Определение № 770 от 28.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1022/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Б. срещу решение № 23/27.02.2023г. по възз.т.д.№ 247/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново.С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло решение № 260012/18.05.2022г. по т.д.№ 208/2020г. на ОС - Русе и е постановено друго, с което се признава за установено, на осн. чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, несъществуването на вземането на Ц. Д. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, представляващо продажната цена по договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.11.2014г. и допълнително споразумение към него от същата дата, в размер на 310 571.78лв., което вземане е включено в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, съгласно определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе. В касационната жалба се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът оспорва извода, че допълнителното споразумение, с което е уговорено задължението за заплащане на цената по договора за цесия да стане безусловно, на фона на настъпилата неплатежоспособност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/ и напредналото осребряване на имуществото на „КТБ“ АД/н/, не е оправдано и нарушава принципите на справедливост и добросъвестност.Според касатора извода за наличие на очевиден дисбаланс в отношенията на „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/ с Ц. Б. е несериозен и очевидно неправилен, тъй като търговецът, в качеството си на професионалист, е този, който трябва да съблюдава собствения си интерес с ФЛ, с което договаря.Касаторът намира за неправилен и извода, че пряката цел на договора за прехвърляне на вземания е единствено извършването на последващо прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/, като извършен без да се отчита интересът на цесионера Ц. Б. да получи цената на прехвърленото вземане.В подкрепа на този довод в касационната жалба са изложени подробни съображения относно характеристиките и същността на договора за цесия, това, че цедентът обикновено е склонен да получи цена, която е по-ниска от номиналната цена на вземането, като мотивът му е да я получи веднага при сключването на договора, вместо несигурното й събиране в бъдеще, а цесионерът поема риск, като се задължава да плати цената на вземането още преди да знае дали ще се реализира този риск.Касаторът поддържа, че, когато цесионерът е търговец се предполага, че той е в състояние да прецени по-добре риска от сключването на сделката в сравнение с цедента, когато той е ФЛ и не разполага с професионална подготовка.Ето защо касаторът намира за абсурден извода, че с допълнителното споразумение се нарушават интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/, поради което споразумението противоречи на морала и добрите нрави.Изводът за наличие на дисбаланс в интересите на страните по договора за цесия според касатора е и необоснован, тъй като в обжалваното решение не е посочено в какво се състои и на какво се дължи този дисбаланс.Касаторът оспорва и аргумента на въззивния съд, че разполага със защитата по чл.64, ал.2 ЗБН.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Нищожно ли е на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите и дисбаланс в интересите на страните, споразумение, с което задължението за плащане на цената по договор за цесия е предоговорено от условно в безусловно? По този въпрос касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с решение № 24/09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г., III г.о. 2.Може ли съдът да извършва преценка дали е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена при крайна нужда /основание за унищожаемост на сделката по чл.33 ЗЗД/, ако такъв иск не е предявен? 3.Следва ли, за да приеме, че една сделка, която е част от правоотношения, противоречи на добрите нрави, поради дисбаланс в интересите на някоя от страните, въззивният съд да изследва целия комплекс от отношения между страните и да установи дали крайният резултат, до който води сключването на конкретната сделка, съответства на общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност, или е достатъчно само да констатира наличието на очевиден дисбаланс в интересите на едната страна, следствие от формалното съдържание на сделката, разгледана извън контекста й в целия комплекс от отношения между страните? По въпроси № 2 и № 3 касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с решение № 128/17.01.2019г. по гр.д.№ 3170/2017г., I г.о. 4.Може ли договор или отделна клауза в договор, сключен между търговец и физическо лице-нетърговец, да е нищожен/нищожна на основание противоречие с добрите нрави, поради това, че не е в интерес на търговеца, извън хипотезите на нееквивалентност на престациите и прекомерност на договорена неустойка?При колизия между интересите на юридическо лице-търговец и физическо лице-нетърговец дава ли разпоредбата на чл.26, ал. 2, предл.3 ЗЗД приоритет на някой от тях и, ако дава – на кого? По тези въпрос е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с доводи, че по него липсва съдебна практика. Наред с това, е въведено основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Не са постъпили писмени отговори от насрещната страна. Съставът на I т.о., въз основа на доводите и данните по делото, приема следното: Въззивното решение е постановено при следните установени и безспорни факти: С решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ „КТБ“АД е поставена под специален надзор, спряно е изпълнението на задълженията, дейността й е ограничена и е забранено извършването на всички дейности, съгласно банковия лиценз.С решение № 114/16.09.2014г. на УС на БНБ срокът, за който „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014г. С решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ лицензът на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност е отнет и е взето решение за подаване на искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност.С решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност и „КТБ“АД е обявена в несъстоятелност с начална дата 06.11.2014г., която дата е променена на 20.06.2014г. с решение по възз.т.д.№ 2216/2015г. на САС. На 04.11.2014г. - в периода, в който „КТБ“АД е била поставена под специален надзор, два дни преди отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност, са сключени договор за цесия и допълнително споразумение към него между от една страна Ц. Б. като цедент и от друга страна „Русенска корабостроителница Запад“ АД като цесионер с предмет вземанията на цедента, произтичащи от три договора за срочен депозит в общ размер 414 095.71лв. срещу цена в размер на 310 571.78лв.В преамбюла на договора за цесия е посочено, че интересът на цесионера от придобиване на вземанията е, че те могат да бъдат прихванати срещу вземанията на „КТБ“ АД, произтичащи от сключения с цесионера договор за банков кредит от 24.03.2014г.В т.6.1. от договора за цесия е предвидено прекратително условие, ако в рамките на 6 месеца след подписване на договора за цесия „КТБ“ АД не вземе счетоводна операция за погасяване на задълженията на цесионера на основание отправеното изявление за прихващане. В чл.7, ал.3 от договора за цесия заплащането на цената по договора за цесия е поставено в зависимост както от отнемане на лиценза и откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, така и от предявяване на иск по чл.59 ЗБН за обявяване недействителността на извършеното от цесионера прихващане и заплащането на цената е разсрочено. В допълнителното споразумение от 04.11.2014г. са уговорени две прекратителни условия, първото – ако банката уведоми писмено цесионера, че не приема/признава последиците от извършеното прихващане с прехвърленото вземане, и, ако в рамките на 6 месеца след подписване на договора за цесия банката не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение или др. документи, от които е видно, че не отчита като погасени задълженията на цесионера и второ прекратително условие – ако бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на банката и бъде предявен иск по чл.59, ал.3/5 ЗБН и този иск бъде уважен. С писмено изявление, вх.№ 11060/05.11.2014г., цедентът е уведомил по см.на чл.99, ал.3 ЗЗД „КТБ“ АД за цесията на вземанията и с писмено изявление, вх.№ 11141/05.11.2014г., цесионерът „Русенска корабостроителница Запад“ АД е отправил до „КТБ“ АД изявление за прихващане на цедираните вземания със задълженията си по договор за банков кредит от 25.03.2014г. На 20.04.2017г. синдиците на „КТБ“ АД/н/ са предявили искове по чл.59, ал.2, ал.5 и ал.3 ЗБН за оспорване на извършените прихващания от „Русенска корабостроителница Запад“ АД, по които е образувано т.д.№ 1594/2017г. на СГС. С решение № 412/14.03.2019г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе е открито производство по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД и дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.01.2015г., която дата е променена на 01.11.2014г. с решение по възз.т.д.№ 313/2020г. на Апелативен съд - В.Търново. В списъка на приетите вземания, одобрен от съда с определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе, е включено вземането на Ц. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД в размер на 310 571.78лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014г. и допълнително споразумение към него от същата дата и представляващо цената на прехвърлените вземания. С молбата за предявяване на вземанията, вх.№ 4417/16.04.2019г. кредиторът Ц. Б. е представила, освен договора за цесия и допълнителното споразумение към него от 04.11.2014г., и допълнително споразумение № 2/26.11.2015г. към договора за цесия.С него страните по договора за цесия са уговорили, че цесионерът се задължава да заплати договорената цена за прехвърлените вземания в срок до 31.01.2016г., както и, че от датата на подписването му няма да се прилагат уговорките в б.Б от преамбюла на договора, чл.6.1., чл.7,ал.3 и 4 от договора и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014г. Ищецът„КТБ“ АД /н/ е предявил в производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД вземания, произтичащи от договори за банков кредит от 24.03.2014г. и 29.04.2014г., за които е посочил, че са направени изявления за прихващане на 04. и 05.11.2014г. от „Русенска корабостроителница Запад“ АД. С влязло в сила на 18.09.2021г. решение по т.д.№ 1594/2017г. на СГС е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД извършеното на 05.11.2014г.прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД на придобитите от Б. вземания със задълженията към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 24.03.2014г. От правна страна, съставът на въззивния съд е счел за неоснователен довода на ищеца за нищожност на договора за цесия, поради заобикаляне на закона, ЗБН.Не е споделил и довода, че преди подписване на допълнително споразумение № 2/26.11.2015г. е настъпило първото прекратително условие от допълнителното споразумение от 04.11.2014г. към договора за цесия/ отказ на банката да признае последиците от извършеното прихващане/.Счел е за успешно оспорването на датата на допълнителното споразумение от 26.11.2015г., приемайки за дата на съставянето му 16.04.2019г., когато споразумението е приложено към молбата на Ц.Б. за предявяване на вземането й пред съда по несъстоятелността. Решаващият извод за отмяна изцяло на първоинстанционното решение и за уважаване на предявения ОУИ, с правно основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, е обоснован с основателността на довода на ищеца за нищожност на допълнително споразумение № 2/26.11.2015г., поради накърняване на добрите нрави.В тази връзка в обжалваното решение е прието, че от клаузите на договора за цесия и първото допълнително споразумение е видно, че интересът на цесионера от сключването на договора за цесия е извършването на прихващане между цедираното вземане и насрещното му задължение по договора за банков кредит, както и, че заплащането на цената, срокаът за плащане и самото действие на договора са изрично предпоставени от финансовото състояние на „КТБ“ АД, евентуално - от откриване на производство по несъстоятелност и съдбата на извършеното прихващане – дали ще бъде прието от банката и при съдебното му оспорване дали прихващането би било признато от съда за действително, като в тази връзка са поставени редица отлагателни и прекратителни условия. Анализирайки тези договорни клаузи в съвкупност, въззивната инстанция е приела, че съществен елемент и пряка цел на договора за цесия е извършване на прихващане между придобитото вземане и насрещното задължение по договора за кредит.На следващо място съставът на апелативния съд е съобразил, че към приетата за достоверна дата на второто допълнително споразумение- 16.04.2019г., вече е бил отнет лицензът на „КТБ“ АД, открито е производство по несъстоятелност, синдиците на „КТБ“ АД са оспорили извършеното прихващане по реда на чл.59, ал.5/3 ЗБН и по подадената на 24.04.2017г. ИМ е образувано т.д.№ 1594/2017г. на СГС.Направен е извод, че към момента на второто допълнително споразумение е настъпила хипотезата на § 3, ал.1 от първото допълнително споразумение за спиране на срока за заплащане на продажната цена на цедираното вземане, а вероятността за сбъдване и на второто прекратително условие се е увеличила и е станала реална.От друга страна, въззивният състав е отчел, че с допълнителното споразумение № 2 съществената за договора за цесия цел е отпаднала и задължението за заплащане на цената на вземането от условно, с голяма вероятност на сбъдване на прекратителното условие по т.II от първото допълнително споразумение, е станало безусловно и изискуемо в кратък срок.Направен е извод, че това, на фона на настъпилата неплатежоспособност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД и на фона на напредналото осребряване на имуществото на „КТБ“ АД/н/ не е оправдано и нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, предвид очевидния дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. По отношение на твърдението на процесуалния представител на Ц. Б., че сроковете за предявяване на вземанията й към „КТБ“ АД са изтекли и тя не би могла да се удовлетвори, поради което остава ощетена, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗБН, в сила от 22.10.2019г., приемайки, че правото на Ц.Б. да се удовлетвори в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД не е нарушено. Крайният извод е, че клаузата на чл.3 от допълнителното споразумение № 2 накърнява принципите на справедливост и добросъвестност, поради което е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави.Въззивният състав е счел, че нищожността на клаузата на чл.3 от допълнителното споразумение № 2 осуетява настъпването на желаното от страните правно действие да не се прилагат част от уговорките на договора за цесия и допълнителното споразумение към него № 1. Като е съобразил, че към момента на въззивното решение е влязло в сила съдебното решение, с което е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД извършеното от „Русенска корабостроителница Запад“ АД прихващане с придобитите чрез цесия вземания, във въззивното решение е прието, че е настъпило прекратителното условие по § 4 от допълнителното споразумение от 04.11.2014г. и цедираното вземане с обратна сила се е върнало в патримониума на цедента, следователно вземането на цедента – Ц.Б. за цената по договора за цесия е недължимо. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първия материалноправен въпрос.Въпросът е относим към извода на въззивния съд за нищожност на второто допълнително споразумение към договора за цесия, поради противоречие с добрите нрави, поради наличие на дисбаланс в интересите на двете договарящи страни.Обжалването се допуска на основанието по т.1 предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос съответства на посоченото от касатора решение № 24/09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г., III г.о. Делото следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните. Тъй като, на осн. чл.694, ал.7 ТЗ, не се дължи предварително внасяне на ДТ, делото следва да се докладва на Председателя на Първо т.о. за определяне на дата за насрочване. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: