Определение № 593 от 26.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2256/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Корпоративна търговска банка АД/н/, представлявана от лицата заедно упражняващи правомощията на синдик, против решение № 513 от 14.07.2022г. на Софийски апелативен съд, 9-ти търговски състав по в.т.д.№ 109/2022г. С него е потвърдено решение № 211 от 30.01.2018г. по т.д.№ 1461/2017г. на СГС за отхвърляне на иска, предявен от синдиците на „КТБ“АД/н/, с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на банката прихващането, изходящо от ответника Х. П. П., обективирано в изявление вх.№ 10294/31.10.2014г. за погасяване на задължение по договор за банков кредит от 20.07.2010г. до размер на 82 431 евро. Атакуваното решение е постановено след като по реда на чл.290 ГПК (с решение № 60147 от 14.01.2022г. по т.д.№ 1757/2020 на 2 т.о. на ВКС), е отменен предходният въззивен акт за обезсилване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения като евентуален иск с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН и делото е върнато за повторно разглеждане от въззивната инстанция на този евентуален иск. В касационната жалба са изложени основания за неправилност по смисъла на чл.280,т.3 ГПК и за очевидна неправилност. Неправилността е очертана чрез оплакванията, че решението е постановено при необсъждане на всички относими доказателства, в противоречие със събраните такива и установеното фактическо положение, довели до нарушение на материалния закон. Доводи и съображения, обосноваващи позоваването на очевидна неправилност, отсъстват. Твърди се, че ответникът е бивш служител на „КТБ“, поради което не може да бъде игнорирано предположението, че е информиран за фактите и обстоятелствата относно дейността на банката. В тази връзка според касатора елементът за наличие на знание относно обстоятелствата, обуславящи основателността на иска, следва да се разглежда и приема като напълно и главно доказан, тъй като е налице връзка между служебна ангажираност, личен интерес на кредитополучател, финансовите ангажименти по сключения договор, ситуацията с финансовото състояние на банката и следващите действия, свързани с прихващане на задълженията му, водещи до предсрочно погасяване на отпуснатия му банков кредит. Според ищеца предприетите действия - сключването на договора за цесия и следващото го прихващане, водещо до погасяване на парични задължения, т.е. постигане на резултат безспорно изцяло в полза на ответника, са осъществени целево, в подходящ момент и са резултат именно на адекватна преценка за фактическото състояние на дейността на банката. Изложени са и съображения за недействителност на прихващането поради неизискуемост на активното вземане, липса на ликвидност на активното вземане и неспазване на предвидената форма на прихващането, което е извършено и през периода на специалния надзор на КТБ. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроси, които касаторът твърди, че са от „съществено значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на банката, както и за развитието на правото“: 1/ „В условия на специален надзор преди да е възникнала фигурата на синдик на банката, съществува ли латентно състояние по отношение на дейностите, които са ограничени със закон?“ 2/ „При разглеждане на иск с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН, обстоятелства, които са служебно известни на дадено лице, следва ли да бъдат относими и приети за безспорни към елемента за наличие на знание, в смисъла, съдържащ се в правната норма и същите подлежат ли на доказване?“ 3/ Действително ли е прихващане, което е извършено в разрез на законови ограничения, по време, когато банката е в състояние на надзор, не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма, предвидена в специалния ЗБН?“ В изложението съображения за въведената като основание за директен достъп до касационен контрол предпоставка по чл.280,ал.2, предл.трето ГПК също не са изложени. В писмен отговор ответникът Х. П. П. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Разноски за производството не са претендирани. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е анализирала предпоставките за уважаване на иска по чл.59,ал.3 ЗБН (извършено прихващане; кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката; към момента на придобиване на вземането или на задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност). Посочила е, че съгласно презумпцията, въведена с чл. 59, ал. 4 ЗБН, кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, т.е. ако придобиването на вземането е станало след този обективен момент, е налице знание за настъпилата неплатежоспособност. При приетите за безспорно установени по делото факти, че уведомлението за извършената цесия и изявлението за прихващане, които са обективирани в два отделни документа, са постъпили в деловодството на длъжника "КТБ. "АД/н/ на една и съща дата - 31.10.2014г. - преди датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност (07.11.2014г.), е счетено, че последиците от цесията и прихващането следва да се преценяват към тази датата - 31.10.2014г. Предвид на факта, че изявлението за прихващане е отправено преди 07.11.2014г., въззивната инстанция е приела, че по отношение на ответника не е налице предвидената в чл. 59, ал. 4 от ЗБН презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност. При така очертаните релевантни юридически факти решаващият състав е съобразил, че по правния въпрос относно знанието за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН е налице трайна и последователна практика на касационната инстанция, съгласно която, разбирането за „знанието за неплатежоспособност" по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ; че в практиката се приема последователно, че под „знание за неплатежоспособност" в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ в качеството й на компетентен за това надзорен орган становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г.), преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност и именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Обосновано е, че знанието за настъпила неплатежоспособност не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност, което е основание за поставяне под особен надзор на банката. Очертано е, че предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Като приложима за спора съдебна практика са цитирани решенията на ВКС по т. д. № 751/2019 г. на I т.о., по т. д. № 3089/2018 г. и по т. д. № 462/2020 г. на I т. о. Въззивната инстанция коректно и ясно е посочила, че наличието на знание е обосновано от ищеца с наличието на публична информация относно недоброто финансово състояние на банката, но според състава на САС нито публикациите в медиите, отразяващи изявления на различни служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл. 115, ал. 1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ в качеството й на компетентен за това надзорен орган становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ, каквото разбиране е застъпено и в решението по т. д.№ 2343/2019 г. на ВКС, II т. о. Въззивната инстанция се е присъединила към разрешението, че за разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ (така решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност), узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Изложени са съображенията, че независимо че тази информация е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземането БНБ е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на "КТБ" АД /н/, е преценен от САС единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН в контекста на това, че като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка, ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. При принципния и решаващ извод, че уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, е изведено, че по делото не е доказано, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено: Първият въпрос е неясен, без връзка с конкретиката по спора и без очертана относимост към разпоредбата на чл.59,ал.3 ЗБН, поради което има качеството единствено на хипотетично и неочертано по смисъл питане без правна характеристика. Такъв неясно и неточно формулиран въпрос не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Тезата, че обстоятелствата за финансовото състояние на банката са били „служебно известни“ на ответника е нововъдедена в касационната жалба и мултиплицирана във втори въпрос. Въззивната инстанция не се е произнасяла по него като изрично е обсъдила твърденията на ищеца, с които обосновава наличието на знание у ответника с „публична информация относно недоброто финансово състояние на банката“. Именно въз основа на това изложено в исковата молба обстоятелство, въведено като основание за наличие на знание - част от фактическия състав - част от основанието на предявения иск по чл.59,ал.3 ЗБН, е произнасянето на решаващия въззивен състав. Поради отсъствие на каквато и да е релевантност с предмета на спора, с който ищецът е сезирал съдилищата, този въпрос също е хипотетичен, а не обуславящ, което отнема характеристиката му на правен - такъв, който може да послужи като обща предпоставка за допускане до касационна проверка. Третият въпрос е поставен при въведени, заложени от касатора предпоставки и условия - че прихващането е извършено „в разрез със законови ограничения, активното вземане не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма, предвидена в специалния ЗБН“. Така поставен сам за себе си въпросът е реторичен, ако изложените в него предусловия в действителност са налице, но допускането на касационното обжалване по него е неосъществимо освен поради неговата хипотетичност, т.е. предполагаемост, а не обусловеност по отношение изхода на спора, и поради обстоятелството, че така посочените предполагаеми условни пороци на прихващането са ирелевантни за фактическия състав на чл.59,ал.3 ЗБН. Самостоятелно основание за невъзможност за осъществяване на факултативния касационен контрол на обжалваното въззивното решение е обстоятелството, че отсъства формално посочената (ненадлежно - без аргументация) допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Отделно, приложното й поле е изключено при наличието на трайноустановена практика на касационната инстанция, цитирана във решението на САС и коректно приложена от решаващия състав. Очевидната неправилност подлежи на обстойно и аргументирано обосноваване от касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция, а в случая както се посочи отсъства каквато и да е обосновка, а единствено формално твърдение чрез цитиране на разпоредбата на чл.280,ал.2, предл.трето ГПК. Това води до отсъствие на възможността за осъществяване на директния достъп до касационен контрол. Разноски за производство не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.