Определение № 2136 от 08.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1070/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. от [населено място], обл. Бургас - чрез адв. П. К., срещу решение № 245 от 11.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 281/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 264 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 1205/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. К. против „Дженерали Застраховане“ АД искове за заплащане на сумите 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 31 130.44 лв. - мораторна лихва върху сумата 100 000 лв. за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., и 900 лв. - обезщетение за имуществени вреди, и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на „Дженерали Застраховане“ АД в размер на 650 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила по чл.269, пр.2 ГПК като не е обсъдил всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и не е ревизирал доклада на първоинстанционния съд, въпреки обоснованите в жалбата нарушения при неговото изготвяне и направеното във връзка с тях искане за събиране на гласни доказателствени средства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, в резултат на което е направил погрешен извод за отсъствие на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на нарушение на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД, като излага доводи, че въззивният съд не е преценил правилно установените от свидетелските показания факти, разкриващи действителното съдържание на родствените отношения между двамата братя и интензитета на понесените неимуществени вреди, и тълкувайки превратно указанията в приетото от ОСНГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., е отрекъл наличието на активна материалноправна легитимация за получаване на претендираното обезщетение. С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (относима към първите два въпроса) и в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС (относима към останалите въпроси), както и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в изброени решения по чл.290 ГПК: „ 1. Задължен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди фактическия и доказателствен материал по делото и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение; 2. Задължен ли е въззивният съд при обосновано оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада да се произнесе и да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; 3. Кога е налице материалноправната легитимация на лицата, извън кръга на посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, и какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък; 4. При житейска ситуация, в която загиналият не е имал близки лица от категорията, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., най-близкият/те родственик/ци имат ли право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди при положение, че приживе помежду им е била налице силна емоционална връзка; Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди на ищеца, когато при непозволено увреждане е починал негов близък родственик (брат), с когото са израснали заедно, починалият приживе не е имал свое семейство, а е бил част от семейството на ищеца, и са демонстрирали особена близост през целия си живот; Възможно ли е между родственици от близкия семен кръг да възникнат особено близки отношения, без да са преживели особено тежка житейска ситуация или обстоятелства“. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа с твърдения, че поради липса на произнасяне от страна на Върховния касационен съд за това, какво се счита за обичайна близост в отношенията между братя в контекста на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и на точни и ясни критерии как се определя наличието на „особена близост“, „силна привързаност“ и „изключителност в отношенията между роднини от най-близкия родствен кръг“ и за преценка „кои морални болки и страдания в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС“, е необходимо да се даде отговор на следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „ 1. Кои факти и обстоятелства свидетелстват за наличието на особена близост, силна привъзраност и изключителност в отношенията между роднини от най-близкия родствен кръг; 2. Въз основа на какво се извършва преценка за наличието на особена близост, силна привързаност и изключителност в отношенията между роднини от най-близкия родствен кръг; 3. Как следва да бъде извършена преценката за наличието на морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС; 4. При наличие на морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, необходимо ли е да е налице особена близост между родствениците от най-близкия кръг; 5. Задължително ли е да е налице тежка житейска ситуация, за да се развият между близки родственици отношения, характеризиращи се с особена близост спрямо обичайните, които да подлежат на обезщетяване, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 година на ОСНГТК на ВКС“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Дженерали Застраховане“ АД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лв., поради което в тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. За да потвърди решението на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. К. против „Дженерали Застраховане“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 2207.2018 г. смърт на А. Д. К. (брат на ищеца), и 31 130.44 лв. обезщетение за забава за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., Апелативен съд - Бургас е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира и получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на брат си неимуществени вреди, тъй като не са изпълнени критериите, възприети от ОСНГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Въззивният съд е преценил като безспорни установените от първата инстанция факти, че смъртта на А. К. - брат на ищеца Х. К., е настъпила на 22.07.2018 г. в [населено място] вследствие на ПТП, причинено виновно и противоправно от водач на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Дженерали Застраховане“ АД. Посочил е лаконично, че според показанията на разпитаните по делото свидетели двамата братя са живеели в наследствения дом на родителите си, като всеки е обитавал свое жилище, имали са много добри отношения, обичали са се и са били неразделни, отнасяли са се един към друг като най-близки приятели; Обстоятелството, че починалият не е имал свое семейство, го сближило още повече с брат му; Смъртта на А. била удар за неговия брат, който страдал, почувствал се самотен, имал смущения в съня, появила се хипертония. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след като е възпроизвел разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно критеириите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък на лица, които не попадат сред най-близкия родствен и семеен кръг на починалия съгл. постановления № 4/18961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, въззивният съд е направил извод, че няма основание въз основа на събраните по делото доказателства да се приеме, че между пострадалия и неговия брат - ищец в процеса, е съществувала близост/взаимна привързаност, надхвърляща по вътрешното си съдържание обичайните отношения на родство. Позовавайки се на казуална практика на ВКС в постановени след приемане на цитирания тълкувателен акт решения по чл.290 ГПК, въззивният съд се е произнесъл, че установените от свидетелите прояви на братски взаимоотношения - сговор, взаимопомощ, общуване, споделяне и съжителство в наследствения дом, не разкриват изключителност на родствената връзка, която да обоснове извод за претърпени необичайни по интензитет страдания (неимуществени вреди). Становището на настоящия състав на ВКС по поддържаните от касатора - ищец основания за допускане на касационно обжалване е следното: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обвързал искането си за допускане на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил две групи въпроси - процесуалноправни и материалноправни, които според преценката му са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички факти и доказателства по делото, които имат значение за разрешаването на правния спор, и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания, удовлетворява общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК със съдържание, изяснено от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. От мотивите към обжалваното решение се установява, че при разрешаване на въпроса въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - относно правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на спора, и е постановил решението си в противоречие с относимата към същия въпрос практика на ВКС (посочена от касатора и служебно известна на съдебния състав), което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението в подлежащата на касационно обжалване част до касационен контрол. Вторият процесуалноправен въпрос не може да предостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е от значение за изхода на делото и не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС и със сочената от касатора практика на ВКС. В разпоредително заседание по чл.267 ГПК въззивният съд е извършил проверка по повод наведените във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения при изготвяне на доклада по делото и е достигнал до извод, че няма процесуални нарушения във връзка с доклада, даващи основание за попълване на делото с нови доказателства във въззивното производство. В зависимост от така направения извод въззивният съд е оставил без уважение искането на ищеца за разпит на още един свидетел в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Преценката на въззивния съд за отсъствие на процесуални нарушения при изготвяне на доклада, пораждащи основание по чл.266, ал.3 ГПК за допускане/събиране на доказателства във въззивното производство, е от значение за правилността на въззивното решение и доколкото тя не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК, касационно обжалване по поставения въпрос не може да се допусне. Зададеният в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК материалноправен въпрос по т.3 относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък в полза на лица, които са извън очертания в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС най-близък родствен и семеен кръг на починалия, е включен в предмета на спора и неговото разрешаване от въззивния съд е обусловило постановения с обжалваното решение правен резултат (отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия брат на касатора - ищец). Основателни са доводите на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото правен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС и възприета в цитираните в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК. Поради констатираното противоречие въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по посочения въпрос в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С оглед обусловеността на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД от изхода на спора по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Формулираните в изложението въпроси, за които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и въпросите по т.4, за които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са хипотетични и не кореспондират с конкретен решаващ правен извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на иска по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Въпросите не притежават характеристиките на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са изведени от фактите по конкретното дело и отразяват тезата на касатора, че с оглед действителното съдържание на отношенията между него и починалия му брат той има право да получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на брат си морални болки и страдания. По отношение на обсъжданите въпроси не е изпълнено и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изискване - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък на лица извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия са изяснени от ОСНГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. Фактите (обстоятелствата), въз основа на които съдът преценява дали има основание да се направи изключение от правилото, че право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките лица на починалия, посочени от Пленума на ВС в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г., са специфични за всеки отделен случай и е невъзможно тяхното съдържание да се определи по начин, еднозначно приложим за всички спорове относно обезщетяване на неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък. Поради изложеното касационното разглеждане на въпросите няма да съставлява принос в тълкуването, което изключва необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал и на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, но тъй като доводите за очевидна неправилност се припокриват с касационните доводи по чл.281, т.3 ГПК и въз основа на изложените от въззивния съд мотиви съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не следва да се допуска. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по силата на закона - чл.83, ал.1, т.4 ГПК, предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 704/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с която застрахованият в ответното дружество водач на МПС е признат за виновен в извършване на престъпление, от което е последвала смъртта на А. К., по повод на която се претендира обезщетение за неимуществени вреди с иска по чл.432, ал.1 КЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,