Определение № 882 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3586/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община [населено място], чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. В., срещу въззивно решение № 130 от 12.03.2013г., постановено по в.гр.д. № 1065/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1044 от 13.07.2012 г. по гр.д.№3093/2012 г. на Плевенски районен съд в обжалваната част, са уважени предявените от Г. П. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Г. П. Г., чрез процесуален представител адвокат З. Т., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното: С обжалваното решение са уважени предявените от Г. П. Г. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 386/15.03.2012 г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор обществен ред” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание - чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Изложил е съображения, че заповедта не съдържа обстоятелства, обуславящи трайна липса у ищеца на конкретни качества за ефективно изпълнение на трудовите му функции съобразно длъжностната характеристика, нито кои са конкретните вменени трудови задължения, останали лошо или неточно изпълнени, в резултат отсъствието на тези качества. Приел е, че няма пречка заповедта да препраща към документи, в които са посочени липсващите на ищеца качества, ако те са му станали известни предварително или най-късно със самата заповед. В случая протоколите от проведеното интервю, към които препраща заповедта не са били връчени на ищеца. Изложил е и съображения, че дори да се приеме, че документацията от проведения изпит е неразделна част от заповедта, т.е. че е известна на ищеца, то в нея се съдържат само оценки по зададени критерии, от които не може да се изведе извод дали комисията е установила липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите му задължения. Според съда липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не може да се санира едва в хода на делото посредством разпит на свидетели, а и с тях не е установена липсата на качества. В изложението се сочи, че е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 169 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 728/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 992 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 195/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение от 21.11.2012 г. по гр.д. № 826/2012 г. на Плевенския окръжен съд по въпроса - качествата, които липсват на работника или служителя може ли бъдат посочени освен в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и в друг документ, към който заповедта препраща и който е сведен до знанието на работника или служителя. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като за представеното решение на Плевенския окръжен съд няма данни да е влязло в сила. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение № 169 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 728/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че основанията за прекратяване на трудовия договор могат да бъдат посочени и в отделен документ, а в решение № 992 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 195/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., че преценката за наличие на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по конкретно трудово правоотношение. В конкретния случай приетото от въззивния съд, че от представените писмени доказателства не се установява трайна липса у ищеца на конкретни качества за ефективно изпълнение на трудовите му функции съобразно длъжностната характеристика, нито кои са конкретните вменени трудови задължения, останали лошо или неточно изпълнени в резултат отсъствието на тези качества, която може да обоснове прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ не е в отклонение от приетото в задължителната практика. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.