Решение № 354 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ /ИА СОСЕЗФ/, чрез пълномощника му В. Спасов, против решение № 18325 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1902/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – М. Б. Д., в писмен отговор и устно в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение на Административен съд – София град е отменена заповед № ЧР-1/10.02.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ /ИА СОСЕЗФ/, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с М. Б. Д. за длъжността „главен счетоводител“ в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ на ИА СОСЕЗФ, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение". За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на държавния служител и в несъответствие с материалния закон. След преценка на събраните по делото доказателства достига до извод, че атестирането е извършено при неспазване на установената процедура, регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), което обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон. По тези съображения отменя административния акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, а материалноправните основания за постановяването му са недоказани, като изложените мотиви в оспореното решение се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Според заповедта, служебното правоотношение на М. Д. е прекратено след като той получава при атестиране най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Правилни са констатациите, че атестирането не е извършено в съответствие с условията на Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата, НУРОИСДА), като нарушенията са съществени и засягат законосъобразността на определената обща оценка за изпълнение на длъжността. Изведеното заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед поради несъответствие с процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА е обосновано от събраните по делото доказателства. От приложения формуляр за оценка, е видно, че в индивидуалния работен план (ИРП) са заложени седем броя цели с фиксирани период за изпълнение и критерии за изпълнение, но в общата оценка същите дори формално не са посочени, а и липсва преценка за реализирането им. Няма конкретно обсъждане нито относно срока и степента на постигането им, нито според показаните компетентности, относими за неприемливо изпълнение съгласно приложение № 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Правилно съдът приема, че изложените съображения съдържат общи констатации, които не почиват на обективно установими факти и обстоятелства, които да могат да бъдат проверени. Органът не е описал конкретни и подробни примери за некачествено изпълнение на заложените цели, а оценяването е сведено единствено до необосновани с надлежни данни изводи за: липса на ефективна организация на работата /планиране и координиране/, която да осигури добър резултат - своевременно, вярно и точно изпълнение на възложените задачи; неизпълнени задачи, както и отсъствие на задълбоченост и отговорност в работния процес, които имат пряко негативно отражение върху ИА СОСЕЗФ; системни пропуски и грешки, които с оглед важността на заеманата длъжност „главен счетоводител“, имат сериозни последици, застрашаващи репутацията на ИА СОСЕЗФ. Изложените констатации нямат пряка връзка с никоя от целите в индивидуалния работен план, което е видно от съпоставката между тях, но независимо от това, са последвани от извод на оценяващия ръководител, че изпълнението на преобладаващата част /коя/ от задълженията, както и показаните компетентности, знания, умения и поведение /кои/ не отговарят на нивото и изискванията за обем и качество на заемната длъжност, с което е обосновал и годишната оценка „изпълнението отговоря не напълно на изискванията“, изменено от контролиращия ръководител по реда на чл.24 от НУРОИСДА, на "неприемливо изпълнение". Сочените съображения са в противоречие с правилата на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА и критериите за оценяване по чл. 14, ал. 1 и чл.16, т.5 от НУРОИСДА, а наведените от касатора твърдения в обратен смисъл са неоснователни. Мотивите за определената оценка не съответстват на резултата от междинната среща, при която е установено, че служителят изпълнява целите, заложени в работния план, с което се опровергава верността на данните в изготвения формуляр за дадени указания за подобряване работата на служителя. От друга страна в оценката не се съдържат ясни и конкретни данни, относими към преценката за изпълнението на поставените цели в ИРП. В последния са заложени критерии за оценяване, които са обективни – постоянни справки за движението на счетоводните сметки във връзка със задължението за пълно, вярно и своевременно осчетоводяване на стопанските операции в ИА СОСЕЗА; изготвяне на бюджетни прогнози, справки и доклади; съставяне на отчети за касовото изпълнение на бюджета, оборотни ведомости и баланс, както и на финансови отчети във връзка с достоверното представяне на активите, пасивите и паричните потоци; издаване на мемориални ордери, рекапитулации и ведомости във връзка с начисляването и осчетоводяването на заплати и допълнителни възнаграждения, ведно с подаване на информация за тях в НОИ чрез изготвяне на справки и придружителни писма, т.е. заложени са измерими по вид, обем и срочност показатели за служебната дейност на оценявания служител, които не са анализирани надлежно при формиране на годишната оценка, тъй като липсват конкретни констатации за неточно или несвоевременно изпълнение на заложените цели и не са оценявани отделните показатели. С оглед на изложеното, правилно съдът приема, че годишната оценка не съответства на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. В изготвената годишна оценка има конкретни данни единствено за пропуски на ответника Д. при начисляване на работни заплати на служители, за които се твърди, че са довели до неправомерно изплатени суми и във връзка с които пропуски, му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В подкрепа на изложеното са представените от органа доказателства в съдебното производство – докладна записка, писмени обяснения и протокол за изслушване на служителя, както и издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Описаните документи са относими към извършеното дисциплинарно нарушение на ответника, както е приел административният съд, но не обосновават годишната оценка. Последната предполага анализ на изпълнението на преобладаващата част от задълженията на оценявания съобразно изискванията за обем, качество и срокове, както и на компетентностите, знанията, уменията и поведението /арг. чл. 17, ал.1 от НУРОИСДА/, а в случая други доказателства извън посочените по-горе, в подкрепа на горната оценка, липсват. Видно е, че в оценката на оценяващия ръководител и на контролиращия ръководител в мотивната част, не са посочени конкретни данни и факти, на които се основава, не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно Приложение № 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Правилен е и изводът на административния съд, че при произнасянето на контролиращия ръководител не е преценено възражението на служителя срещу оценката на оценяващия ръководител, въпреки своевременното му депозиране в срока по чл. 23, ал.2 от НУРОИСДА. Неоснователни са възраженията на касатора за нарушения при подаване на възражението - чрез куриер вместо в деловодството на агенцията. Не е спорно, че липсват нормативни правила относно реда за предявяване на възраженията и от значение за редовността му е спазването на определения срок, както е в случая по делото. От изложеното следва, че при формиране на оценката "неприемливо изпълнение" без преценка на възражението на служителя, контролиращият ръководител е допуснал нарушение на изискванията на чл.24, ал.1 от НУРОИСДА, установени в защита правата на държавните служители. Още повече, че в случая контролиращия ръководител е променил оценката на "неприемливо изпълнение". Както се посочи по-горе, конкретни и ясни мотиви, обосноваващи горната промяна не са изложени, а формираните общи изводи за систематично неизпълнение на задълженията от служителя, не почиват на обективно установими факти и обстоятелства, които да могат да бъдат проверени. Констатираните нарушения на НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. Същата не отразява и изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и изводи за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. Законосъобразно е заключението, че получената обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Предвидените в нея предпоставки не са осъществени, поради което прекратяването на служебното правоотношение на това основание е незаконосъобразно. Ето защо, като прави извод, че административният акт е издаден при съществени нарушения на регламентираната процедура и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА и ЗДСл, първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,