Определение № 234 от 01.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1715/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ХИМРЕМОНТ“АД ,гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 943 от 28.04.2020 г., по т.д.№ 769/2018 г., с което е потвърдено решение № 2051 от 02.11.2017 г., по т.д.№ 1548/2017 г. на Софийски градски съд, в частта за уважаване на предявения от синдиците на „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД(н) евентуален иск по чл.59, ал.5 ЗБН и обявяване за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността изявление за прихващане с вх. на „КТБ“АД(н) № 9691 от 23.10.14 г. между вземането на ответника, настоящ касатор, придобито от Е. Г. М. по договор за цесия от 17. 10.2014 г. и произтичащо от договор за преференциален срочен депозит № 8052 от 13.05.2005 г. и негово ликвидно задължение към ищцовата Банка, произхождащо от договор за банков кредит от 04.07.2011 г., освен в частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на основание чл. 59, ал.6 ЗБН. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с неупражнено от въззивния съд правомощие по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на т.д.н.№ 7549/2014 г. на СГС, предвид задължителните постановки в ТР №1/ 09.07.2019 г., по т.д.№ 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност е въведено и оплакване за неправилност на въззивното решение на Софийски апелативен съд, аргументирано с допуснато нарушение на закона - § 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, в редакцията му, обнародвана в ДВ бр.22/13.03.2018 г. Касаторът поддържа, че доколкото към релевантния за спора момент – 20.10.14 г., не е съществувала забрана, нито е налице ограничение за кредиторите на КТБ (н) да извършват прихващане с насрещни вземания на обявената в несъстоятелност Банка, което да е надлежно установено от законодателя, то последвалото обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията й, обнародвана в ДВ,бр.98 от 28. 11. 14 г., придадено с § 8 от ЗИД на ЗБН в горецитираната редакция на закона, е било неприложимо - обстоятелство, което въззивният съд не е съобразил. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280,ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси: 1 .“ Дали в предмета на иска по чл.59, ал.5 ЗБН се включва правото да се обяви относителна недействителност на прихващането изцяло, така, както е изявено, или се включва правото да се обяви относителната недействителност на прихващането само извън размера на това, което кредиторът би получил при осребряване имуществото на Банката(н)?“ и 2 .“ Коя редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени след 20.06.2014 г.,но преди изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г., при съобразяване законодателното изменение, по силата на което с § 8 от ЗИД на ЗБН( обн.ДВ, бр.22/13.03.2018 г., е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията й, обн.ДВ,бр.98/14 г., считано от 20.06.2014 г.?“ Като израз на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано ТР №1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, а по т.2 – т.73 от Решение от 14.02.2019 г., по дело С -630/2017 г. на СЕС. Синдиците на „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД(н), като ответна по касационната жалба страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразяват по достъпа до касационен контрол поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, излагайки подробни писмени доводи. С молба вх. на ВКС № 9296 от 26.11.2020 г. касаторът „ХИМРЕМОНТ“АД ,гр. София е направил искане за спиране на производството по делото до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, по съображения, че същото е от значение за крайния правен резултат по касационната жалба, предвид поставения за разглеждане правен въпрос. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Касационната жалба, подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, е процесуално допустима. Служебно известно е на настоящия съдебен състав, че с определение от 20.10.2020 г., по конституционно дело № 9/2020 г. Конституционния съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на следните разпоредби: § 5, ал.1-4; § 6, ал.1-2; § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН( обн. ДВ бр.22/2018г., доп. ДВ бр.33/2019 г., в сила от 19. 04.2019 г.); чл.60а, ал.1 ЗБН(ДВ, бр. 22/2015 г., доп. ДВ, бр.33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.); §16 от ЗИД на ЗБН( обн. ДВ ,бр. 61/2015 г., в сила от 11.08.2015г.) и чл.60б,ал.1, ал.2 и ал. 3 ЗБН( обн. ДВ, бр.22/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението на Конституционния съд на Република България по посоченото конституционно дело е от значение за произнасянето по касационната жалба, предвид формулираните от касатора правни въпроси,с които касационното обжалване е обосновано, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, съставът на касационната инстанция е длъжен да спре производството по т.д. № 1715/2020 г., по описа на второ търговско отделение на ВКС. С оглед изложеното основателно се явява и искането на касатора, обективирано в молбата му с вх. на ВКС № 9296 от 26.11.2020 г. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС