Определение № 1820 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1886/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Зора – Урумови“ ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 231 от 12.07.2023 г. по в. т. д. № 232/2023 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 15.02.2023 г., постановено по т. д. № 78/2022 г. на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционното решение „Зора – Урумови“ ООД е осъдено да заплати на „Агрива БГ“ ООД на осн. чл. 323 ТЗ във вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД сумата от 169 300 лв., представляваща обезщетение за понесени вреди, изразяващи се в разликата в цената по развален договор за покупко-продажба на 500 тона слънчоглед от 23.02.2022 г. и цената по заместващите сделки, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.04.2022 г., до окончателното плащане, както и разноски в исковото и обезпечителното производство. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на исковата претенция. Касаторът счита, че въззивният съд напълно е игнорирал и не е обсъдил възраженията му, а именно че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на валидно договорно правоотношение между страните, евентуално – че договорът е нищожен поради неспазена писмена форма съгласно чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно; че сключените от ищцовото дружество заместващи сделки за по-висока цена не могат да се вменят във вина на ответника; че съгласно приетата и неоспорена от страните ССчЕ в складовете на ищцовото дружество към момента на сключване на „заместващата сделка“ е имало достатъчно количество високоолеинов слънчоглед, за да бъде изпълнен договорът между ищеца и „Олива“ АД; че е недопустимо със свидетелски показания да се доказват условията, при които е бил сключен процесният договор; че в случая се касае за сделки, сключени с цел да се увреди ответното дружество и при наличие на насрещна вина у ищеца; че за да се вмени в отговорност на длъжника да компенсира спорната разлика, заместващата сделка следва да е сключена в разумен срок, какъвто конкретният в случая не е, както и че заместващата сделка е сключена преди развалянето на сключения между страните договор и поради това не са налице предпоставките за приложението на чл. 323 ТЗ. Изразява несъгласие и с приетото от въззивния съд, че касаторът не е направил своевременно искане за допускане на гласни доказателства за опровергаването на допуснатите такива на ищеца, тъй като не е сторил това с отговора на исковата молба. Твърди се наличие на приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. Доколкото правото да развали един договор принадлежи на изправната страна по него, то следва ли да се възприеме, че са налице предпоставките на чл. 323 ТЗ, когато заместващата сделка е сключена преди развалянето на първоначалния договор?; 2. Какъв е разумният срок, като времеви отрязък, съгласно чл. 323 ТЗ, за да се счете един договор за прекратен?; 3. Длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожността на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако страната е направила такова възражение, и ако не – в кой момент следва да е отправено такова? и 4. Преклудира ли се възможността за искане ангажирането на свидетелски показания, при условие че допускането им за едната страна е в определение на съда от закрито съдебно заседание, което не е връчено на другата страна, и ако да – в кой момент? По отношение на първите два въпроса се сочи, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради „наличието на противоречива практика на окръжните и апелативните съдилища и по-скоро липсата на такава“. По отношение на останалите въпроси се твърди да е допуснато противоречие с практика на ВКС, както следва - с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 130 от 09.01.2015 г. по т. д. № 1850/2013 г. на ВКС, I т. о. – по третия въпрос и с решение № 243 от 14.01.2019 г. по гр. д. № 269/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по четвъртия въпрос. Релевира се и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд неточно е тълкувал и приложил императивната разпоредба на чл. 323 ТЗ във вр. с чл. 87 ЗЗД и е нарушил правилата на формалната логика. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – „Агрива БГ“ ООД, чрез процесуален пълномощник, не изразява становище относно наведените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат, след надлежно очертаване на предмета на спора, съответно – на доводите и възраженията на страните във връзка с него, и след преценка на събраните по делото доказателства (съобщения, приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки, товарителници, фактури и платежни нареждания, свидетелски показания и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ) съставът на въззивния съд е приел за установено следното от фактическа страна - на 21.02.2022 г. „Агрива БГ“ ООД, като продавач, и „Олива“ АД, като купувач, са сключили писмен договор за покупко-продажба, по силата на който „Агрива БГ“ ООД се е задължило да прехвърли на „Олива“ АД собствеността върху 600 тона високоолеинов слънчоглед с конкретни показатели и при уговорен срок за доставка на цялото количество слънчоглед през периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., при минимална товарна норма от 100 т. на ден и при уговорена цена от 1 225 лв./МТ; свидетелят Т., в качеството си на търговски посредник през стопанската 2021 г., е закупувал царевица от името на „Агрива БГ“ ООД от „Зора – Урумови“ ООД, като през септември 2021 г. дружествата водели преговори за закупуване на високоолеинов слънчоглед, а впоследствие, когато пазарната цена на стоката достигнала 1 200 лв., след отправена покана, „Зора – Урумови“ ООД изпратило проба от слънчоглед за установяване на качествените му показатели; в изпратената проба от високоолеинов слънчоглед са установени показатели, които съответстват на стоката, уговорена за доставка от „Агрива БГ“ ООД на „Олива“ АД; на 23.02.2022 г. „Зора – Урумови“ ООД е издало фактура № 184 с получател „Агрива БГ“ ООД за доставка на 500 тона слънчоглед, реколта 2021 г., при цена 1 200 лв. за тон или общо 600 000 лв., без начислено ДДС, понеже доставчикът е освободен от задължението за заплащането му съобразно част II от приложение № 2 към чл. 163а, ал. 4 вр. ал. 2 ЗДДС; фотокопие от посочената фактура е изпратено на Т. като търговски посредник на „Агрива БГ“ ООД посредством приложението „Viber“; фактурата е отразена в счетоводството на „Агрива БГ“ ООД, но не в това на „Зора – Урумови“ ООД, което не я е декларирало пред ТД на НАП, не я е включило в СД по ЗДДС и дневника за продажби – трите екземпляра от същата се намират в счетоводството на последното дружество, като върху тях е изписан текст „анулирана“; на 25.02.2022. г. е извършено плащане от „Агрива БГ“ ООД по сметка на „Зора – Урумови“ ООД в размер на 600 000 лв., равняващо се на цената по неформалния договор за покупко-продажба на високоолеинов слънчоглед; на 02.03.2022 г. и 03.03.2022 г. са изпратени покани от „Агрива БГ“ ООД до Г. У. и М. У. (съдружник в „Зора – Урумови“ ООД) за започване на превоз на закупеното количество високоолеинов слънчоглед на 04.03.2022 г. в 08:30 ч.; вместо да изпълни поканата „Зора – Урумови“ ООД е превело по сметка на „Агрива БГ“ ООД сумата от 600 000 лв. с основание на превода „неосъществена сделка“; в периода 04.03.2022 г. – 07.03.2022 г. „Агрива БГ“ ООД е закупило от свободния пазар 500.5 МТ високоолеинов слънчоглед реколта 2021 г. при цени, както следва: 1) от ЗП „Живко Димитров Петров“ – 151 900 лв. за 98 МТ (1 550 лв./МТ); 2) от ЗП „Славян В. С.“ – 35 250 лв. за 23.5 МТ (1 500 лв./МТ); 3) от ЧЗС „Димитър Желев Петров“ – 387 500 лв. за 250 МТ (1 550 лв./МТ); 4) от „Н. 2018“ ЕООД – 35 650 лв. за 23 МТ (1 550 лв./ МТ) и 5) от „Орехите“ ЕООД – 159 000 лв. за 106 МТ (1 500 лв./МТ) – общо 769 300 лв. (средна цена на заместващите стоки – 1 537.06 лв./МТ); така закупеният високоолеинов слънчоглед е доставен на „Олива“ АД през периода от 14.03.2022 г. до 21.03.2022 г. При тези данни, въззивният съдебен състав е заключил, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че на 23.02.2022 г. – след изпитване на слънчогледа, предложен за продажба от „Зора – Урумови“ ООД, и издаване на фактура № 184/23.02.2022 г., между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за търговска продажба на 500 МТ високоолеинов слънчоглед – сделка, която обслужва договор за покупко-продажба № О-121/1049-HOS/21.02.2022 г., сключен между „Олива“ АД, като купувач, и „Агрива БГ“ ООД, като продавач, а липсата на изпълнение на дължимата престация от страна на продавача в предвидените срокове е породила правото на купувача да развали договора, което последният е упражнил с уведомление по имейл от 07.03.2022 г. Наведеното с отговора на исковата молба възражение за липса на сключен между страните договор за покупко-продажба въззивната инстанция е счела за неоснователно, като е съобразила ноторния факт за начало на военни действия на територията на Украйна на 24.02.2022 г. – събитие, което е довело до нарастване на цената на слънчогледа 1 ден след издаване на фактурата, както и признанието на процесуалния представител на „Зора – Урумови“ ООД за неизгодност на договора за покупко-продажба на слънчоглед при цена 1 200 лв./МТ. Съдът е приел, че заместващата стока е закупена в разумен срок, доставена е през периода 14.03.2022 г. – 21.03.2022 г., с характеристични показатели, съответстващи на уговорените в основния договор между „Агрива БГ“ ООД и „Олива“ АД, като цената на заместващата стока отразява моментното състояние на пазара, с оглед заключението по назначената от първоинстанционния съд ССЕ (02.03.2022 г. – 1 156 лв./МТ; 09.03.2022 г. – 1 609 лв./МТ), поради което е осъществен фактическият състав на претенцията по чл. 323 ТЗ – сключен е договор за покупко-продажба на 23.02.2022 г., който е развален на 07.03.2022 г. и купувачът е закупил заместваща стока през подходящ период, на по-висока цена от първоначалната. При преценката за осъществяване основанията за достъп до касация настоящият съдебен състав съобрази следното: Допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя наличието на изрично формулирани правни въпроси, които са били включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на съда за изхода на делото. Не могат да се считат за правни по смисъла на горната разпоредба въпроси, свързани с обосноваността и законосъобразността на отделните фактически и правни изводи на съда, респ. такива, зависещи от конкретни факти и ситуации, т. к. преценката дали въззивното решение е правилно е извън предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. При наличие на надлежно формулиран правен въпрос следва да бъде доказана и някоя от факултативните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, които също следва да са изрично посочени и обосновани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Формулираните първи, втори и четвърти въпрос не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са относими към правилността на въззивното решение и са поставени в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, установени по делото. Извън това във връзка с тях следва да се отбележи следното: Разпоредбата на чл. 323 ТЗ е израз на правен принцип за намаляване вредите от неизпълнението между търговци и затова може да намери приложение и когато договорът е терминиран по окончателен начин от неизправната страна. Подходящият срок за сключването на заместващата сделка по чл. 323 ТЗ се преценява според конкретната икономическа обстановка и динамиката на пазара, поради което не може да бъде определен в дни (като времеви отрязък). Ангажирането на доказателства става в сроковете и по правилата на ГПК и не е в зависимост от тяхното допускане от страна на съда, в какъвто смисъл въззивният съд се е произнесъл в определението си по чл. 267 ГПК. Третият въпрос притежава процесуалноправен характер, като същият е разрешен по задължителен начин с постановяването на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, но е неотносим към правния спор, поради което също не покрива изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод произтича от доводите на касатора, че договорът за покупко-продажба между страните не е бил сключен в изискуемата писмена форма според императивна разпоредба в Закона за съхранение и търговия със зърно, без да се отчита, че законът е бил отменен през 2015 г. Неустановяването на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, но в случая съдът намира за недоказани и допълнителните селективни предпоставки, на които касаторът се позовава. По първите два въпроса основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи единствено с оглед липсата на практика на ВКС, респ. липсва съответствие с указанията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., а по останалите въпроси не се констатира противоречие със задължителната съдебна практика и практиката на ВКС, цитирана от касатора. Не са налице и самостоятелните основания на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. След извършване на дължимата служебна преценка настоящият съдебен състав установи, че няма вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. По отношение на твърденията за очевидна неправилност съдът намира, че този квалифициран порок на решението не е налице. От мотивите на съдебния акт не се установява съдът да е приложил превратно закона или да е допуснал особено груби нарушения на формалната логика. Доводите на касатора в случая изискват преценка на изявления в процеса, събрани доказателства и тълкуване на закона, поради което не могат да обусловят искания пряк достъп до касация, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение