Определение № 4756 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 205/24.11.2023г., постановено по в.гр.д.№ 413/2023г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, 2 състав, е отменено решение № 540/26.04.2023г. по гр.д. № 2175/2021г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта, с която са отхвърлени исковете на М. А. Т., С. И. Т., С. И. Т., Р. И. Т., А. И. Т. и А. И. Т. за осъждане на „Екосън“ ЕООД да плати солидарно с „Трансметал-89“ ЕООД на всеки един от ищците по 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Т., настъпила при трудова злополука на 21.07.2018г., ведно със законна лихва, считано от 21.07.2018г. и вместо това „Екосън“ ЕООД е осъдено да плати солидарно с „Трансметал-89“ ЕООД на всеки от ищците по 40 000 лева, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на И. А. Т., настъпила при трудова злополука на 21.07.2018г., ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 21.07.2018г., до окончателното плащане. Решението на ОС-Пловдив частично е отменено и в частта за разноските, присъдени в тежест на ищците и е потвърдено в останалата обжалвана пред въззивния съд част-с която са отхвърлени исковете на ищците за осъждане на „Екосън“ ЕООД, солидарно с „Травсметал-89“ ЕООД, да им плати обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на И. Т., настъпила при трудова злополука за разликата над 40 000 лева за всеки от тях, до пълния предявен размер по 80 000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2018г. Касационна жалба против решението в отхвърлителните му части е подадена от ищците, чрез пълномощника адв. П. К.. Поддържаните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищците поддържат наличие на основания за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК. Сочат, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице във връзка със следните процесуалноправни въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните доказателства; 2. Непълното обсъждане на събраните по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда, а именно в случая- проявена груба небрежност от пострадалия работник, представлява ли процесуално нарушение и следва ли да се съобрази, че това процесуално нарушение е довело до необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на доказателствата изводи не е в съответствие със събраните по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост блиха довели до други фактически и правни изводи. По първия въпрос твърдят противоречие с решение № 170/06.01.2021г. по гр.д.№ 169/2020г. и решение № 470/2011г. по гр.д.№ 1318/2010г. на ІV ГО на ВКС, а по втория-с решение № 149/03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на ІІІ ГО на ВКС. Касаторите поставят и следните въпроси: 3. При настъпила трудова злополука в резултат на работа с необезопасени съображения и/или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност на труда, може ли поведението на работника да се окачестви като груба небрежност; 4. Щом не са осигурени от работодателя безопасни условия на труд, може ли да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност; 5. Когато злополуката се дължи на неосигурени от работодателя безопасни условия на труд, може ли да се приеме, че тя се дължи на груба небрежност; 6. При обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа и липса на проведен конкретен инструктаж, включващ безопасност по отношение на изисквания към работника, приети от съда като предпоставящи груба небрежност, пострадалият работник действал ли е при груба небрежност. По тези въпроси твърдят противоречие с решение № 977/14.01.2010г. по гр.д.№298/2009г. на ІV ГО, решение №60/05.03.2013г. по гр.д.№5074/ 2013г. на ІV ГО, решение № 268/25.03.2021г. по гр.д.№ 1030/2020г. на ІV ГО, определение № 360/08.04.2009т. по гр.д.№ 488/2009г. на ІV ГО и определение № 191/02.12.2008г. по гр.д.№ 3349/2008г. на V ГО на ВКС. Поставят и въпроса: 7. Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл. 51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да посочи конкретните действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици. По този въпрос твърдят противоречие с решение № 27/15.04.2015г. по търг.д.№ 457/2014г. на ІІ ТО, решение № 134/18.11.2020г. по търг.д.№ 1422/2019г. на ІІ ТО. Не на последно място се поддържа, че въззивното решение в обжалваната от касаторите част е очевидно неправилно, тъй като съдът не е извършил необходимите действия за преценка на фактите от значение за спора и е нарушил правилата на формалната логика и опита, като е приложил неправилно разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответникът в производството „Екосън“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. И., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата като неоснователна. Касационна жалба против въззивното решение в осъдителните му части е подадена от ответника „Екосън ЕООД“, чрез адв. Д.И., в която се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК този касатор е изложил съображения за наличие на основания за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК и поставя въпросите: 1. Следва ли съдът в мотивите към решението си да обсъди всички налични по делото доказателства и да направи съпоставка и анализ на действията и поведението на деликвента и пострадалия за да определи тежестта на извършените от всеки от тях нарушения, допринесли за настъпването на съставомерния резултат, за да бъдат определени границите и обема на отговорността, за която всеки следва да отговаря; 2. Следва ли да се приеме съпричиняване на вредата в равни части между деликвента и увредения, при условие, че основаният фактор станал причина за инцидента се корени изключително в поведението на пострадалия. Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 302/07.10.2013г. по гр.д.№3248/2013г. на ІV ГО, решение № 39/20.02.2017г. по търг.д.№ 60101/2016г. на ІV ГО, решение № 290/18.11.2015г. по гр.д.№15/2015г. на ІV ГО, решение № 36/02.05.2019г. по гр.д. №135482018г. на ІІ ТО, решение № 134/08.12.2021г. по гр.д.№1081/2020г. на ІV ГО на ВКС. Поставя и въпроса: 3. Следва ли съдът в мотивите на отменителното си решение, при определяне по чл. 52 ЗЗД на размера на обезщетението за неимуществени вреди на множество наследници на пострадалия да извърши индивидуална преценка на моралните вреди, причинени и понесени поотделно от всеки от ищците, като съобрази всички обстоятелства относно връзката между наследодателя и наследниците му и да изложи конкретни съображения в мотивите на решението си. По този въпрос твърди противоречие с ППВС №4/23.12.1968г. и решение № 42/15.05.2017г. по търг.д.№ 60102/2016г. на ІІІ ГО, решение №90/25.06.2018г. по гр.д.№3273/2017г. на ІІІ ГО и решение № 334/10.10.2012г. по гр.д.№ 1609/2011г. на ІV ГО. Касаторът „Екосън“ ЕООД поставя и въпросите 4. В кой момент се пораждат правните последици и се създават права и задължения между страните по споразумение по смисъла на чл.18 от ЗЗБУТ – в момента на подписване на същото между няколко предприятия или от момента на настъпването-реализирането на предпоставките, визирани в чл. 18 ЗЗБУТ; 4а. При условие, че е безспорно установено, че дружеството касатор не е осъществявало никаква дейност и не е използвало строителния обект, като не е разполагало със свои работници на същия, тоест не са налице посочените в правната норма предпоставки, следва ли дружеството да носи отговорност за съвместното осигуряване на ЗБУТ с изпълнителя –другия ответник по иска, след като изричната воля на страните е обективирана в заглавната част на подписаното споразумение, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ищците М. Т., С. Т., С. Т., Р. Т., А. Т. и А. Т., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излагат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол по жалбата на „Екосън“ ЕООД. Оспорват същата като неоснователна. Ответникът „Трансметал-89“ ЕООД не взема становище по жалбите. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното: Ищците М. Т., С. Т., С. Т., Р. Т., А. Т. и А. Т.-като наследници на починалия на 21.07.2018г. И. А. Т. са предявили искове за осъждане на ответниците „Трансметал – 89“ ЕООД и „Екосън“ ЕООД солидарно да платят на всеки от тях по 80 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от датата на злополуката – 21.07.2018г. до окончателното плащане. Исковете против „Трансметал – 89“ ЕООД са основани на разпоредбата на чл. 200, ал.1 КТ, а срещу „Екосън“ ЕООД - на чл.49 ЗЗД. Пасивната солидарност е основана на чл. 53 ЗЗД и т.3 на ППВС №17/1963г. Първоинстанционният съд е намерил исковете по чл. 200, ал.1 КТ против „Трансметал-89“ ЕООД за основателни и е осъдил дружеството да плати на всеки от ищците обезщетения в размер по 80 000 лева. Исковете по чл.49 от ЗЗД, предявени против ответника „Екосън“ ЕООД за солидарното му осъждане с другия ответник, съдът е счел за неоснователни и ги е отхвърлил. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищците в отхвърлителната му част, а в частта, с която са уважени исковете по чл. 200, ал.1 КТ по отношение на „Трансметал-89“ ЕООД в качеството му на работодател на починалия при трудова злополука наследодател на ищците, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид това Пловдивският апелативен съд е приел, че предмет на въззивното производство е предявеният от всеки от ищците иск по чл.49, вр. чл.121 ЗЗД против втория ответник Екосън“ ЕООД, като възложител на работата, при която е настъпила смъртта на И. Т.. От фактическа страна въззивният съд е установил, че ищците са наследници по закон на И. Т., като М. Т. е негова съпруга, а останалите ищци са синовете му; И. Т. е загинал на 21.07.2018г. по време на изпълнение на задълженията си по трудов договор с „Трансметал-89“ЕООД. С Разпореждане №5104-15-328/13.11.2018г., на основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката от 21.07.2018г. е приета за трудова. От представения протокол №38/26.10.2018г. на комисия при ТП на НОИ – Пловдив съдът е установил механизъма на настъпване на инцидента: на 21.07.2018г. около 10,40 часа в процеса по газокислородно рязане на носеща метална конструкция И. Т. бил затиснат от падналата внезапно стоманобетонна плоча; пристигналият на място екип на Бърза помощ констатирал смъртта му; свидетели на злополуката са С. Р. и С. М.. Приел е, че според данните от протокола работодателят „Трансметал-89“ЕООД е допуснал Т. да извършва на обекта дейност по рязане на метални елементи от конструкцията на втория етаж от сградата с цел разрушаване, без същият да притежава документ за правоспособност; работодателят не е взел подходящи мерки за защита на здравето и живота на пострадалия срещу случайно падане на отрязаната част от метален елемент, като е допуснал същият да изрязва елементи, намирайки се под самата конструкция; пострадалият е проявил несъобразителност и небрежност към собствената си безопасност- извършвал рязане на елементи от металната конструкция на сградата непосредствено под самата конструкция и под железобетонната плоча на втория етаж, която е лежала върху нея; не е взел под внимание предупреждението на колегата си, че железобетонната плоча над него е провиснала и вероятността същата да падне е голяма; налице е и нарушение на чл.33 ЗБУТ от страна на Т.. Съдът е приел, че с оглед разпоредбите на чл.58, ал.1, ал.3 и ал.6 от КСО обективираните в протокола №38/26.10.2018г. на комисия при ТП на НОИ – Пловдив констатации относно начина на настъпване и причините за злополуката, допуснатите нарушения и лицата, допуснали нарушенията, са обвързващи за съда и страните, доколкото се касае за официален свидетелстващ документ по см. на чл.179 ГПК, който има материална доказателствена сила за изявленията пред съставилите го длъжностни лица и за извършените от тях и пред тях действия. Според съда доказателствата по делото не опровергават констатациите в протокола, вкл. за установената при разследването вина на пострадалия Т. за възникване на злополуката, дори същите се потвърждават от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел С. М.-очевидец на случилото се. С оглед приетото съдът е обосновал извод, че Т. е съпричинил настъпването на трудовата злополука, тъй като не е съобразил предупрежденията на колегите си и очевидната опасност от пропадане на стоманобетонната плоча над главата му, разчитайки на опита си, което го е подвело и е имало фатални последици. Според съда приносът на пострадалия е съществен, тъй като данните по делото сочат, че опасността е била очевидна и при проявена от пострадалия предпазливост, същият е могъл да избегне инцидента. Поради това, съдът е приел 50 % съпричиняване от страна на пострадалия. За да приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника „Екосън“ ЕООД, съдът е съобразил, че с договор от 10.07.2018г., „Екосън“ЕООД, като възложител, е възложило на „Трансметал-89“ЕООД-изпълнител, да разруши монолитна постройка „Мебелна къща“ в гр. Пловдив, включително да демонтира металните конструкции и да прерязва получените метални отпадъци; на 10.07.2018г. двете дружества сключват и споразумение за координиране на съвместното осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строежа на възложител и изпълнител при извършване на СМР на обекта, явяващо се неразделна част от договора; чрез споразумението страните разпределят задълженията си по осигуряването здравето и безопасността при работа на работещите, назначени от изпълнителя, както и на всички лица, пребиваващи в района на извършваната дейност, опазване на околната среда и противопожарната и аварийна безопасност. Според въззивния съд съвкупният анализ на клаузите на договора и споразумението към него (чл.1.2, раздел II, раздел III, чл.3.1, чл.5.1. от раздел V „Контрол“) води до извод, че възложителят и изпълнителят са уговорили съвместно да осъществяват организацията на работата, ръководството и контролът за спазване правилата и нормативите за опазване на здравето и безопасността на работещите и опазване на околната среда, а обстоятелството, че дружеството работодател е подизпълнител на „Екосън“ ЕООД по сключения от последното договор със същия предмет със „Стройколукс“ ООД сочи, че работата на обекта ще се изпълнява само от работници на подизпълнителя, а не едновременно от работници на двете дружества. Потвърждение за това е и уговорката в чл.5.1. от основния договор, че двете страни се задължават да съгласуват взаимно обезопасяването на обекта, а изпълнителят се задължава да проведе инструктаж на работниците и да ги запознае с изготвения план за безопасност на труда. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на „Екосън“ ЕООД, направено в отговора на въззивната жалба, че доколкото процесното споразумение е такова по чл.18 от ЗЗБУТ, то поражда своето действие само при едновременна работа на обекта от работници на възложителя и изпълнителя. Посочил е, че в цитираната норма липсва изискване за едновременност на използването на работната площадка, като предпоставка да поемане на съвместната отговорност между няколко предприятия за осигуряване на ЗБУТ. Подчертал е, че вторият ответник е основен изпълнител на обекта, по сключен със „Стройколукс“ ООД договор от 27.06.2018г. с предмет „Разрушаване на монолитна постройка „Мебелна къща“ в гр. Пловдив, като на свой ред е възложил работите по същия на първия ответник с процесния договор от 10.07.2018г. Предвид това е приел, че няма законова пречка основният изпълнител и подизпълнителят да уговорят съвместно осигуряването на ЗБУТ на обекта. Отговорността на „Екосън“ ЕООД, като възложител е обективна и безвиновна и може да се реализира наред със специалната отговорност на „Трансметал-89“ЕООД по чл.200 КТ, като работодател на пострадалия, при условията на пасивна, „неистинска“ солидарност. В заключение въззивният съд е счел, че ответникът „Екосън“ ЕООД, като възложител на работата, отговаря на основание чл.49 ЗЗД за настъпилите от трудовата злополука вреди, солидарно с работодателя на пострадалия, чиято отговорност се ангажира на основание чл.200 КТ. Съдът е приел, че претендираното от всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, доколкото е установено, че ищците, като членове на семейството на пострадалия, са претърпели страдания от внезапната му смърт, които ще ги съпътстват до края на живота им. Размерът на обезщетението е съобразен с икономическата конюнктура към датата на увреждането, както и с обществените очаквания за справедливо обезщетение в подобни случаи. С оглед основателността на възражението на ответника „Екосън“ ЕООД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, определено от съда в размер 50%, отговорността на дружеството следва да се ангажира до 40 000 лева за всеки от ищците и до който размер „Екосън“ ЕООД ще отговаря солидарно с първия ответник „Трансметал-89“ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2018г., до окончателното плащане. Върховният касационен съд намира, че при тези решаващи мотиви на въззивния съд, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, както сочат касаторите-ищци. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставения от касаторите-ищци първи процесуалноправен въпрос. Доколкото касае правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, включващи и задължението да обсъди всички доводи и искания на страните и релевантните за спора доказателства, този въпрос отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е разрешен обаче в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат анализ и оценка на правнорелевантните факти и доказателства, обсъждане на доводите и възраженията на страните; посочване на фактите, които са приети за установени и въз основа на кои доказателства и кои са счетени за недоказани и защо. Или обобщено атакуваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложението на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК. По отношение на въпросите 2, 3, 4, 5 и 6, съдържащи се в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК на ищците, не е налице нито общата, нито допълнителната предпоставка за допускане на решението до касационен контрол. Въпросите са некоректно формулирани и не съответстват на решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и оттам с дадените правни разрешения. Макар и под различни формулировки въпросите от 2 до 6 се отнасят до прилагането на нормата на чл.201, ал.2 КТ при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на трудова злополука смърт в хипотеза на предявен срещу работодател иск по чл.200 КТ от наследниците на загиналия. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен против възложител на работата и се е произнесъл по направено от ответника по този иск възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, като не е приемал, че поведението на наследодателя на ищците е проява на груба небрежност. Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол и по последния формулиран от касаторите-ищци въпрос. Отговор на въпроса се съдържа в множество решения на ВКС по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, включително и в тези, цитирани от касаторите. Според тази практика приносът на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде надлежно релевиран от ответника, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, като е подчертано, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва да са конкретни, тъй като приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. В пълно съответствие с непротиворечивата съдебна практика е процедирал въззивният съд, разглеждайки своевременно направеното (още в отговора на исковата молба) от ответника „Екосън“ ЕООД конкретно възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД („пострадалият съзнателно е пренебрегнал предупрежденията от възможна опасност, като не е положил дължимата за себе си грижа, пренебрегвайки основни принципи на физиката и емперичните познания“) за принос на пострадалия. Частичното отхвърляне на иска по чл.49 ЗЗД не е резултат от недопустимо обсъждане на общо възражение за съпричиняване, както сочат касаторите, а е обусловено от извода на съда за основателност на възражението на ответника за наличие на конкретно поведение на пострадалия, с което е съпричинил настъпването на вредоносния резултат с 50%. По касационната жалба на ответника „Екосън” ЕООД: Първите два поставени въпроса от касатора „Екосън” ЕООД се свеждат до приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД и до задължението на съда да определи степента на принос на всеки един от участниците в инцидента. Съобразно установената практика по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява (решение № 350/17.10.2011 г. по гр. д. № 1382/2010г. на IV ГО). Ако пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата наравно с деликвента. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, не и за последиците от поведението на увредения (ТР № 88/12.09.1962г. на ОСГК на ВС). В частност, когато увреждането настъпи при изпълнение на работа, съставляваща източник на повишена опасност и възложителят отговаря поради това, че не е спазил правилата за осигуряване на безопасност на труда, той дължи обезщетяване на вредите, настъпили от собствената му немарливост. Ако наред с това пострадалият има принос в процеса, довел до увреждането, поради това, че сам се е поставил в ситуация на повишен риск, той съпричинява вредите наравно с възложителя, като преценката е конкретна за всеки отделен случай. В пълно съответствие с тези правни разрешения е процедирал въззивният съд, поради което по първите два въпроса не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Третият въпрос на касатора ответник относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при можеството наследници на пострадалия също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението. Пред инстанциите по същество ответникът не е поставял изрично този въпрос, поради което и въззивният съд не се е произнасял по него. Поставянето на въпроса за първи път пред касационната инстанция е недопустимо, тъй като той е неотносим към правните разрешения на въззивната инстанция. По необуславящи правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. Последната група въпроси (4 и 4а) на касатора „Екосън” ЕООД в едната си част са хипотетични и неясни, а в останалата предполагат обсъждане на събраните по делото доказателства и преценка на правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което е недопустимо в производство по чл. 288 ГПК. След като въпросите касаят установяването на факти и преценката на доказателствата, те не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид изложеното и по двете касационни жалби не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. При недопускане на касационното обжалване по двете касационни жалби разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат. Така мотивиран, Върховният касационен съд състав на Четвърто ГО