Определение № 423 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. М. срещу решение №.3/13.01.21 по г.д.№.325/20 на ОС Разград-с което, след отмяна на решение №.260025/8.10.20 по г.д.№.155/20 на РС Кубрат, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени Ответникът по касационната жалба Община Кубрат я оспорва; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение - ищецът е работил на длъжност „старши инспектор” - контрол по наредбите на ОбС, което е било законосъобразно прекратено на основание на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ /поради „съкращение в щата”/. С решение №.11 от проведено на 28.11.19 заседание на ОбС Кубрат /действал в кръга на правомощията си съгласно чл.21 ал.1 т.2 ЗМСМА/ е предприета промяна в структурата и щата на общинската администрация; с утвърдено от Кмета на Община Кубрат длъжностно разписание на длъжностите в звено „Контрол по наредбите на ОбС“, считано от 23.12.19 е било променено щатното разписание; съкратена е 1 щатна бройка „старши инспектор“ /заемана от ищеца/ - като от 4 щатните бройки са намалени на 3 и запазените такива са за „младши инспектор“, „технически изпълнител-архивар“ и „технически изпълнител“. Съдът е сравнил трудовите функции на длъжностите „старши инспектор“ и „младши инспектор“ и е установил, че съдържащите се в трудовото досие на ищеца длъжностни характеристики и за двете длъжности първоначално са били еднакви /да се осъществява контрол по спазването от страна на всички юридически и физически лица на територията на общината на нормативните актове на ОС Кубрат, на законите и подзаконовите нормативни актове; да се осъществява координация и контрол по осигуряване на безопасни условия на труд в общината, респективно сходни са били и преките задължения - да се следи за нарушения на обществения ред, чистотата, благоустрояването, реда и начина на отглеждане на домашни животни, формиране на микросметища в населените места и състоянието на пътната настилка и съоръжения; да се регистрира ППС с животинска тяга, да се изготвят констативни протоколи, с които се издават предписания, да се съставят актове за установяване на административни нарушения и налагат глоби/. Впоследствие, обаче, са били утвърдени нови длъжности характеристики-на 8.02.18г. за „старши инспектор“ /функциите и преките задължения са еднакви с тази, приложена по досието на ищеца/, и на 3.05.17 за „младши инспектор“. Според последната основната трудова функция на същия е да контролира законосъобразното оповестяване на актовете на ОбС Кубрат и да следи за тяхното привеждане в съответствие със ЗНА, като е въведена и друга функция – работа с документи и тяхното архивиране; променени са и преките задължения на длъжността – които включват и деловодно обслужване и архивиране /да контролира законосъобразното оповестяване на актовете на ОС Кубрат, да следи за привеждането им в съответствие със ЗНА, да осъществява деловодно обслужване на общинската администрация, да регистрира постъпили предложения, сигнали, жалби и други да образува преписки по постъпили в деловодството документи, да съхранява, предава и следи движението на документи и преписки до предаването им в архив, да опакова, надписва и предава за изпращане изходяща кореспонденция/. Въззивната инстанция е отразила, че за тази длъжност, въпреки наименованието „младши инспектор“, каквото е по отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, е характерна система на функции и задължения за „младши експерт“ според предвиденото в чл.7 ал.4 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - тъй като са променени трудовите функции на длъжността - вместо контролни по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически и юридически лица, са възложени за изпълнение административни дейности, които имат технически, спомагателен характер. Длъжността /според приложената длъжностна характеристика/ е свързана със събирането и систематизирането на информация, с обработката на бази данни, с проучването и обобщаването на различни практики и алтернативни решения при подпомагане дейността на по-високите длъжностни нива и административно обслужване, които са нормативно определени функции за „младши експерт“. Посочено е и, че дали длъжностите са еднакви или различни, се установява от трудовите функции. Не се установява от доказателствата в сектора да е налице друга длъжност, която да има същите трудови функции като тези на премахнатата „старши инспектор“. Не е налице сходство между трудовите функции, нивата по КДА, между „старши инспектор“ и „младши инспектор“ в щатното разписание на общината. Предвид гореизложеното е формиран извод, че е налице съкращение в щата – доколкото заеманата от ищеца длъжност е била премахвана като щатна бройка и същевременно е престанала да съществува и като предметно съдържание на трудовата функция. Съкращението е засегнало единствена длъжност - не се установява в сектора да е налице друга длъжност, която да има същите трудови функции като тези на премахнатата „старши инспектор“, като не е налице и сходство или идентичност между трудовите функции, нивата по КДА, между нея и „младши инспектор“. При тези обстоятелства подборът е бил незадължителен /задължение за подбор съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си/. Самата заповед е мотивирана - с ясно посочване на основанието, на което е извършено уволнението /“съкращение в щата“/. По изложените аргументи е формиран извод, че, като е уволнил ищеца без да извърши подбор – който в случая не е бил задължителен, работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимо и законосъобразно ли е работодателят /Кмета на Община Кубрат/ да изменя основната трудова функция на експертната длъжност „младши инспектор контрол по Наредбите на ОбС“ и преките задължения на същата трудова функция само с промяна на длъжностната характеристика?“; 2.“Следва ли да проведе подбор работодателя при наличие на повече от една идентична трудови функции?“ /реш.№.132/6.12.17 по г.д.№.227/17, ІІІ ГО/; 3.“Следва ли съда да се произнася по невъведени от въззивника оплаквания във въззивната жалба?“; 4.“Следва ли съда да обсъди всички доказателства по делото в мотивите към решението?“ /реш.№.97/15.09.20 по г.д.№.22479/19, ІV ГО, реш.№.149/28.12.17 по т.д.№.1614/16, ІІ ТО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият въпрос е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по делото, поради което и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10г./. Отделно от изложеното във връзка с него се цитира задължителна практика, съгласно която съдът е длъжен да направи извод за реално съкращаване на щатна бройка в общинската администрация от сравнителен анализ на правната регламентация в ПМС №.129/26.06.2012г. (в приложимата редакция), зададен от различното наименование на старата и на новата длъжности в утвърдените от кмета щатни разписания, тогава, когато е допустимо да се заемат от лица по трудово правоотношение, а с трудовите договори естеството на възложената работа е определено според различното тяхно наименование, и: 1 ) предвиденото в чл.6 – чл.10 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията възлага на всяка от двете длъжности различни функции – експертна с аналитични и/ или контролни функции, експертна със спомагателни функции или техническа функция или 2) специален закон възлага на старата или на новата компетентност, характерна само за такава длъжност – например главен архитект, главен инженер и други, предвидени в законите; в останалите случаи съдът е длъжен да обоснове или да изключи извода за реално съкращаване на щатната бройка в общинската администрация в утвърдените от кмета щатни разписания чрез т. нар. в съдебната практика „трансформация“, като обсъди естеството на работата на старата и на новата длъжности според възложеното с трудовите договори и длъжностните характеристики. В случая преценката за липса на идентичност е извършена както на база трудовите функции според двете длъжностни характеристики, така и съобразно нивата по Класификатора - КДА - между двете длъжности, и не е произволна. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос е неотносим. Той предпоставя условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция /съдът не е приемал, че е налице повече от една идентична трудова функция/ и съответно хипотезата на повече от една идентична трудова функция не е била обсъждана /доколкото е отразено, че задължение за подбор съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и тогава трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си, тази постановка е в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС - реш.№.13/14.04.17 по г.д.№.2239/16, ІІІ ГО, и др./. Предвид изложеното въпросът не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с третия въпрос практика въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му - само в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата; съдът не може да се произнася нито по отношение на ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, нито по отношение на обстоятелствата, за които между страните не съществува спор; затова при въззивното обжалване може да извършва проверка на първоинстанционното решение само в рамките на посочените от жалбоподателя оплаквания за неправилност и то само в частта му, обхваната от тези оплаквания. Въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че съдът се е произнесъл по невъведено оплакване във въззивната жалба относно естеството на изпълняваната трудова функция от „младши инспектор“ и твърдението, че тя е характерна за „експерт“ по смисъла на чл.7 ал.4 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С въззивната жалба е оспорена изрично преценката във връзка с извода за наличие на идентичност на длъжностите „старши инспектор“ и „младши инспектор“ - в това число с искане за извършване на съпоставка на присъщите им функции при отчитане на различията както на база длъжностни характеристики, така и съобразно дефинирането в ал.7 и ал.8 на чл.7 от Наредбата; сочи се, че когато се определя кръга на лицата, които участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите или от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия - определящо е дали различията са съществени /две длъжности със сходни наименования може да включват различаващи се трудови функции както и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции /реш.№.282/ 1.09.11 по г.д.№.110810, ІV ГО/, а в случая както съобразно длъжностните характеристики, така и дори на база дефинирането в ал.7 и ал.8 от чл.7 на Наредбата, наличните различия обосновават липса на идентичност на длъжностите. При така извършеното оспорване въззивната инстанция е била задължена да подложи на самостоятелна преценка въпроса за същността на функциите на двете длъжности, респективно налице ли е идентитет, което е и направила. При обсъждането му, вкл. от гледна точка и на дефинирането на длъжностите в Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, и при достигане до определени изводи за естеството на задълженията по длъжностната характеристика и при съпоставката им с тези по класификатора /в това число доколкото намира, че предвидените в длъжностната характеристика се доближават до тези на „младши експерт“ по Класификатора/, тя не излиза от предмета на отнесения до нея спор и търсената защита – а прави извод във връзка с мотивите, предвид които намира, че липсва идентитет между двете длъжности - и не може да бъде ограничавана във връзка с тълкуването на правото. Отделно от изложеното, изводите за липса на идентитет се основават както на сравняването на длъжностните характеристики, така и на трудовите функции, нивата по Класификатора - КДА между двете длъжности /“младши инспектор“ и „старши инспектор“/. Предвид изложеното въззивният съд не е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В цитираната във връзка с четвъртия въпрос практика се приема, че съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, като е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната практика на ВКС. Тя е обсъдила доводите на страните - съответно за наличие и за липса на идентитет - и е намерила, че такъв не е налице, както на база посоченото в длъжностните характеристики, така и с оглед трудовите функции и нива по Класификатора. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Оплакванията за недопустимост се свързват с твърденията за произнасяне по невъведен довод, във връзка с които е зададен и третия въпрос. С оглед изложените по-горе мотиви не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила и произнасяне извън търсената защита, поради което и атакуваното решение не би могло да бъде недопустимо. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са ясни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1300лв. адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,