Определение № 60736 от 12.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Дружба-4” ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя М. П., чрез адв. Б. Х. и адв. Д. В., против въззивно решение № 260068 от 23 декември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 156/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта, с която е отменено решение № 154 от 1 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 1450/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта за отхвърляне на предявения от „Провадинвест“ ООД против „Дружба-4” ООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размера на сумата от 9503,94 лева, като вместо това „Дружба-4“ ООД е осъдено да заплати на „Провадинвест“ ООД сумата 9503,94 лева, представляващи обезщетение за неоснователно ползване в периода 22.07.2006 г.-22.07.2008 г. на собствен на ищеца поземлен имот №.... по кадастралния план на [населено място], идентичен на реална част от бивш поземлен имот № ...., находящ се в землището на [населено място], м. „У.”, целият с площ от 176,254 дка, зает от 87 броя оранжерии и съоръжения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Заявява се становище за недопустимост на предявения иск поради липса на правосубектност на ищцовата страна поради смъртта на мажоритарния собственик на капитала в дружеството, като не било изследвано дали от 17.01.2017 г. към настоящия момент са извършени необходимите действия за приемане или отказ от наследство, съответно за приемане или отказ за встъпване в правата на наследодателя, в дружествените права и задължения. Освен това ищецът не бил уточнил коя е и какво представлява площта, която ответникът заема и с това препятства правото на ползване на ищеца. Сочи се, че по силата на влязло в сила решение с обратна сила били изключени правата, които ищецът е придобил по силата на приватизационна сделка, т.е. тя не е породила правно действие. Твърди се, че не е налице възможност за обособяване на каквато и да е площ от земята, която да бъде безпрепятствено ползвана поради изградения към момента на приватизационната сделка оранжериен комплекс, стопанисван от ответника по делото, който заемал цялата процесна земя. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Насрещната страна „Провадинвест“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Б. Ц., чрез адв. С. С., в срока за отговор възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на жалбата. Въззивното решение е обжалвано и от „Провадинвест“ ООД в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за горницата над 9503,94 лева до пълния предявен размер от 94000 лева. В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че дължимото обезщетение се определя по правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като размерът се изчислява на база средномесечния пазарен наем, който собственикът би получавал за спорния период. Поддържа се, че въззивният съд не е установил какви ползи е пропуснало дружеството ищец. Оспорват се кредитираните от съда експертни заключения и се твърди, че съдът неправилно не е допуснал извършването на тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза, въпреки искането на „Провадинвест“ ООД. Изложени са оплаквания във връзка с неправилна преценка на доказателствата по делото, като същите били обсъдени избирателно, както и за необсъждане на всички твърдения, доводи и възражения на страните. Подчертава се, че във всеки случай, когато несобственик владее без основание, той дължи обезщетение, като в случая спорът между страните относно правото на собственост върху земята е разрешен с влязло в сила съдебно решение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 2 ГПК и се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В срока за отговор „Дружба-4” ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя М. П., чрез адв. Б. Х. и адв. Д. В., поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. По делото се установява, че в исковата си молба „Провадинвест” ООД твърди, че е придобило недвижим имот с площ от 176,254 дка, представляващ поземлен имот № .., находящ се в землището на [населено място], местността „У.”, по силата на нотариален акт №..., том .., н.д. № .../.... г. на нотариус с рег. № ..., като към момента на придобиването част от имота се е ползвала от „Дружба-4” ООД; с влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС дружеството ответник е било осъдено да предаде на дружеството ищец владението на 63 дка, представляващи източната част от имота, заета от стопанисвани от ответника оранжерии; въз основа на това съдебно решение на 30.09.2008 г. е бил извършен въвод във владение. Поради това се поддържа че „Дружба-4” ООД е ползвало имота без основание в периода 26.06.2003 г.-30.09.2008 г., като е лишило собственика от възможността да го ползва и получава доходи от него. В първото съдебно заседание пред окръжния съд ищецът е уточнил предмета на исковата претенция, като е посочил, че се претендира обезщетение за неоснователното ползване на част от собствения му недвижим имот, разделен след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС на три отделни имота, която попада в поземлен имот № 354 по действащия кадастрален план на [населено място], с площ от 58,788 дка, заета само от процесните 87 броя оранжерии, и не включва останалата част до 63 дка. Във въззивното решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, е прието за установено, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 73/2003 г., „Провадинвест” ООД е закупило от Й. К. и Х. К. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], местността „У. мера”, с площ от 176,254 дка и съставляващ неурегулиран поземлен № ... по кадастралния план на землището; с влязло в сила на 09.10.2009 г. решение по в.гр.д. 1297/2006 г. по описа на Окръжен съд Варна „Дружба-4” ООД е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на „Провадинвест” ООД владението върху реална част от придобития по нотариален акт № 73/2003 г. недвижим имот, съставляваща източната част на имота, с площ от 63 дка, заета от оранжерии, отделно от оранжериите; въз основа на това решение на 30.09.2008 г. „Провадинвест” ООД е било въведено във владение на присъдената реална част от имота, без оранжериите; в периода 22.07.2006 г. - 22.07.2008 г. процесният имот се е ползвал от „Дружба-4” ООД във връзка със стопанисването и управлението на намиращите се в имота оранжерии, предоставени му от кооперациите - негови учредители и съдружници; оранжериите са разположени в източната част на имота и заемат 63 дка от него, като собствеността е придобита въз основа на разпределение на имуществото на КЗС „Дружба“, [населено място], и внасянето му от правоимащите по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ като дялови вноски в кооперациите учредители на „Дружба-4” ООД. Установено е, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 6/2008 г. по описа на Окръжен съд Варна е бил отхвърлен предявеният от „Провадинвест” ООД против тези кооперации отрицателен установителен иск с предмет правото на собственост върху намиращите се в имота оранжерии и обслужващия ги път, както и че между „Провадинвест” ООД и кооперациите е воден и отрицателен установителен иск за собственост досежно поземлен имот № 354, като с влязло в сила решение по в.гр.д. № 535/2016 г. е прието за установено, че „Провадинвест” не е собственик на този имот. При тези факти, въззивният съд приема, че „Провадинвест” ООД е собственик на процесния поземлен имот, като въпросът относно собствеността е разрешен с влязлото в сила решение по иск по чл. 108 ЗС. За неотносимо към спора е прието постановеното впоследствие решение по в.гр.д. № 535/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна по уважения срещу „Провадинвест“ ООД отрицателен установителен иск за собственост, доколкото субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират само между страните по спора и техните правоприемници след предявяване на иска, но не и по отношение на трети лица, каквото се явява „Дружба-4” ООД, което ползва изградените в имота оранжерии и обслужващи ги съоръжения, всички съставляващи имущество по смисъла на чл. 27 ЗСПЗЗ, по силата на възлагане от учредилите го кооперации, по отношение на които няма данни и твърдения да притежават право на собственост върху терена. Поради това се приема, че дружеството ответник може да се позове само на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 6/2008 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което по отношение на „Провадинвест” ООД са признати правата на кооперациите върху изграденото в имота. За неоснователно е прието възражението за недопустимост на производството с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на единия от съдружниците в „Провадинвест” ООД и липсата на заявени и вписани промени в правно-организационната форма на дружеството, тъй като това обстоятелство не влияе върху правосубектността му. Съобразени са задължителните указания на касационната инстанция по чл. 294 ГПК по приложението на материалния закон, дадени с решение № 270 от 6 април 2020 г., постановено по гр.д. № 3976/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., че собствениците на сгради и съоръжения от имуществото на организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, след като не са придобили собствеността върху земята, върху която те са построени, дължат на собственика ѝ обезщетение за незастроената част, изключая тази, нужна според чл. 64 ЗС за използване на постройката, като база за определяне на следващото се обезщетение е пазарният наем. Въззивният съд кредитира заключението по втората от допуснатите по делото две съдебно-технически и оценителни експертизи, приемайки че в първата липсва обоснован отговор на въпросите относно необходимата прилежаща площ. За неоснователни са приети възраженията за липса на надлежна професионалната квалификация на едно от вещите лица, изготвило кредитираната повторна експертиза, включително и допълнителното заключение към нея, тъй като даването на експертно заключение не е дейност по кадастъра, изискваща вписване по ред на чл. 16 ЗКИР. Второто заключение е прието за компетентно и обосновано, отговарящо изцяло на поставената от съда задача и в контекста на задължителните указания на касационната инстанция. От основното и допълнителното заключение по повторната експертиза се приема за установено, че застроената площ на оранжериите е 36975 кв.м.; необходимата незастроена площ за обслужването им е 11132 кв.м., включваща отстояние от по 1,10 м. от всяка страна на съответната оранжерия, което разстояние, предвид липсата на изричен норматив, е обосновано и със съществуващото такова между две оранжерии; необходимата площ за достъп, включваща пътя до входа на всяка една оранжерия, е общо 4387 кв.м.; останалата незастроена площ от имота, извън застроената площ на оранжериите и необходимата площ по чл. 64 ЗС, е в размер на 6294 кв.м. Въз основа на посочените в експертизата цени за средния пазарен наем за 1 кв.м. на земеделски имот (0,06 лв./кв.м. за 2006 г. и 2007 г. и 0,07 лв./кв.м. за 2008 г.), съдът приема, че дължимото обезщетение за неоснователно ползваната незастроена част от процесния имот за периода 22.07.2006 г.-22.07.2008 г. е в размер на 9503,94 лева. Касационният съд приема, че доводите на „Дружба-4” ООД за нищожност и недопустимост на обжалваното решение не могат да бъдат възприети. В закона липсва дефиниция кога съдебният акт е нищожен, но съдебната практика приема, че нищожен е онзи съдебен акт, който не може да бъде припознат като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост (решение № 668 по гр. д. № 1790/2009 г., I г.о., ВКС). В процесния случай подобен порок не се наблюдава – съдът е изложил подробни съображения за възприетите от него правни изводи въз основа на установените по спора обстоятелства; решението е ясно и разбираемо, изводите са логични и последователни. Съдът не констатира служебно и други пороци на решението, водещи до неговата недопустимост – наличие на процесуални пречки или липса на процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск. Неоснователни са доводите, че съдът се е произнесъл при нередовна искова молба, тъй като не била посочена площта, по отношение на която се претендира обезщетение, с които са свързани и първите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Видно от материалите по делото, както е констатирал и въззивният съд, в първото съдебно заседание пред окръжния съд ищецът е уточнил предмета на исковата си претенция, като е посочил, че се претендира обезщетение за неоснователното ползване на реална частта от придобития през 2003 г. имот №..., попадаща в поземлен имот № ... по действащия кадастрален план на [населено място], с площ от 58,788 дка, заета само 87 броя оранжерии. Доводи за вероятна недопустимост се въвеждат и с поставените в изложението на касатора „Дружба-4“ ООД въпроси: допустим ли е искът на търговско дружество, за чиято правоспособност е направено възражение с оглед смъртта на мажоритарния собственик на капитала в дружеството и поради това, че от 17.01.2017 г. към настоящия момент не са извършени необходимите действия за приемане на наследство и встъпване в правата на починалия, от негов наследник, съответно неговото несъгласие за поемане на дружествените права и задължения; законово надлежни и допустими ли са процесуалните действия на дружеството с ограничена отговорност през 2019 г. и 2020 г., доколкото следва съдът служебно да следи за допустимостта и надлежното извършване на действията на страните. Процесуалната правосубектност на дадено юридическо лице представлява признатата от закона възможност това лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна, поради което валидното възникване на процесуално правоотношение е обусловено от съществуването на юридическото лице в правния мир към момента на предявяване на иска. Доколкото законодателят не е предвидил смъртта на съдружник като основание за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, то поддържаните от ответника доводи за недопустимост на производството не могат да обосноват наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Въпросите от същия касатор: обвързан ли с въззивният съд от влязлото в сила решение за установяване, че ищецът не притежава правото на собственост върху земята, въз основа на ретроактивното му действие по отношение на приватизационната сделка, след като тази сделка не е породила и не поражда правно действие на прехвърляне на собствеността и по отношение на ищеца, както и допустимо ли с въззивният съд да не се съобрази с решението по преюдициалния спор, че ищецът не притежава правото на собственост върху земята, респективно не притежава правото да претендира обезщетение за нейното ползване, по същество касаят въпроса относно субективните предели на силата на пресъдено нещо, които съгласно теорията и практиката се простират до страните в процеса, съответно техните частни правоприемници. В случая оплакванията на касатора „Дружба-04“ ООД са свързани със становището за преюдициалност на решението по в.гр.д. № 535/2016 г. по описа на окръжния съд в гр.Варна, с което е прието за установено, по отношение на кооперациите съдружници в „Дружба-04“ ООД, че „Провадинвест” ООД не е собственик на поземлен имот № ..... Доколкото по делото е прието, че „Дружба-4” ООД ползва изградените в имота оранжерии и обслужващи ги съоръжения, всички съставляващи имущество по смисъла на чл. 27 ЗСПЗЗ, по силата на възлагане от учредилите кооперации, то се явява трето за производството по в.гр.д. № 535/2016 г. по описа на окръжния съд в гр.Вана, както е счел и въззивният съд. Не следва да се допуска касационното обжалване и по първия поставен от „Провадинвест“ ООД въпрос има ли право на обезщетение собственикът на земята за това, че е лишен от правото да я ползва, тъй като същият е разрешен в съответствие с константната практика на касационния съд по приложението на чл. 59 ЗЗД, според която неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице (ППВС № 1/1979 г.). Такъв е случаят, когато собственик е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода средни пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период (в този смисъл: решение № 185 по гр.д. № 937/2017 г., III г.о., и решение № 252 по гр.д. № 2858/2014 г., III г.о., и двете на ВКС.). Доколкото поставеният от касатора въпрос по приложението на чл. 130, ал. 2 ЗСВ относно задължителния характер на тълкувателните решения се основава на становището му за противоречие на изводите на въззивния съд с постановките на ППВС № 1/1979 г., същият също не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационен контрол. Не дават основание за допускане на касационното обжалване и следващите въпроси (на какво обезщетение има право – на цялата площ или само на свободната от застрояване площ, при какви предпоставки и коя е приложимата материалноправна норма; когато едно лице е лишено от възможността да ползва собствения си имот, има ли право на обезщетение за лишаване от право на ползване на целия имот, независимо от това дали ползвателят без правно основание ползва целия или само част от имота; не е ли нарушение на конституционния принцип, че частната собственост е неприкосновена, когато едно лице се ограничава да получи пълния размер на обезщетението), основани на становището на касатора-ищец, че му се следва обезщетение за неоснователно ползване и на застроената част от земята. На тези въпроси е даден отговор с постановеното от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото решение № 270 от 6 април 2020 г., постановено по гр.д. № 3976/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., което е било съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Касационното обжалване не следва да се допуска и по поставения от касатора „Провадинвест“ ООД въпрос по приложението на 266, ал. 3 ГПК относно правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства. От материалите по делото се констатира, че въззивната жалба на „Провадинвест“ ООД съдържа искане за допускане на допълнителна задача към съдебно-оценителната експертиза за извършване на проверка в счетоводството на „Дружба-4“ ООД за получени суми във връзка с отдаването под наем на оранжериите – искане, което не е уважено от първата инстанция. Процедирайки в съответствие със соченото от касатора решение № 233 по т.д. № 3018/2017 г., I т.о., ВКС, с определението си по чл. 267, ал. 1 ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането, приемайки, че същото е неотносимо към предмета на спора. За пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид гореизложеното във връзка с критерия за определянето на размера на обезщетението за неоснователно ползване на недвижим имот на база средния пазарен наем, въззивният съд не се е отклонил от установената съдебна практика. Освен това, съобразявайки задължителните указания на касационния съд по чл. 294 ГПК, с оглед приложението на материалния закон (чл. 64 ЗС), при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа и оценителна експертиза, поради което не се констатира и противоречие с т. 3 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС. Неотносим към изхода на спора е въпросът относно задълженията на въззивния съд във връзка с допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, доколкото във въззивната жалба на „Провадинвест“ ООД не са били заявени подобни оплаквания, а съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Поставят се от същия касатор и въпроси по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката по чл. 269 ГПК. Поддържа се допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС според решение № 24 по гр.д. № 4744/2008 г., II г.о., решение № 244 по гр.д. № 4363/2015 г., I г.о. Съгласно утвърдената съдебна практика (решение № 60155 по гр.д. № 3441/2020 г., IV г.о., решение № 3 по гр.д. № 2526/2015 г., III г.о., решение № 52 по гр.д. № 3463/2016 г., I г.о., решение № 72 по гр.д. № 1934/2017 г., IV г.о., решение № 247 по гр.д. № 540/2018 г., III г.о., решение № 327 по гр.д. № 2119/2016 г., IV г.о., решение № 177 по гр.д. № 1263/2016 г., III г.о., решение № 296 по гр.д. № 1776/2016 г., IV г.о. – всички на ВКС), включително посочената от касатора, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото. Той е длъжен да обсъди и всички изявления и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В обжалваното решение съдът е дал отговор на всички оплаквания на страните, изложил е доводи по съображенията във въззивната жалба, извършил е цялостна преценка на доказателствения материал по делото, като се е мотивирал защо кредитира второто заключение на съдебно-техническата и оценителна експертиза, както и допуснатото допълнително такова. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и по останалите въпроси на „Провадинвест“ ООД: не е ли нарушение на конституционния принцип на защита, когато на страна в процеса е отказано да докаже твърденията си по исковата молба; неправилното докладване на делото води ли до неправилност на съдебното решение; не е ли нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда да допусне провеждането на тройна съдебно-техническа експертиза, тъй като същите не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се основават на несъгласието на страната с изхода на спора. Накрая, по твърдението на касатора „Провадинвест“ ООД, не се установява и нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Оплакванията в тази насока се основават на становището на страната, че при повторното разглеждане на делото, въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС, дадени с отменителното решение № 270 от 6 април 2020 г., постановено по гр.д. № 3976/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о. От мотивите на обжалвания акт обаче се установява, че въззивният съд се е съобразил с дадените указания и е изследвал каква е незастроената площ, оставаща извън застроената площ на оранжериите и необходимата площ по чл. 64 ЗС, и е определил дължимото за тази площ обезщетение на база средния пазарен наем. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,