Определение № 1073 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 484/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против въззивно решение от 25.11.2011г. по в.гр.д. № 4638 по описа за 2011г.на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 20.12.2010г. по гр.д. № 27672/2010г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,като са уважени предявените искове с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД и чл.220 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос - дали нормата на чл.222 ал.3 от КТ се отнася само до придобилите право на пълна лична пенсия или и за придобилите право на лична пенсия на основание §4 от ПЗР на КСО /без да се навършили пълните години за пенсия/. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: В. съд е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ,приемайки че е доказано наличието на изискуемите се предпоставки - ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /изрично в мотивите е посочено,че е без значение какъв е нейния вид/, по-рано същият не е получавал такова обезщетение и е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.От така изброените законови предпоставки- спорна по делото е била само последната /дали ищецът е работил през последните 10години при ответника/ и във връзка с нея въззивният съд е изложил решаващите си мотиви. Следователно - поставеният от касатора въпрос – дали нормата на чл.222 ал.3 от КТ намира приложение и за придобилите право на лична пенсия на основание §4 от ПЗР на КСО – не е годно общо основание за допустимост,защото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.Както вече беше посочено спорният въпрос,който е формирал мотивите на съда е бил свързан с преценката дали ищеца е работил през последните 10 години при ответника.Поради спецификата на настоящето производство - по поставен за първи път едва пред касационната инстанция въпрос не е възможно да се допусне касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение