Определение № 5659 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2274/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. П., лично и със съгласието на майка си Г. Т. Г. против решение № 450/30.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 5892023 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът по касационната жалба „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД я оспорва с писмен отговор, като е депозирал и насрещна касационна жалба. Третото лице-помагач не е представило писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел за частично основателни предявените субективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Прието е, че с влязло в сила Разпореждане №69/02.08.2021 г. и Протокол №16 от същата дата на ТП на НОИ-Р. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, на 01.07.2021 г. около 12.45 ч. в корпус 3, поделение „Стомана“ на предприятието, пострадалият Т. П. почиствал площадка на линия за отпадъчни метални частици и му бил нужен варел за събиране на отпадъците, във връзка с което предприел действия по премахване на капака на варел чрез рязане с бренер /оксижен/. При извършване на тези действия възникнал взрив, последван от огнена вълна от пламъци, причинила множество изгарания по тялото на пострадалия, от които по-късно, на 06.07.2021 г. настъпила смъртта му. С разпореждането на ТП на НОИ-Р. инцидентът е приет за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. От приложените по делото удостоверение за наследници и удостоверение за раждане е видно, че ищците са съответно дъщеря и майка на загиналия. Съдът е приел за установено, че причината за настъпване на произшествието е остатъчно съдържание в процесния варел на наситени пари и газове от петролни продукти - масла и емулсии. Вследствие на рязане с газова горелка на капака на варела, без да е развита капачката на варела, се получава висока температура, като бурно се образува висока концентрация на взривоопасни наситени пари и газове, които са се взривили, в резултат на което Т. П. е получил множество изгаряния. Според заключението на вещото лице, пострадалият не е имал квалификация за работа с оксижен – рязане и заваряване на метали, като независимо от това той е предприел работа с това съоръжение в нарушение на приетата в предприятието Инструкция за експлоатация и безопасна работа на линия за тръби на 08.01.2018 г. по ISO 9001:2015. В СТЕ се посочва, че злополуката е можело да бъде избегната при отстраняване на следните пропуски и нарушения: въпреки че не е включено в преките задължения на пострадалия изпълнението на процесната техническа операция, той е извършил газопламъчно рязане с горелка; Пострадалия не е притежавал документ за правоспособност при работа с оксижен и не имал право да извършва описаната техническа операция по този начин; липсва изготвен Акт за огневи работи на 01.07.2021 г.; не е изготвена Инструкция за безопасна работа при газово заваряване и рязане, във връзка с чл. 166 от Наредба №7 от 23.09.1999 5 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Вещото лице е посочило, че при използването на метален чук с дървена дръжка и бронзов секач, при отделянето на капак от метален варел за съхраняване на петролни продукти, не е възможно взривяване на варела, тъй като твърдостта на цветните метали технически не позволява възникване на искрене, което да причини взривяване и запалване. Вещото лице е установило от видеозаписа, че пострадалия е започнал рязане на капака на варела с газова горелка, като от началото на рязане до момента на взривяване изминават около шест секунди, което показва, че концентрацията на наситени пари и газове във варела предварително е била висока, вследствие на високите дневни температури. Според вещото лице пострадалият е подходил към рязане на капака на варела при затворена капачка. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че пострадалия не е имал възможност да използва секач и чук за премахване на капачката на варела, тъй като такива не са осигурени от работодателя. Прието е, че по делото липсват данни пострадалият да е преминал инструктаж конкретно по Инструкцията за експлоатация и безопасна работа на линия за тръби на 08.01.2018 г. Съдът е приел, че като квалифициран служител с дългогодишен стаж в предприятието, заемайки ръководната позиция на бригадир на датата на инцидента и знаейки, че процесният варел преди това е бил използван за съхранение на запалими вещества - емулсии или разредители, пострадалият е можел и е следвало да съобрази въз основа на нормалните житейски правила и логика, че при съприкосновение на остатъчните течности във варела и изпаренията от тях с искрите, образуващи се при рязане на метал с оксижен, е възможно възпламеняване и настъпване на тежки последици. От свидетелските показания е видно, че Т. П. предпочитал за улеснение да ползва оксижен вместо чук и секач и на датата на инцидента предприел съответните действия, без да притежава необходимата правоспособност и без да вземе елементарни мерки за безопасност. При така установените факти, въпреки допуснатите нарушения и пропуски от страна на ответното дружество, настъпването на трудовата злополука в голяма степен се дължи на съзнателните действия на пострадалия, несъобразени с нормалните и естествени житейски правила за безопасност и самосъхранение, поради което съдът е приел, че отговорността на работодателя следва да бъде редуцирана. Въз основа на горното, съдът е приел 30% съпричиняване от страна на пострадалия и е намалил с този процент дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и че е очевидно неправилно – основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Сочи се процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да направи своите изводи. Въпросът е обоснован от касатора със събраните по делото доказателства във връзка с прието от съда допринасяне от страна на пострадалия за настъпването на злополуката, като се твърди че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Съдът не е приел горния факт единствено на събраните по делото свидетелски показания – напротив, приел е, че пострадалият е можел и е следвало да съобрази въз основа на нормалните житейски правила и логика, че при съприкосновение на остатъчни течности във варела и изпаренията от тях /което той е бил длъжен да предвиди като вероятност/ с искрите, образуващи се при рязане на метал с оксижен, е възможно възпламеняване и настъпване на тежки последици, както и че е предприел съответните действия, без да притежава необходимата правоспособност и без да вземе елементарни мерки за безопасност. Дали е знаел или не за какво е бил използван варела преди това е без значение за фактите по спора, доколкото обстоятелствата, въз основа на което съдът е приел съпричиняването на вредата са различни от посочените в обосновката на правния въпрос. Съдът е приел, че липсва проведен инструктаж, както и че работодателя не е осигурил чук и меден секач, като на тези и на други обстоятелства се основава и неговата отговорност за претърпените вреди. Тези обстоятелства са отчетени от съда, поради което останалите два въпроса относно наличието на груба небрежност от страна на пострадалия при липсата на инструктаж, както и при липса на осигурени безопасни условия на труд не водят до наличие на касационното основание, сочено от касатора – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Липсата на инструктаж, както и при липса на осигурени безопасни условия на труд не водят до отпадане приложението на „грубата небрежност“ по смисъла на чл.201 КТ, като тези обстоятелства следва да се съобразят с оглед конкретната фактическа обстановка за настъпването на злополуката и доколко те са допринесли за това. В конкретния случай съдът е приел действията на пострадалия за проява на груба небрежност, а сочените от касатора обстоятелства са довели съда до извод относно процента на съпричиняване, но не и до отпадането на грубата небрежност в случая. Трайната съдебна практика е в насока, че действията на пострадалия, както и тези на работодателя се преценяват в съвкупност, което е сторил в конкретния случай и въззивния съд, поради което не е налице касационно основание и по тези въпроси. Очевидната неправилност на решението се обосновава с противоречие с част от фактическите изводи на съда, но те, ведно от мотивите в решаващите изводи на съда относно проявата на груба небрежност не са обосновали този извод. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като насрещната касационна жалба не следва да се разглежда. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото за тази инстанция съдебни разноски в размер на 2100 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС