Определение № 234 от 10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3755/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. Л. и В. Д. В., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат К. М., срещу въззивно решение № 272/04.07.2017г. по гр. д. № 782/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. В първата част на изложението касаторите развиват съображения по допуснатите при първото касационно обжалване от ВКС, І г.о. по гр.д.№ 2292/2016г. правни въпроси и цитират приетите от касационната инстанция правни изводи относно документа „разписка”, на който се основава предявеният от тях иск. Прави се анализ на заключението на съдебно графологическата експертиза и дадените отговори на поставените въпроси. Цитират се съображенията на първата касационна инстанция за допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.266,ал.2 ГПК - когато страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, поради което е направила искане за допускане на нова графологическа експертиза. Прави се оплакване, че искането за допускане на комплексна и разширена експертиза е оставено без уважение при новото разглеждане на делото от въззивния съд. Ответниците по касационната жалба Х. И. Д. и Г. Д. Д., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат И. Н., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение №220/2016г. по гр.д.№2292/2016г. на ВКС, І г.о. е отменено въззивното решение на Софийския окръжен съд по гр.д.№895/2015г. и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Касационната инстанция е дала отговор по реда на чл.290 ГПК на въпроса дали представлява валидно завещателно разпореждане процесния документ, наименован „разписка”, с който завещателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещава свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице. Във връзка с отговора на въпроса по приложението на чл.266 ГПК са дадени указания за допускане на нова съдебно графологическа експертиза с оглед представения с въззивната жалба сравнителен материал, ако се докажат основателни причини, поради които той не е бил представен в първоинстанционното производство. При новото разглеждане на делото с обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 193/2015г. по гр.д.№106/2015г. по описа на РС-Ботевград, с което е отхвърлен предявеният от И. Х. Л. и В. Д. В., срещу Х. И. Д. и Г. Д. Д., иск за делба на дворно място с площ от 934 кв.м., представляващо УПИ ****-****, в кв. 65, по плана на [населено място]. Въззивният съд в производството по чл.294,ал.1 ГПК е съобразил решение № 220/2016 г. по гр.д. № 2292/2016 на ВКС, I г.о. относно дадения отговор по въпроса дали процесната „разписка” /08.07.1986г./ представлява завещателно разпореждане в смисъл, че наименованието на акта, съдържащ волята на едно лице за разпореждане с имущество за след смъртта му, не е елемент от предвидената в чл. 25 ЗН форма за действителност на едностранната сделка, като такава воля може да бъде изразена във всеки един документ, отговарящ на изискванията по чл. 25 ЗН (да е изцяло написан ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата на съставянето и да е подписано от него). Частта, представляваща разписка за получена от един от заветниците сума за издръжка на завещателя, не може да се отрази на валидността на завещателното разпореждане извършено в полза на другия заветник завещателно разпореждане, а по отношение на предалия същата сума заветник следва да бъде изследван въпросът дали сумата не е предадена по повод предходно сключен между него и завещателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, различен от този, предмет на завещанието. Ако извършването на завещателното разпореждане не е предхождано от договор, уреждащ отношенията между завещателя и заветника по повод гледането и издържането на завещателя до края на живота му, завещание, което съдържа изявление на завещателя, че е получил от заветника сума за покриване на нуждите му от издръжка за период, следващ датата на съставяне на завещанието, е недействително поради противоречие с безвъзмездния характер на тази едностранна сделка.Въззивният съд е проследил в решението си извършените от него и страните процесуални действия във връзка с дадените от касационната инстанция указания за назначаване на графологическа експертиза, която да изследва авторството на завещанието- разписка с оглед представения с въззивната жалба нов сравнителен материал с определение по реда на чл. 267 ГПК – предоставяне на възможност на въззивниците да посочат причините и да ангажират доказателства за представянето с жалбата писмени доказателства, които да послужат като сравнителен материал при извършване на допълнителна графологична експертиза, тяхна молба от 09.02.2017 г. с уточнение на причините за несвоевременното представяне на доказателствата, прилагане на същите писмени доказателства, но също и на нови такива, както и искане за разпит на двама свидетели за установяване обстоятелствата, свързани с придобиването по давност на процесния. В молбата не са били посочени причините за представяне на допълнителни нови писмени доказателства. Въззивният съд е допуснал графологична експертиза. Без уважение е оставил искането за приемане на представените с молба от 09.02.2017 г. нови писмени доказателства сред които и снимков материал, както и за разпит на свидетели, поради недопустимост на искането за въвеждане на второ придобивно основание. По съществото на спора относно претенцията на ищците, че са съсобственици на процесния имот, чиято делба искат да бъде допусната на основание завещание от 08.06.1986г. и след анализ на събраните доказателства за собственост е прието, че ищцата И. Л., която твърди, че е била изключена от извършената между другата ищца – В. В. и ответниците Д., съдебна делба /гр.д.№547/1994г./, тъй като се легитимира като съсобственик на основание представената и оспорена „разписка”, не е доказала, че дори последната да представлява завещателно разпореждане, е автентичен документ. Въззивният съд е обсъдил и е възприел заключението на назначената съгласно указанията, дадени с отменителното решение експертиза с оглед използваните от нея технически и познавателни методи и сравнителен материал. Анализирал е изводите на вещото лице, че подписът, положен под името на В. Д. на л.64 /напечатана на пишеща машина разписка/ е дорисуван допълнително с химикална паста, при което са заличени идентификационните признаци на почерка, отразени в подписа, което прави невъзможно провеждането на сравнително изследване с идентификационна цел, че е налице имитация на подписите на л.63 /ръкописна разписка/ и л.87 /на гърба на снимка/. Относно подписа на л.63 е установена груба имитация чрез рисуване на подписа с наблюдение. Изводите са, че представената по делото саморъчно написана „разписка” /л.63/ не е подписана от лицето, което се твърди, че я е подписало. Обстоятелството, че ръкописният текст на л. 63, 87, 88 и 89 от делото на районния съд и този на л. 5 от гр.д. № 895/2015 г. на СОС са изпълнени от едно и също лице, не може да обори изводите, че се касае до подправяне на документа на л. 63 след като се установява, че подписите в края на всеки един от посочените документи не изхождат от твърдения за техен автор В. Д.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантни правни въпроси. Изложените съображения касаят правните въпроси, които са решени от ВКС при първото разглеждане на делото в касационната инстанция. В случая са изпълнени указанията на ВКС, дадени по реда на чл.294,ал.1 ГПК като касаторите не сочат в тази връзка правен въпрос в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК вр.чл.295 ал.1 ГПК. Изложеното от тях представлява твърдения за допуснати процесуални нарушения, които представляват общи касационни оплаквания по смисъла на чл.281, ал.1,т.3 ГПК и не могат да послужат като основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на касационната жалба по чл.288 ГПК. Прави се анализ на заключението на съдебно графологическата експертиза и дадените отговори на поставените въпроси. Цитират се съображенията на първата касационна инстанция за допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.266,ал.2 ГПК. Прави се оплакване, че искането за допускане на комплексна и разширена експертиза е оставено без уважение при новото разглеждане на делото.Следва да се има предвид, че съгласно чл.294,ал.1 ГПК производството пред съда, на който е изпратено делото, започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на решението, а съгласно чл.295,ал.1 ГПК когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В случая такива релевантни правни въпроси не се поставят. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба а по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, касаторите следва да заплатят разноски на ответниците по касационната жалба в размер на 700 лева, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.