Определение № 50879 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 25.02.2022г. по гр.д.№747/2021г. на ОС Перник, с което частично е уважен иск с правно основание чл.200 КТ. Жалбоподателят –„Стомана Индърстри” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - М. К. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на ксасационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил „Стомана Индъстри“ АД [населено място] да заплати на М. К. сумата 12 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от трудова злополука и сумата 1480лв. обезщетение за забава за периода от 27.11.2019г. до 12. 02. 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15. 02. 2021г. до окончателното изплащане на вземането, като за горницата над 12 000лв. до 15000лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Установено е, че на 27.1.2019 г., няколко работници в ответното предприятие - касатор, сред които ищецът, са запопрявали „Блумова машина“ в ЕСДЦ. В резултат на извършените от тях действия всичко било поставено на мястото му – бил направен ремонт на ролката, като натегнали лагера и гресирали буксата. Оставало да се монтира отгоре на машината само предпазния капак, който се захващал с болтове и гайки за конструкцията. Установено е, че след обедната почивка кранът е пристигнал и за да не се бави излишно кранистката, закачили предпазния капак и ищеца бил вдигнат с крана върху машината на мястото му за монтаж. Ищецът се качил горе на машината и започнал да поставя болтове и гайки и да ги пристяга. Тъй като не му достигали един болт и две гайки с определени размери, той тръгнал по ролката на машината да слиза, за да вземе от точния размер. При стъпването му на друг съседен изхабен и изкривен /компроментиран/ предпазен капак, той се изместил, а работникът изгубил равновесие и паднал в машината, като попаднал с лице и тяло върху канал /улей/ от нея и по този начин било предотвратено падането му още по - надолу. Ищецът първоначално изгубил съзнание, от типа на зашеметяването, а след това от силната болка запознал да крещи, след което бил транспортиран с линейка до „Спешна помощ“, където била установена открита рана на носа, а впоследствие до болница „ИСУЛ“ [населено място]. Констатирано е от заключението на вещо лице д, че ищецът е получил лицева травма – счупване на носните кости и на носната преграда; изкривяване на носната пирамида; оток на меките тъкани в областта на нова; разкъсно – контузна рана във върховата област на носа; кръвонасядания в двете околоочни области; гръдна травма – контузия с наличие на болезненост в двете гръдни половини; травма в областта на поясния отдел на гръбначния стълб – суспективни /неубедителни/ данни от образните изследвания за счупване на пети поясен прешлен, но не е провеждано оперативно лечение и е бил на домашно лечение, като първите три месеца е бил на постелен режим и е приемал обезболяващи медикаменти. Поради проблеми с дишането потърсил медицинска помощ от специалист „УНГ“. Установено е, че се е възстановявал за период около 5,5 – 6 месеца и общо 7 месеца е бил нетрудоспособен. За да постнови своето решение въззивният съд е съобразил продължителостта на лечението - 6 месеца, при което първоначално болките са били по – силни, а после са започнали да отслабват, от обстоятелството, че към настоящия момент ищецът е напълно е възстановен в областта на пояса и на гръдния кош, но все още се от получените цикатрикси и леко изкривяване на носа – в лицевата част, които представляват леко загрозяване, преценени с оглед младата възраст на ищеца, както и предвид на обстоятелството, че се очаква ищецът да изпитва болки в травмираните области и при физически натоварвания. С оглед на тези факти съдът е приел, че в случая справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди следва да се определи на 12000 лева. По отношение възраженията на дружеството жалбоподател за намаляване размера на присъденото обезщетение, поради проявена груба небрежност от страна на работника, съдът е счел, че същото е неоснователно. Приел е, че при така извършваната работа не може да се работи с предпазен колан, както и че към онзи момент на машината не е имало направени площадки, на които да се работи и не е имало поставени обезопасителни парапети, но след злополуката са били поставени такива, като са били изградени и площадки за работа. При тези данни съдът е счел, че работата, която е извършвал ищецът е била в интерес на дружеството, което не е създало безопосни условия за труд, поради което не е проявена груба небрежност при нейното изпълнение. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят „Стомана Индъстри“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да прецени всички обстоятелства и правнозначеми факти при прилагане принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и за задължението на въззивния съд да постанови решението си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните свързани свъзможността за намаляване отвоворността на работодателя по чл. 201, ал.2 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускене на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос свързан с точното пролагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Същият е разрешен от въззивния съд в съотвествие с практиката на ВКС. В същата, обективирана в т. 19 на ТР1/2001г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл.290 ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010г. по гр.д.№47/2009г., 1-во г. о. на ВКС и много други, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. Според установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.52 ЗЗД понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД ,в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие. В случая съставът на въззивната инстанция е обсъдил е изложените във въззивната жалба оплаквания касаещи прилагането на материалния закон, изготвил е собствени мотиви, като при постановяването на решението е направил анализ на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, поради което не е налице основание да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Така установената практика не е и неправилна, поради което не е налице основание по този въпрос за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса по приложението на чл.201, ал.2 КТ. В практиката по приложението на тази разпоредба се приема, че отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Посочва се, че преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Приема се, че следва да се вземе предвид точния механизъм за настъпване на злополуката и конкретните действия на работника, довели до увреждането, за да се уважи възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност, като в този смисъл е даденото пояснение в решение от 11.12011г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о. В конкретния случай именно установения точен механизъм за настъпване на злополуката е обусловил извода на съда за това, че не е допусната от пострадалия груба небрежност, довела до увреждането му. Въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, доколкото ответното дружество – работодател към момента на злополуката не е изпълнило свое задължение да създаде безопасни условия за труд при извършването на конкретната ремонтна дейност. И по отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като установената практика не е неправилна и не следва да бъде коригирана. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА в случая процесуалният представител на ответника, поради оказана безплатна правна помощ, следва да получи адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата почл.36, ал.2 ЗА. В конкретния случай този размер съобразно материалния интерес по иска и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските, е 860 лева и жалбоподателят на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден да ги заплати. Предвид изложените съображения, съдът