Определение № 50895 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2749/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. П., чрез адв.Господин Иванов, срещу въззивно решение № 107/14.04.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 122/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 36/24.01.2022 г. по гр. д. № 4942/2021 г. на Районен съд – Стара Загора. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против „СПОРТ ФЛЕКС ГРУП“ ЕООД иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) счита ли се за връчено искането за обяснения от работодателя до работника или служителя, ако то реално не е достигнало до адресата; достатъчен ли е само фактът, че то е изпратено, но не е получено, за продължаване на процедурата по дисциплинарното производство; 2) счита ли се за връчено искането за обяснения от работодателя до работника или служителя, ако няма необорими доказателства за личен и изричен отказ от получаването му; 3) счита ли се за отказ за даване на обяснения от работника или служителя, ако той не е имал реална възможност да даде такива, поради факта, че не е доказано по безспорен начин искането да е достигнало до него; това правно основание ли е да бъде призната за законна процедурата по дисциплинарно уволнение; 4) законно ли е дисциплинарното уволнение, ако искането за даване на обяснения от работника или служителя не е достигнало до него и той поради този факт не е дал обяснения. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – „СПОРТ ФЛЕКС ГРУП“ ЕООД, представлявана от адв. Я. И., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „фитнес инструктор“. С протокол с вх. № 18/28.09.2021 г. работодателят е уведомен, че касаторът безпричинно не се е явил на работа в два последователни работни дни – на 27.09.2021 г. и 28.09.2021 г. В писмо, изпратено до работника чрез услугата „телепоща”, с изх. № 1/01.10.2021 г., със заверка на съдържанието, е обективирана заповед на управителя на ответното дружество с искане за даване на обяснения от ищеца за неявяването му на работа на 27.09.2021 г. и 28.09.2021 г. В известието за получаване е отбелязано, че адресът е посетен, но пратката не е получена и не е потърсена от адресата. Със заповед № 20/21.10.2021 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяването му на работа на 27.09. и 28.09.2021 г. Заповедта е изпратена и връчена на работника чрез услугата „телепоща” на 25.10.2021 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че дисциплинарната процедура е спазена и оспорената уволнителна заповед е законосъобразна. Дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1 т. 2 КТ - неявяване на работа в двата последователни работни дни - 27.09.2021 г. и 28.09.2021 г. - е безспорно установено; заповедта е мотивирана; спазени са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Спазена е и процедурата по чл. 193 КТ за изискване на обяснения от работника преди налагането на наказанието. Посочено е, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, тъй като работодателят писмено е изискал от ищеца да даде обяснения за отсъствието си през двата дни, като писмото е изпратено на посочения от работника адрес, на който той е получил впоследствие и заповедта за уволнение. Искането за обяснения не е получено и не е потърсено от ищеца на съобщения от него адрес, поради което следва да се приеме, че обясненията не са дадени по вина на работника. За недоказани са счетени твърденията на ищеца, че не се е явявал на работа от 27.09.2021 г., тъй като на тази дата е подал молба за освобождаване на основание чл. 327, ал. 1, т.6 КТ - прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие поради продължаване на образованието в учебно заведение на редовно обучение или постъпване на редовна докторантура. Съдът е посочил, че по делото действително е представена подписана от ищеца молба от 27.09.2021 г., но същата съдържа изявление за прекратяване на трудовия му договор с едномесечно предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ. В заключение е направен извод, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно, а предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение - не се констатира. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на иск, което се свързва с отсъствието на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, респ. - ненадлежното упражняване на правото на иск. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, а и касаторът не е изложил никакви конкретни правни доводи, от които би могъл да се констатира такъв порок на решението. Предвид изложеното, соченото основание за селекция по чл. 280, ал. 2, пр. 2-ГПК не се установява. Поставените от касатора в изложението въпроси, обобщени от състава на ВКС, касаят приложението на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 КТ, респ. процедурата по искане на обяснения преди налагането на дисциплинарно наказание и хипотезите на недаването им по вина на работника или служителя. Въпросите са релевантни, но не обуславят селектирането на жалбата. В съдебната практика (вж. - решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г.о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., IV г.о. и др.) безпротиворечиво се приема, че съгласно чл. 193, ал. 1 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обясненията и срокът, в който да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. От волята на работника зависи дали ще се възползва от предоставената възможност, или не. Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с възможността писмено или устно да ги предостави преди връчването на заповедта, но не го е направил. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат. В практиката на ВКС е изяснен въпросът, че хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ е приложима във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. - когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; откаже да приеме или не предприема действия, респ. не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искането за даване на обяснения, или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него (вж. – решение № 159/07.06.2019 г. по гр. д. № 563/2019 г., IV г. о., решение № 29/03.05.2022 г. по гр. д. № 1971/2021 г., III г. о., решение № 257/22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г., IV г. о.). Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Установено е, че в случая с писмо, изпратено на посочения от работника адрес, с препоръчана кореспондентска пратка чрез услугата „телепоща” (на „Български пощи” ЕАД), със заверка на съдържанието му, работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение. В известието за доставяне на лицинзирания пощенски оператор е удостоверено, че писмото е „непотърсено” от адресата и е върнато на подателя на 12.10.2021 г. При тези данни е прието, че доколкото писмената покана за обяснения може да бъде връчена на лицето и чрез пощенска услуга, в случая редът е спазен и връчването е редовно. При липсата на ангажирани доказателства, които да опровергаят извършеното удостоверяване на непотърсената пратка, респ. като не е предприел действия да я получи, ищецът сам се е поставил в невъзможност да даде обяснения и не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В този смисъл са и разрешенията в установената практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. При наличието на създадена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 193 КТ, за която касаторът не е изложил аргументация за необходимост от изоставяне или промяна, поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се установява. Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния закон – също не е налице. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. А по формулираните в изложението въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяване на решението е съобразен точния смисъл на приложимия закон и относимата съдебна практика на ВКС. На ответната страна се дължат направените по делото разноски в размер на сумата 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение