Определение № 2281 от 30.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4165/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. И. Ч., чрез адвокат С. Н., срещу въззивно решение № 316 от 18.07.2025 г., постановено от Плевенския окръжен съд по въззивно гр.д. № 290/2025 г. Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна “Пр. и д. на н. и г.“ АД, [населено място], представлявана от изпълнителните директори Л. Ч. и П. Н., чрез пълномощника С. Г., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Плевенски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Плевенски районен съд, отхвърлил исковете на М. И. Ч. срещу “Пр. и д. на н. и г.“ АД за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Осъдил ищцата М. Ч. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски, сторени по делото. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което М. Ч. заемала длъжността “технолог първична обработка на нефта“ в Дирекция “Добив“, с място на работа управление-отдел “Експлоатация, изследване и ремонт“. Със заповед № 885 от 21.05.2024 г. на изпълнителните директори на дружеството трудовото правоотношение с нея е прекратено поради съкращаване в щата, считано от 22.05.2024 г. Заповедта е предшествана от взето на 16.05.2024 г. решение на управителния съвет на дружеството за съкращаване на щата, като и от утвърдено на 20.05.2024 г. от УС на дружеството ново щатно разписание, в което длъжността, която е единствена, е съкратена и не фигурира; щатът е намален като брой; не са създадени нови длъжности. Съдът установил, че дружеството - работодател е сключило договор с “Българска петролна рафинерия“ ЕООД, по силата на който добитата от ответника нефтена суровина се предава за преработка на другото дружество, като то извършва и всички проби на суровината в своя акредитирана лаборатория. Съдът заключил, че работата на служителя понастоящем се извършва от акредитираната лаборатория на “Българска петролна рафинерия“ ЕООД, като е отпаднала необходимостта работодателят да поддържа длъжността “технолог първична обработка на нефта“, което именно е наложило и тази длъжност да бъде съкратена. За конкретните находища, по които Ч. е работила – Долни Д. и Г. Д., не е налице нужда за работодателя, която да оправдава съществуването на длъжността занапред. Добивната продукция на ответното дружество се извозва чрез цистерни, които пристигат в “Българска петролна рафинерия“ ЕООД с документ, който се генерира от система чрез масов разходомер (т. нар. “първичен административен документ“), която е свързана чрез софтуер с Агенция “Митници“. Съдът е установил, че извършваните от ищцата дейности в кръга на трудовите ѝ функции не са разпределени на други служители, а се извършват от лицензираната лаборатория на съдоговорителя на работодателя ѝ. Трудовата дейност на съкратената длъжност се дублира с това, което задължително се извършва от лабораторията в “Българска петролна рафинерия“ ЕООД, по реда на технологична инструкция ФТИ 01-2015 г., в която е посочено, че пробите се вземат по стандарт “БДС ISO 3170“. Работодателят не е сертифициран за пробонабиране. Длъжностите “лаборант“ и “геолог“ не са поели трудовите функции на съкратената длъжност. Съдът е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение и е отхвърлил иска за отмяната й, както и обусловените претенции за възстановяване на предишната длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа. Касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280,ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че въззивният съдебен акт е постановен в противоречие с решение № 19 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 108 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 4341/2017 г. на ВКС, III г.о.; решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на ВКС, IV г.о., по следния въпрос: При анализа на трудовите функции и задачи достатъчно ли е да се направи механично сравняване на задълженията по длъжностните характеристики между различните длъжности, или е необходимо да бъде извършен цялостен анализ на извършваната от ищцата трудова дейност в рамките на предприятието след уволнението. Не е вярно, че преценката относно сходството/идентичността на трудовите функции на съкратената длъжност и други, останали в предприятието, съдът е сторил повърхностно и механично. Това, обаче, е и без значение, защото в случая има съкращаване в щата с намаляване на щатните бройки, което е несъмнено. "Щатът на предприятието", това е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Съкращаване в щата има в два случая - при намаляване бройките работници /служители/, а още и, когато, без да е намален броят служители, са само реално променени трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Нито се твърди в исковата молба, нито по делото има данни, на мястото на съкратената длъжност да е създадена нова, която, макар и с различно съдържание, да осъществява идентични трудови функции. Само при подобна хипотези би имало значение какви са същинските трудови функции по съкратената и новата длъжност. В исковата молба не се твърди незаконност на уволнението поради неизвършен подбор или поради други нарушения, имащи значение за това в предприятието има ли длъжности, които да са с идентични трудови функции като тези на съкратената. Съкращаването на щата е реално и, когато работодателят е намалил броя на еднакви длъжности – те са запазени като вид, но в по-малък брой, в сравнение с предишния щат. Няма и твърдение за незаконност на уволнението във връзка с чл.329 КТ. Причината, поради която работодателят решава да намали броя на работещите при него не подлежи на съдебен контрол и, поради това и не подлежи на установяване. Следователно, поставеният въпрос е включен в съображенията на въззивния съд, но е без значение за крайния резултат по делото и в частност, за извода има ли реално съкращаване на щата при работодателя. За следващите въпроси касаторът твърди, че имат значението на такива по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не излага никакви съображения за наличието на допълнителните условия по цитираната разпоредба, което само по себе си обуславя извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза (в т.см. разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В допълнение, самите въпроси, изключват и приложението на коя да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са следните: следва ли експертиза, целяща да установи дали трудовите функции на работника/служителя продължават да се изпълняват от други работници/служители, да бъде извършена само по документи (по-конкретно чрез преглед на длъжностните характеристики на съкратената длъжност и тези на други работници/служители), изискват ли се специални знания по см. на чл. 195 от ГПК за това и на какво следва да се основава заключението на вещото лице при изготвяне на подобна експертиза; при твърдение, че извършеното съкращаване на щата не е реално, защото трудовата функция на съкратената длъжност продължава да се изпълнява от други длъжности и след уволнението, кой трябва да определи анализ на функциите на кои длъжности следва да бъде направен, за да се извърши съпоставка между трудовите функции на съкратения работник/служител и тези на други работници/служители - дали следва да бъдат посочени от ищеца, от съда, от ответника или е възможно вещо лице по допусната експертиза самостоятелно да прецени с кои длъжности да направи сравнение; задължително ли е длъжностните характеристики на работници/служители, заемащи други длъжности, да са били променени след прекратяване на трудовото правоотношение на съкратения работник/служител, за да се приеме че съкращаването на щата не е реално или е възможно трудовите функции да са възложени по друг начин; трябва ли трудовата функция на съкратената длъжност да е изрично възложена на друго лице след съкращаването в щата или е достатъчно трудовата функция да е изпълнявана и от други длъжности, включително изпълняващи я и преди съкращаването на щата, за да се приеме, че не е налице реално съкращаване в щата; допустимо ли е изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпрос „съществуват ли трудовите функции на съкратената длъжност" или съществуването на трудовите функции представлява правен извод, който следва да бъде направен от съда, като вещото лице може единствено да направи анализ на трудовите функции; по какъв начин се доказват трудовите функции, изпълнявани от работник/служител - само на база длъжностна характеристика или и с други доказателствени средства; в случай че предприятието се състои от отделни участъци/находища/структури (които нямат относителна самостоятелност), следва ли съдът да направи преценка дали се изпълняват трудовите функции на съкратения служител/работник във всички участъци/находища/структури в рамките на предприятието, или това обстоятелство трябва да се изследва само за работното място /участък/, на което служителят преимуществено е полагал труд, при положение, че в трудовия договор такова място на полагане на труд не е посочено. В допълнение на изложеното – за липса на обосновка относно допълнителните условия за приложение на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, трябва да се посочи и това, че разглеждането на който и да е от горните въпроси не би могло да доведе и до промяна в резултата по спора – както съдът вече подчерта, извършено е съкращение чрез намаляване на броя на служителите по щатно разписание, което го определя като реално. Също така, работата на уволнения служител е поета от акредитираната лаборатория, а не от други служители на дружеството, което, за пореден път, не би могло и да се случи – пробите се вземат по стандарт „БДС ISO 3170“, като дружеството не е сертифицирано за пробонабиране, нито ищцата има такъв сертификат. Няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител, по което последният да поеме риска и да се яви възложител на работа, в отношенията с лицето, което конкретно ще я извършва. В този случай, физическият изпълнител е в трудови правоотношения с предприятието – външен изпълнител, не и с предприятието – възложител. На следващо място, следва да се допълни, че установяването на съществените трудовите функции на съкратената длъжност и тези на останалите при работодателя в случая освен, че е ирелевантно, но още и, че може да стане с различни доказателствени средства, вкл. и чрез експертиза, на която да се възложи да извърши проверка и анализ на относими документи при работодателя – по този въпрос няма никакви съмнение в съдебната практика. Също без съмнение е, че проверката се извършва в рамките на длъжностите, за които се твърди, че са поели дейностите на съкратената длъжност – кои са те трябва да посочи ищецът, който определя предмета на спора, а от там - рамките на защита на противната страна, както и предмета на изследване от съда. Релевантни са обстоятелствата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение; ирелевантни са тези, настъпили след това и всякакви въпроси, имащи отношение към подобни факти и обстоятелства са извън предмета на сезиране, а разглеждането им би било недопустимо. При тези съображения, няма основание за допускане на касационно обжалване с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Не са налице и основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, каквато се поддържа от касатора (като квалификация). От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се констатира, то да е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито при груби нарушения на правилата на формалната логика. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът