Определение № 69 от 15.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2499/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), чийто правомощия се упражняват от Ангел Донов и Кристи, обжалва решение № 11718 от 04.08.2020 г. по в.т.д. 3099/18 г., САС, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗДД вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

Излага съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд. Въвежда конкретни оплаквания за приложението на чл. 59, ал. 2 от ЗБН и в периода от отнемане на лиценза на банката, а не само след откриване на производството по несъстоятелност.

Счита, че изразеното становище в практиката на САС с решение № 2396/14.12.2016 г. по т.д. 4128/16 г., САС, че законът забранявал прихващане като способ за събиране на вземания, които не били извършени при предпоставките на чл. 59, ал.1 от ЗБН и във формата, предвидена в чл. 59, ал. 2 от ЗБН, писмена с нотариална заверка на подписите. Така се сочи, че смисълът на закона е, че прихващане може да се извърши валидно само след като за банката бъде открито производство по несъстоятелност. Така изявленията за прихващане не могат да породят валидно правно действие.

Моли да се отмени решението, постановено от Софийски апелативен съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Приложими ли са формалните изисквания на чл. 59, ал.2 от ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, отправени до нея, преди откриване производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл. 13 ЗБН и от кой момент следва да са налице тези изисквания, за да е валидно извършено прихващането?

2. В приложното поле на нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след поставянето й под специален надзор и преди отнемане на лиценза й от Централната банка?

3. В приложното поле на нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след отнемане лиценза и от Централната банка и преди откриване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 13 от ЗБН?

4. Приложими ли са формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, отправени от неин кредитор, в случаите и за времето, когато банката се представлява от назначени квестори?

5. Следва ли да се тълкува разширително или прилага по аналогия разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН и конкретно установеното в нея изискване за форма на изявлението за прихващане да е приложимо и по отношение на изявления за прихващане, отправени до квесторите на банката, в периода, в който банката е с отнет лиценз за извършване на банкова дейност, доколкото същността на функциите и правомощията на квесторите съгласно глава XI, раздел VIIот ЗКИ касае основно действия по опазване и запазване имуществото на банката и съответно тяхната роля е аналогична с тази на синдика в рамките на производството по несъстоятелност?

Счита, че по отношение всички посочени въпроси е налице допълнителното основание, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът „Ю. бряг – Приморско Китен“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл по поставените от касатора правни въпроси. А също така, че липсват мотиви за приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирана да обжалва решението страна.

С решението си въззивният съд е разгледал въззивната жалба на синдиците на „КТБ“ АД (н) срещу решение на първоинстанционния съд, с което исковете на синдиците на банка, за която е открито производство по несъстоятелност, за установяване нищожност, на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3, алтернатива 2 от ГПК вр. чл. 26, ал. 2 пр. 3 вр. чл. 44 ЗЗД на изявление за прихващане вх. № 11502/10.11.2014 г. на вземания със задължения, произтичащи от Договор за банков кредит от 02.07.2007 г. с придобити по договор за цесия от 04.11.2014 г. вземания на М. И. К., произтичащи от Анекс 85746 от 24.09.2012 г. за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г. в размер на 39 337,54 евро и вземане в размер на 29 662,46 евро, произтичащо от Анекс № 117933/23.09.2013 г. за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги за потребители от 24.09.2012 г., както и иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията ДВ бр. 59/2006 г. за прогласяване недействителност на така индивидуализираното изявление за прихващане вх. № 11502/10.11.2014 г.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди решението, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 ЗБН за обявяване нищожно на прихващане със сумата 69 000 евро, извършено с изявление вх. № 1 503/10.11.2014 г, въззивният съд е приел, че с решение от 22.04.2015 г. спрямо „КТБ“ АД е открито производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността с начална дата 06.11.2014 г., като банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността й и е постановено осребряване на имуществото. Определена е начална дата на неплатежоспособност 22.06.2014 г. На 22.06.2014 г. с решение на УС на БНБ е поставена под специален надзор банката поради опасност от неплатежоспособност. На 06.11.2014 г. с решение на УС на БНБ е отнет лиценза. С писмено изявление вх. № 10.11.2014 г. „Ю. бряг Приморско Китен“ ООД е уведомило банката, че прави прихващане със свои вземания.

С оглед систематичното място на нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН и от езиковото й тълкуване, въззивният съд е направил извод, че предвидената в цитираната норма форма за извършване на прихващането – писмена с нотариална заверка на подписа и лице, до което да се отправи изявлението, се отнасят само до прихващания, които са изявени до банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност. Отнасяйки датата на отправяне на изявлението от ответника до банката, въззивният съд е приел, че в случая липсва такова основание, тъй като изявлението за прихващане е от 10.11.2014 г. и предхожда решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, постановено на 22.04.2015 г.

Едновременно с потвърждаване на решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН, въззивният съд е обявил, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършеното прихващане. В тази част решението на въззивния съд не е обжалвано.

Допускането на касационно обжалване на въззивното съдебно решение се извършва на основание чл. 280 от ГПК, при предпоставките, предвидени в тази норма. При извършената служебна проверка, не се установява наличие на основания, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Извън посочените основания касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. В случая, с поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпроси касаторът не обосновава общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на въпрос 1 следва да се приеме, че втората част на въпроса, а именно от кой момент следва да са налице изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, за да е валидно извършено прихващане, е теоретичен, не е свързан с предмета на делото, така както е установен и не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. В останалата част въпросът се засяга приложението на чл. 59, ал. 2 от ЗБН преди откриване на производство по несъстоятелност.

По отношение на въпроси 2 и 4 също не може да се приеме, че с тях касаторът е формулирал общо основание за допускане касационно обжалване. Така сочените въпроси не са включени в предмета на делото. Процесното изявление за прихващане е от 10.11.2014 г., не е включено в периода, сочен във въпросите, а именно между поставянето й под специален надзор и преди отнемане на лиценза от банката, както и при осъществяване на представителство от квестори за този период.

По отношение на останалите въпроси, включително и първата част на въпрос 1, въпрос 3 и въпрос 5, следва да се приеме, че те обосновават въпрос на касатора, свързан с това, допустимо ли е приложение на чл. 59, ал. 2 от ЗБН и към изявленията за прихващане, отправени от длъжник на банката след отнемане на лиценза и в периода преди откриване на производство по несъстоятелност. Въззивният съд е приел, че нормите, които предвиждат нищожност, не могат да се тълкуват разширително. Нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН въвеждала правилото, че неспазената форма на изявленията до синдика, писмена с нотариална заверка на подписа, прави прихващането нищожно. Като това правило засягало само прихващания, отправени след откриване на производство по несъстоятелност на банката. Така формулираният въпрос, макар и включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин обуславящ извода за неоснователност на иска, не следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Така предвиденото допълнително основание за допускане касационно обжалване чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, изисква поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. да води до промяна на практика на съда, формирана поради грешно тълкуване на правна норма, поради изменение на обществените условия или поради грешка, като се изисква да е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им с оглед действителния смисъл на правната норма. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а развитието на правото е налице когато произнасянето по конкретен правен въпрос е свързан с наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването, което ще доведе до отстраняване неяснотата в правната норма. В случая не е налице основанието, развитие на правото, тъй като липсва непълнота на закона. Нормата е ясна, не се нужда от отстраняване на неяснота при нейното тълкуване. Не може да се приеме, че нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е непълна, неясна или противоречива и не може да се разкрие действителния й смисъл, за да бъде приложена Поради това, че не е налице соченото основание, което представлява едно цяло, не е налице допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Изложените съображения от касатора в изложението, разкриват негова защитна теза.

По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване.

В отговора на касационната жалба е формулирано искане за присъждане на разноски на ответника. С оглед изхода на настоящето дело на ответника се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Видно е от представеното по делото пълномощно, че инкорпорира в себе си разписка, чрез обективираното изявление на адвокат В., че е получил уговорено възнаграждение за осъществено процесуално представителство по депозиране на отговор. Удостоверено е получаването на сумата в размер на 3 500 лв. от осъществилия подаване на отговор на касационната жалба адвокат. Следователно е удостоверено заплащането на разноските. Същите следва да се присъдят на ответника.

На основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН (ДВ, бр. 41 от 05.06.2015 г.) ще следва да се заплати дължимата държавна такса от „КТБ“ АД (н) в размер на 30 лв, предвидена съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България