Определение № 698 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№10790/06.02.2023год., подадена от З. В. С. срещу определение №13407 от 11.01.2023г. на СГС, IV-А състав, постановено по в.ч.гр.дело № 3854/2022г., с което е потвърдено определение № 6986/19.03.2022г., на СРС, 87-ми състав, постановено по гр.д. № 57289/2021г., с което е върната исковата молба с вх. № 64528/05.10.2021г., от З. В. С. срещу Нов Български Университет, поради липса на правен интерес от предявените установителни искове по КТ и е прекратено производството по гр.д. № 57289/2021г. В жалбата си касатора излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и е необоснован. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените установителни искове за установяване на едностранно работодателско неизпълнение на задълженията по трудовото правоотношение и постановяване на решение по делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е поставен въпрос относно това налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за едностранно работодателско неизпълнение на задължение по чл.127, ал.1,т.2 КТ, във връзка с изпълнение на задължения по съществуващо трудово правоотношение по чл.357 КТ, когато ищецът разполага с възможността да предяви иск по чл.344 от КТ и по който въпрос смята, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в т.2 на ТР№8/27.11.2013год. по т.дело №8/2012год. на ОСГТК на ВКС, в противоречие на приетото в посочени решения на ВКС, както и, че произнасянето на касационния съд по въпроса ще бъде от значение за точното прилагане на материалния и процесуалния закон и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: За да потвърди обжалваното определението, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел, че ищецът З. В. С. е предявил срещу Нов Български Университет установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, в качеството му на работодател, че не е изпълнил установеното в нормите на КТ задължение за осигуряване на условия за труд в съответствие с характера на работата на ищеца като асистент по задължителните учебни дисциплини „Финансово право“ и „Данъчно право“ към държавно регулираната специалност „Право“, непредоставяйки му необходимите пособия за упражняването извън сградата на висшето училище за времето, през което със закон е установено извънредно положение в сградата, докато продължава действието на наложените по отношение на висшите учебни заведения забрани, произтичащи от обявената с акт на държавен орган извънредна епидемична обстановка, както и да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че за времето на преустановяване на работата, в случаите когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работата на предприятието е преустановена със заповед на държавен орган и работодателят не допуска работниците или служителите до работните места, работникът или служителят има право да получава трудово възнаграждение. Ищецът в уточнителна молба от 15.03.2022год. е обосновал наличието на правен интерес от предявяването на установителните искове, че работодателят не е изпълнил задълженията си за осигуряване на условия на труд по време на обявена извънредна епидемична обстановка и не е изпълнил нормативното си задължение по чл. 127, ал.1, т. 2 КТ за един продължителен период от време, с това, че е последвала заповед от 17.03.2021год., която не му е връчена, но с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото му правоотношение за това, че именно в посочения период не бил изпълнявал трудовите си задължения и не е провеждал упражнения със студентите в електронна среда. Изрично ищецът е посочил, че не претендира обезщетение за претърпени от него вреди, вследствие поведението на работодателя, както и не претендира заплащане на трудово възнаграждение. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд и е приел, че предявените от ищеца установителни искове при наличието на представената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се включват в защитата, която би получил същия, при евентуално предявяване и уважаване на иск за отмяна на уволнението по чл. 344, ал.1,т. 1 КТ като незаконосъобразно, или за отмяна на други дисциплинарни наказания или на осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неизпълнение на трудови задължения от страна на работодателя. Приел е, че в конкретната хипотеза ищецът не е предявил нито един от изброените искове, като исковите претенции, които той иска да бъдат установени на самостоятелно основание, се явяват процесуално недопустими. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Също така разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК, предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв. В случая от обхвата на касационна проверка са изключени решенията по трудови спорове, с изключение на изрично посочените и към които не се отнася и спорът, който настоящият касатор е отнесъл за разглеждане от съда и който по смисъла на чл.357, ал.1 КТ е трудов след като се отнася до изпълнение/респективно неизпълнение по трудовото правоотношение между страните по делото. Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт е изключен от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, което обуславя процесуалната недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба и същата следва да се остави без разглеждане. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.