Определение № 4501 от 08.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Крез Кар“ ЕООД против решение № 6/13.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 404/2024 г. от състав на ОС – Видин. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е счел за основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че за да е налице прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие на страните всяка една от страните следва да е изразила съгласието си писмено и то да е стигнало до знанието на другата страна. Независимо дали работникът или работодателят прави предложение за прекратяване на трудовият договор при условията на чл.325,т.1 КТ, то предложението трябва да е писмено, да е достигнало до знанието на другата страна,удостоверено по надлежния ред и другата страна да е приела предложението в 7-дневен срок също писмено като това уведомление също следва да е достигнало до предлагащата страна. Ако една от страните не е изпълнила тези условия уволнението не може да бъде по чл.325,т.1 КТ. В конкретния случай съдът е посочил, че работникът не е отправял искане за прекратяване на тр. договор с работодателя по взаимно съгласие и не е уведомяван за изразено от работодателя такова искане.Това е прието за установено от доказателствата по делото, тъй като нито една от представените заповеди за прекратяване на правоотношението при условията на чл.325,т.1 КТ не е подписана от работника, липсва отправено искане от негова страна до работодателя за прекратяване на тр. договор по взаимно съгласие, както и предложение от работодателя до работника за прекратяване на тр. договор при условията на чл.325,т.1 КТ. Въз основа на горното, съдът е приел, че заповед № 44/26.07.2022 г. е незаконосъобразна и е уважил обективно съединените искове. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя се въпрос, задължен ли е съдът да се произнесе по предмета на спора така, както е очертан от ищеца в исковата молба. Съдът не е излязъл извън рамките на очертания с исковата молба спор, доколкото се е произнесъл по законосъобразност на посочената в исковата молба заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като е приел от данните по делото, че тази заповед съществува, позовавайки се и на данните от НАП. Видно от исковата молба, ищецът е твърдял незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, искал е нейната отмяна на това основание, поради което сочените доводи от касатора не могат да доведат до извод за нередовност на исковата молба, предвид твърдението, че не е връчена на ищеца по делото. Съдът не е приел, че не е в тежест на работника да установи обстоятелството, че за исковия период на иска по чл.225, ал.1 КТ е останал без работа, като изводите му в тази насока относно неправилно посочения в диспозитива на първоинстанционното решение период, не води до различен извод, тъй като поправката на очевидна фактическа грешка следва да се извърши от съда, който я е допуснал, а не по реда на инстанционнен контрол на съдебното решение по съществото на спора. Доводите в тази насока в изложението на касационните основания относно допустимостта на обжалването са неоснователни, доколкото съдът е посочил, че сумата е изчислена правилно и решението в тази част е правилно относно присъдената сума, като следва да се посочи за пълнота, че поправката на очевидната фактическа грешка може да се извърши и след приключването на настоящото производство. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и обжалването не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС