Определение № 2135 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2720/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Т. К. срещу въззивно решение № 260519/24.03.2023 г. по въззивно гр.д. № 1966/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е отхвърлен иск на жалбоподателя П. Т. К. срещу „ХХ Деливъри БГ“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ за разликата над 10 400 лева до 20 000 лева.

Ответникът по касационната жалба „ХХ Деливъри БГ“ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск с правно основание чл.200 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Искът е за неимуществени вреди, претърпени от куриер, получил наранявания от падане от велосипед в София.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Не се спори, че злополуката, при която ищецът е получил наранявания, е призната за трудова – ответникът е подал декларация и е постановено разпореждане по чл.60, ал.1 КСО за приемане на злополуката за трудова, което се ползва с материална доказателствена сила.

Злополуката се състои във внезапно травматично увреждане, получено по време на осъществяване на обичайна трудова дейност и по повод на извършваната работа – ищецът е паднал от управлявано от него електрическо колело, с което е доставял храна, поради проявено невнимание, като не е забелязал намиращи се пред него стълби, вследствие на което е получил телесни увреждания, които въззивният съд е описал.

Въззивният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, за което е изложил самостоятелни мотиви.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука и е описал какви.

Въззивният съд е изложил мотиви по спорните между страните въпроси за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което е определил на 13 000 лева и за наличието на съпричиняване, каквото е установил в размер на 20 %, с което е намалил обезщетението за неимуществени вреди и така е получил сумата 10 400 лева.

По отношение на съпричиняването въззивният съд е приел (на стр.5 и 6) следното: в процесния случай от обективна страна действията на работника нарушават елементарни правила за безопасност на движението. Пострадалият е проявил самонадеяност, че може да управлява пътно превозно средство без да има поглед към заобикалящата го пътна обстановка. Правният извод на въззивния съд се основава на обсъждане на събраните по делото свидетелски показания на свидетеля С., който има непосредствени възприятия от разговор с пострадалия след инцидента. Пострадалият е признал пред свидетеля, че си е гледал в мобилния телефон, докато е карал велосипеда, поради което не е видял стълбите пред себе си. Въззивния съд е приел, че това са признания за неизгодни за страната факти, за което съдът се е позовал на практика на ВКС (решение по гр.д №3718/2008), с което е прието, че те следва да се преценяват по реда на чл.127, ал.2 ГПК (отм.) (на тази разпоредба съответства разпоредбата на чл.175 ГПК). Въззивният съд е приел, че показанията на свидетеля С. се подкрепят от показанията на свидетеля Ж., че служителите използват мобилна навигация, докато управляват велосипедите, с които извършват доставките. На друго място в мотивите (на стр.9) се съдържа констатация на въззивния съд, че работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и за липса на осигурени от работодателя подходящи условия, като устройства, позволяващи използването на телефона без участието на ръцете.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване във връзка с доводи за неправилно прието съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ поради груба небрежност в размер на 20 % и за определен в нарушение на чл.52 ЗЗД занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, касационният жалбоподател извежда следните правни въпроси:

1. Може ли съдът при настъпване на трудова злополука да приеме за доказано наличие на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и да намали обезщетението на работника, в случай че работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и не осигурява подходяща екипировка за безопасна работа?

Въпросът не е обуславящ, доколкото, както беше посочено въззивният съд е приел за установено, че съпричиняването се изразява в това, че пострадалият си е гледал в мобилния телефон, докато е карал велосипеда, поради което не е видял стълбите пред себе си. Това е нарушение на правилата за безопасност, което е в пряка причинна връзка с увреждането и което съдът е определил като „груба небрежност“.

Т.е. съдът е приел, че правилата за безопасност на движението са изисквали ищецът да спре велосипеда, който е управлявал, преди да гледа в екрана на телефона си. С каквато и навигационна система да е разполагал ищецът (работникът), той не е следвало да гледа в екрана на телефона, докато управлява велосипеда.

Този извод не се променя от констатацията на съда на друго място в мотивите му, че работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и за липса на осигурени от работодателя подходящи условия, като устройства, позволяващи използването на телефона без участието на ръцете. Защото, както беше посочено, въззивният съд е приел, че съпричиняването се изразява в това, че пострадалият е гледал в мобилния телефон (в неговия екран), докато е карал велосипеда, а не защото е трябвало да държи мобилния си телефон в ръце, докато е гледал напред и е управлявал велосипеда. Съдържащата се във въпроса констатация съдът е изложил като аргумент за определянето на нисък процент на съпричиняване – 20 %. Това е аргумент в полза, а не във вреда на пострадалия. Впрочем съдът не пояснява какви са тези безопасни навигационни устройства, които позволяват изцяло ползването на телефона без да бъде държан в ръце и без да се гледа в неговия екран (докато се управлява велосипед с две ръце).

2. Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4 /1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото ППВС, както и с решения на ВКС по т.д. № 44/2012 г. на II т.о. и по т.д. № 157/2011 г. на I т.о.

Този въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в посочената т. II на ППВС 4 /1986 г. и посочените решения на ВКС.

Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите на страните, в които въз основа на отделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е установил всички факти, които според установената практика на ВС и ВКС имат значение за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди: установил е обстоятелствата, при които е настъпило произшествието (злополуката), характерът и степента на уврежданията (нараняванията), които са причинени на пострадалия при падането от управлявания от него велосипед, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания и последиците от уврежданията (в каква степен пострадалият е възстановил здравето си).

Въззивният съд е отразил правилно фактите, които имат значение за определяне на размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като е съобразил в пълна степен задължителните указания, дадени в ППВС № 4 /1968 г. и е приложил точно установените в това ППВС критерии за определяне на справедливия размер на обезщетението и в последващата установена практика на ВС и ВКС по въпроса.

3. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид и указаните в ППВС № 4 /1968 г. икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията - обезценяването на лева и нарастването на цените? (дословно)

Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решения на ВКС по т.д. № 44/2012 г. на II т.о., по т.д. № 619/2011 г. на II т.о. и по т.д. № 795/2008 г. на II т.о.

Въпросът е разновидност на предходния. Той също е обуславящ, но също не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в посочените ППНС и решения на ВКС.

Въззивният съд е съобразил размера на обезщетението с икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора момент на увреждането. Той е разгледал довода на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил размера на обезщетението със социално-икономическите условия в страната (икономическата конюнктура в страната), която е неизменно свързана с минималната работна заплата в страната.

Във въззивната жалба липсват доводи за инфлация и за значително увеличение на застрахователни лимити (с оглед последното посочено съдебно решение), като критерии за изменение в икономическата конюнктура.

Въззивният съд не е приел, че инфлацията - обезценяването на лева и нарастването на цените няма значение за икономическата конюнктура в страната.

Въззивният съд не е приел, че лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди не са отражение на икономическата конюнктура в страната, нито че нивата на застрахователно покритие не са ориентир за определяне на размерите на обезщетенията.

Въззивният съд не е следвало да се занимава с това каква е била инфлацията в страната през последните години преди месец септември 2019 г., нито с конкретните размери на застрахователните покрития в годината на настъпване на застрахователното събитие и в предходните години, доколкото не е определил размера на обезщетението чрез позоваване на друго обезщетение за по-ранен период от време и доколкото във въззивната жалба не се съдържат доводи, свързани с твърдения за инфлация и т.к. нито се твърди, нито са сочени и представяни доказателства за това през последните години преди месец септември 2019 г. в страната да е имало значителна инфлация.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответната страна претендира разноски, но не е представила списък на разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което и на нея разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът