Определение № 748 от 31.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №731 от 06.02.2017г. по в. гр.дело № 10971/2015г на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 10.06.2015г по гр.д. № 46704/2010г на СРС ,73 състав в осъдителната му част, по уважен иск на Д. Б. Ч. за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 200 ал.1 от КТ от трудова злополука до размера на сумата 73080лв, формирана след приспадане на получено застрахователно обезщетение, както и лихви за забава върху тази главница, присъдени отделно на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд приел ,че при безспорни по делото предпоставки за отговорност на работодателя по чл. 200 ал.1 КТ да обезщети за неимуществени вреди пострадал при трудова злополука, за причинените физически увреждания, болки, психически страдания и неудобства на ищеца съгласно критерия на чл. 52 ЗЗД е справедливо и достатъчно обезщетение от 120 000 лева, което следва да бъде намалено на 84 000 лева ( т.е с 30 %) на основание чл.201, ал.2 КТ предвид допусната от пострадалия груба небрежност.Размерът,до който искът за обезщетение е приет за основателен, е формиран след приспадане на получено от пострадалия обезщетение в размер на 10920лв от застраховател. Като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. На първо място се поддържа противоречащо на установена и приложена практика на ВКС разрешение на материалноправен въпрос, относно критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД ,следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства ,в това число и социалните и икономически условия в страната. Изтъква се противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г ,реш. № 785/2011г по гр.д № 556/2010г ІІІ г.о ,реш. № 125/2016г по гр.д № 4417/2015г І. г.о и реш. № 49/2014г по гр.д №5055/2013г на ВКС, тъй като не са обсъдени и преценени обстоятелства, указани в тази практика. На следващо място се формулира въпрос относно критериите за намаляване на обезщетението, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия при допусната от него груба небрежност и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат Направеният от въззивния съд решаващ причинно-следствен извод се оспорва от касатора с теза, че приносът от действията и поведението на пострадалия не са преценени съответно. Последният, като шофьор на товарния автомобил, в нарушение на установени и известни му правила за безопасност, за които е инструктиран, е застанал в обсега на падащия товарен борд, след като сам ръчно е освободил законтрящата кука. По този начин, освен че съзнавано е нарушил изрична инструкция и нормативно изискване, постардалият не е положил и най- елементарна грижа за собствената си безопасност. Касаторът поддържа ,че приносът за настъпване на вредоносния резултат от тази груба небрежност е изключителен и решаващ, близък до 100 %.,а не е 30 %, както е приел въззивния съд. Цитира се практика на ВКС по чл. 290 ГПК - реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о ,реш. №290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV и реш. № 25/2016г по гр.д № 3233/2015г на ВКС ІІІ според която е необходимо обезщетенията да се намаляват в съответната степен, степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти. Формулиран е и въпрос относно задължението на съда да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи на страните и всички доказателства Сочи се установената практика на ВКС по въпроса (реш. № 548/2010г ІІІ г.о ,реш. № 37/2012г по гр.д № 241/2011г на ВКС, реш. № 149/2012г ІІІ г.о на ВКС ). Според касатора, въззивмният съд е пропуснал да прецени някои от доводите му при формиране изводите си по двата спорни въпроса и това е в противоречие с установената практика. В отговор ответникът Ч., чрез адв Ал. Г. оспорва правния характер на поставените въпроси, които касаят възприемането на фактическата обстановка. Вторият въпрос е неясен, а отговорът на третия въпрос няма да обуслови друг решаващ извод Не е налице и противоречие с установената практика при определяне на обезщетението по справедливост .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение приема основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос, за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на причинени от трудова злополука травматични увреждания и свързаните с тях болки и страдания.. Въпросът е решаващо произнесен и е конкретизиран от защитата на касатора с това, че за определи размер на обезщетение от 120 000 лева, съдът е следвало да обсъди и прецени не само обстоятелствата, които е изтъкнал в решението си, но и в каква степен ищецът се е възстановил след извършените операции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”. Противоречието е с ППВС №4/1968г, т.ІІ и решение № 125/2016г по гр.д № 4417/2015г ІV г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в която на първо място сред обстоятелствата ,които имат отношение и подлежат на конкретна преценка като неблагоприятни последици от травматични увреждания, е указан характерът и степента на увреждането, видът му, времето за възстановяване ,включително преценка на възможността за това, т.е трайно и невъзвратимо ли е увреждането и има ли осакатяване (т.ІІ ППВС №4/1968г). В обжалваното решение въззивният съд е обозначил като спорен пред него въпроса за размера на обезщетението за неимуществените вреди съобразно продължителността и интензитета на болките и страданията при ищеца, съответно е дал превес на тези обстоятелства и депресивното му състояние по време на лечението, определяйки болките за изключително силни през възстановителния период от една година. Като въззивен жалбоподател, работодателят е поддържал довод, включително оплакване за необсъждане в първоинстанционното решение на обстоятелството, че получените травми и фрактури са зараснали и към момента на освидетелстването от вещото лице по делото, при ищеца има възстановяване на движенията на снагата и крайниците в пълен обем и той е в добро общо състояние. По втория формулиран въпрос не се обосновава селективен критерии на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Тезата за противоречие с практика на ВКС по този въпрос е подкрепена с прилагане и позоваване на реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о ,реш. №290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV и реш. № 25/2016г по гр.д № 3233/2015г на ВКС ІІІ, изразяващо установената практика на ВКС ,че и тук съпричиняването има своите степени ,а съдът следва да определени степента на съпричиняване, която да е съответна на действителния принос. Приложените решения на ВКС не изразяват тезата във въпроса на жалбоподателя, че необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия при допусната от него груба небрежност е нарушена заради несъответствие при определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Цитираната практика на ВКС е съобразена от въззивния съд като указания по правен въпрос.. Въпросът преформулира съображенията за неправилност и необоснованост на решението по отношение на възприетата конкретно степен ,тези оплаквания подлежат на обсъждане при разглеждане на касационната жалба по същество и в случая ще бъдат обсъдени. Същото следва да се изтъкне и по формулирания в т.3 от изложението процесуалноправен въпрос, сведен до оплакване за необсъждане на някои от доводите на касатора като въззивен жалбоподател. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.