Определение № 262 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Агенция Митници [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт Й. против въззивно решение от 17.08.2012г. по в.гр.д. № 13800/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 19.10.10г. по гр.д. № 11242 по описа за 2010г. на Районен съд София,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,по поставен въпрос – дали писмото,с което работодателя е поискал от служителя информация относно ползването на закрила по чл.333 от КТ може да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и следва ли е такова писмо да се изпраща докато служителя ползва законно разрешен платен годишен отпуск. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: При постановяване на решението си въззивният съд е приел,че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „старши митнически инспектор”/от съществуващите 56 щатни бройки за нея съгласно последното щатно разписание от 15.12.09г.са останали 26/ и че извършеният от работодателя подбор е в съответствие със законоуста-новените критерии - професионална квалификация/по показатели образователно-квалификационна степен,професионален опит и допълнителна квалификация/ и ниво на изпълнение на работата - съобразно атестационни оценки,принос в изпълнение функциите на митническата администрация с оглед обема на работа и ефективността на изпълнението й, дисциплинарното минало, личното и професионално поведение на служителя. Оценен по този начин ищецът е получил оценка 38 и е попаднал сред предвидените за съкращаване 30 служители. В. съд е приел уволнението за незаконосъобразно поради нарушение на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ. Съдът е аргументирал извода си с доводите, че прекратяването на трудовото правоотношение е с предизвестие,а към датата на получаването му – 8.12.09г.ищецът е ползвал разрешения му по установения ред за периода 1.12.09г.-7.01.10г.платен годишен отпуск и по делото не е искано и не е получавано предварително разрешение от Инспекцията по труда.Съдът не е изложил съображения кой писмен документ приема за получено от ищеца на 8.12.09г. предизвестие. Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставения от касатора въпрос, налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По делото не е приложен нарочен документ, озаглавен „предизвестие” и не се установява такова да е било връчено на страната. Нещо повече в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изрично е посочено,че на ищца следва да изплати обезщетение по чл.220 от КТ в размер на брутната заплата за неспазен срок на предизвестие. В тази заповед изрично не е посочена датата, от която се прекратява трудовото правоотношение, поради което следва да се приеме, че е от връчването й - 8.01.10г.Видно от касационната жалба на касатора и от постъпилият от ответната страна отговор – страните по делото не спорят,че въззивният съд е приел за предизвестие - писмото /находящо се на лист 5 от материалите на първоинстанционното производство/, с което работодателя е поискал от служителя информация относно ползването на закрила по чл.333 от КТ. Следователно – поставеният в изложението въпрос – дали това писмо може да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение – е свързан с решаващите мотиви на съда и по него не се сочи да е налице практика. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение