Определение № 35 от 08.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 21.02.2014 год. по гр.д. №4511/2012 год. на СГС, ГК, ІІ В въз. състав, с което след като е отменено решението по гр.д. № 140616/2011 год. е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л. Й. М., извършено на осн. чл. 325,т.9 КТ с акт №06/04.02.2011 год. на Изпълнителния директор на [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ватман” при [фирма] и дружеството е осъдено да й заплати сумата от 9 168,24 лв.- обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 12.02.2011 г. до 12.08.2011г.Присъдени са такси и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици и присъждане на разноски. Ответницата по касация Л. Й. М. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Изтъква, че въззивният съд не следи служебно за нарушения и пропуски в доклада на първата инстанция и няма задължение да изготви нов доклад по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа жалбата „ по същество” жалбоподателят на първо място следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. На второ място по отношение на формулирания правен въпрос ,касаторът следва да е обосновал изпълнението на допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК. С представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Когато установяването на релевантни за делото обстоятелства е разпределено от въззивния съд в тежест на страна, която не е носила доказателствена тежест пред първата инстанция, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за кои твърдения и факти не сочат доказателства." К. счита, че по отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. При така формулирания правен въпрос и посочено допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване, такова не следва да се допуска. По следните съображения: Действително с определение от 12.12.2011 год., имащо характер на доклад по делото, районният съд е възложил в тежест на ищцата да установи, че при ответника има друга свободна длъжност, респективно длъжност, предвидена за трудоустрояване, заета от нетрудоустроен работник или служител, чието изпълнение не е противопоказно за здравословното й състояние. В. инстанция не е извършила нов доклад, с който да даде указания на страните за ново разпределение на доказателствената тежест. С постановеното въззивно решение обаче, въззивният съд е приел, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест / чл. 154 ГПК отм./ работодателят- ответник следва да установи законосъобразността на заповедта за уволнение като докаже всички елементи на фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в това число и липсата на друга подходяща за здравето на ищцата работа, която тя да заеме.Посочено е, че в тази връзка ответната страна е представила писмени доказателства,които са обсъдени. Съдът е приел, че с представените доказателства не е установено, че всички работни места ,предвидени за заемане от трудоустроени лица, са били заети. На второ място не са ангажирани доказателства, че ищцата не би могла да заеме останалите работни места за трудоустроени поради това, че не отговаря на изискванията за тях както за степен и вид физически натоварване, така и от гледна точка на квалификация и пр. С оглед на изложеното поставения правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Действително въззивният съд е приел друго разпределение на доказателствената тежест в процеса, но не това е обусловило изхода на делото, а обстоятелството, че доказателствата, които ответникът, независимо от указанията на районният съд за разпределение на доказателствената тежест, е представил, не са достатъчни за да установят при условията на пълно доказване липсата на друга подходяща за здравето на ищцата работа. Същевременно въззивният съд не е имал задължението служебно да извърши нов доклад, с който да извърши ново разпределение на доказателствената тежест, доколкото във въззивната жалба няма такова изрично оплакване. В тази връзка виж т.2ТР №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/. Доколкото поставеният въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК касационното обжалване само на това основание не следва да се допуска.Последното е така, доколкото формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Същевременно следва да се посочи, че не е изпълнено и посоченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК доколкото относно задължението за изготвяне на нов доклад от въззивната инстанция, в какъвто смисъл е поставения от касатора въпрос, има задължителна съдебна практика /т.2 от ТР №1 от 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС/ С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.