Определение № 163 от 08.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3161/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Панагюрище, чрез кмета Н. Б. срщу решение №40 от 09.06.2021г по в. гр.дело № 334/2021г. на Окръжен съд Пазарджик. След отмяна на първоинстанционното решение No260051 от 26.03.2021г. на Панагюрски районен съд, въззинтият съд е уважил предявените от И. Н. Р. искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 от КТ-за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, обективирано в заповед ЧР №35 от13.11.2020г. на Кмета на Община Панагюрище; иск с правно основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ-за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “медицинска сестра“ в Община Панагюрище -дейност „Здравеопазване“- здравен кабинет в детски градини и училища„медицинска сестра“ с място на работа ОУ„Двайсти април“,както и на основание чл.344 ал.1т.3 за дължимо дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 4530лв. Трудовият спор е за законосъобразността на уволнение, извършено поради съкращение на щата. Въззивният съд е изтъкнал ,че ищцата има качеството на служител по безсрочно трудово правоотношение ,на длъжността „медицинска сестра“ съгласно трудов договор от 09.10.2013г с месторабота ОУ „20 Април“, което е едно от четирите училища в Община Панагюрище.Общината е работодател,ищцата е изпълняявала трудовите си задължения в здравен кабинет по см.на чл. 120 ЗЗ,като за длъжността първоначално са били предвидени 15 щатни бройки в структурно звено „Здравеопазване“ (бюджетно предприятие) В последното щатно разписание действащо от 01.08.2020г броят е редуциран на 13,5,като редукцията обхваща три от четирите бройки в образователните училища – 0,5 (четиричасов работен ден), като една бройка се запазва на пълен работен ден (в СУ“Нешо Бончев“ ). След като е утвърдено решението за намаляване на щатните бройки, работодателят е издал заповед по чл.118, ал.2 КТ за преместването на ищцата в здравен кабинет в друго училище(в СУ“Нешо Бончев“)която същата е отказала да изпълни и не се е явила на посоченото работно място. Като причина е изтъкнала местробатата си,посочена в трудовия договор.Ищцата не е подписала предложеното допълнително споразумение.Тъй като е била назначена комисия за извършване на подбор,при горните обстоятелства работодателят е приел становището,че подбор не следва да бъде извършван- Прибегнал е до уволнителното основание в чл.328, ал.1 т.2 КТ спрямо ищцата с мотиви – поради съкращаване на щата във вр. чл.326, ал.2 КТ, утвърдено ново ДР за бюджетни мероприятия в сила от 01.08.2020г,като в мотивите са изложени и горните обстоятелства, които нямат отношение към прекратителонто основание. Въззивният съд е приел ,че трудовите функции за длъжността „медицинска сестра“ в трите училища не са фактически премахнати и поради това съкращението на щата не е реално.По- скоро се касае за намаляване обема на работа.Освен това ,не се съкращава единствена щатна бройка, а 1,5 от съществувалите 15 в обособено структурно звено -бюджетно предприятие, функция „Здравеопазване“ в Община Панагюрище, поради което подборът е бил задължителен .Такъв не е извършен .Работодателят е смесил мястото на работа с работното място по см. на §1, т.4 ДР на КТ ,които съображения въззивният съд допълнително е изложил за да изтъкне ,че данните за отказ на работника да полага труд на новото работно място, евентуално би довело до ангажиране на друг вид отговорност на служителя, каквито действия от работодателя не са предприети. Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Недопустимост се изтъква, тъй като без изричен диспозитив съдът не съобразява клаузата в трудовия договор,сключен с ищцата при посочена месторабота в него ,определена в ОУ „20-ти Април“.Неправилно се вменява задължение за подбор ,при пожложение че работодателят не може едностранно да измени местоработата. Съображения по допускането на касационно обжалване,след указания,са развити в депозирано допълнително изложение на касатора,в което се изтъква единствено основание-недопустимост на въззивното решение, съответно чл. 280, ал.2 предл.второ ГПК и „алтернативно“ се излагат съображения,сочещи на необоснованост на решението:„противоречие на установените факти с крайния извод на съда в обхвата на въведеното в т.3 на чл. 281 ГПК основание за касационно обжалване“.Според касатора недопустимо се приема,че място на работа на ищцата като „медицинска сестра“ съвпада със седалището на общината ,което противоречи на доказателствата (трудовия договор и др.) и сочи да е приложена презумпцията в чл. 66, ал.3 КТ, а по този начин - макар в диспозитива да липсва обявяване недействителност на клаузата, то след като е приложил презумпцията в чл.66, ал.3 КТ съдът фактически е обявил същата за нищожна .По такъв начин ,този съд се е произнесъл по непредявен иск,по ненаведено твърдение на ищцата за незаконосъобразност на уволнението,с което е нарушил диспозитивното начало в чл. 6, ал.1 и ал.2 ГПК. Постъпил е отговор в оспорване на основанията за допускане до касационно обжалване,чрез адв Хр.Д. С теоретични разсъждания общината се опитва да оправдае неизвършването на подбор .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е обосновано изтъкването на чл.280,ал.2 предл.второ ГПК,като основание свързано с недопустимост на постановеното въззивно решение. Произнесени са три иска,предявени за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и обезщетение. След отмяна на първоинстанционното решение,диспозитивът на въззивното решение се изчерпва с произнасянето по тях и по разноските ,като друго не би следвало да съдържа, съобразно предмета на делото. Първият иск е основан на твърдението в исковата молба ,че съкращението на щатната длъжност,заемана от ищцата ,не е реално и че подбор между нея и другите длъжности „медицинска сестра“ в Община Пангюрище е следвало да бъде извършен, но не е бил извършен съгласно чл. 329, ал.1 КТ. Искът е уважен, като съдът е изложил мотиви ,че съкращението не е реално и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор,какъвто безспорно не е извършил. Страните не са се позовавали на нищожна клауза в трудовия договор и въззивният съд нито е изложил мотиви в тази насока ,нито е постановил подобно решение. Съдът е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, посочвайки и нейното място на работа съгласно сключения трудов договор.В това си съдържание,въззивното решение не засвидетелства вероятна недопустимост поради нарушаване на диспозитивното начало. Поддържаните в изложението съждения са произволни и разгадават мотиви,каквито въззивното решението не съдържа.Недопустимостта на обжалваното решение касаторът свързва със съображения, които са от значение единствено за правилността на съдебния акт и неговата обоснованост. Съдът не е приемал за нищожна никоя клауза в трудовия договор,не е допуснал и нарушение на диспозитивното начало в процеса. Поради това настоящият състав на ВКС не приема довода за наличие на основание по критерия на чл. 280, ал.2 предл. второ ГПК .Предвид изложеното по-горе,основанието не е приложимо и служебно- за да се провери вероятност от недопустимо постантовено решение. Касационните оплаквания не са годна обосновка на основание за допускане на решението до касационно разглеждане. Преди да бъдат обсъждани касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 т.3 ГПК ,необходимо е да се изпълнят общите и специални изисквания на чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК с формулирането на правен въпрос и неговата обосновка, както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС Следва да се присъдят установените разноски за ответницата по жалбата в размер на 650 лв. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.