Определение № 50319 от 16.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1727/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, [населено място] чрез процесуален представител Т. К. - главен юрисконсулт в отдел „ПАОД“ на ССОК, срещу решение № 248 от 14.04.2022 г. по в. т. дело № 1234/2021 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав, с което е потвърдено решение № 261019 от 24.06.2021 г., поправено с решение № 261483 от 09.11.2021 г. по т. дело № 1360/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав и НЗОК е осъдена да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД /„СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД/ сума в размер 4 276,06 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът НЗОК е осъден да заплати на ищеца „СБАЛАГ – Майчин дом“ ЕАД следните суми: 1/ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 78 469 лв., представляваща стойността на извършена и отчетена болнична надлимитна медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.05.2017 г. - 31.07.2017 г. по Договор № 22-2459/09.05.2017 г.за оказване на болнична помощ по клинични пътеки на основание чл. 59 ЗЗО; 2/ на основание чл. 86 ЗЗД сумата 23 200,11 лв. - лихва за забавено плащане на главницата за посочени периоди; 3/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 242,82 лв., представляваща разноски по делото.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционен съд на РБългария и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Какъв е характерът на процесните договори за осъществяване и заплащане на медицинска дейност, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК? – по този въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че е от значение за правните последици, произтичащи от сключените между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК договори, за бюджета на НЗОК и здравноосигурените лица.

2. Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болничната медицинска помощ и НЗОК? – според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид специалната правна уредба, уреждаща заплащането на осъществената медицинска дейност по процесните договори /чл. 280, ал. 1, т. 3/.

3. Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 КРБ не са неограничени? – касаторът поддържа, становище, че посоченият въпрос е решен в противоречие с решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционен съд на РБългария /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.

4. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да съобрази всички представени по делото доказателства? – противоречие с решение № 34/23.03.2019 г. по гр. д. № 1694/2018 г. на ВКС, ГК и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът релевира и доводи за наличие на противоречива практика на различни апелативни съдилища и СГС по поставените правни въпроси, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД /„СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД/ чрез процесуален представител адвокат Д. Д. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни съображения излага в представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Във въззивното решение е установено, че с Договор № 22-2459/09.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки НЗОК е възложила на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД да предоставя болнична помощ по клинични пътеки и да оказва медицински дейности по съответните приложения на действащата към датата на подписване на договора Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и посочени в съответните приложения на наредбата и Националния рамков договор /НРД/, а НЗОК в качеството си на възложител е поела задължението да заплаща дейностите по чл. 1, ал. 1 съгласно глава 19, раздел VI, VIII, IX от НРД за медицинските дейности за 2017 г. Процесният договор е сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО в съответствие с НДР за 2017 г. Анализирани са клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 1, чл. 5, раздели 5 и 6, чл. 31, ал. 10, чл. 37, чл. 39, ал. 7, чл. 34, ал. 3, чл. 40 и чл. 45 от договора и са съобразени изменените договорни клаузи със споразумение № 1/2017 г. от 27.06.2017 г.

Въз основа на обсъдените писмени доказателства /фактура № 751/13.06.2017 г., спецификации за клиничните пътеки и амбулаторни процедури за м. май, юни и юли, кореспонденция между болницата–ищец от една страна и НЗОК и СЗОК от друга, протокол № РД-18- 998-1/18.09.2020 г. от извършена проверка на лечебно заведение, допълнителните споразумения към договора, счетоводната справка на началник отдел „ФСД“ на СЗОК за заплатена медицинска дейност за болнична помощ за м. май, юни и юли 2017 г./ и заключението на съдебно-икономическата експертиза въззивният съд е приел, че медицинската помощ е осъществена реално съобразно дължимото по договора - дейностите по оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки /КП/ и за извършване на амбулаторни прегледи от категорията на тези, предмет на сключения договор и споразумения, отразени в приложените по делото спецификации, като същите са включени в ежедневните електронни отчети, изпратени до СЗОК. Съдебният състав се е аргументирал с липсата на оспорване на представените по делото спецификации за дейностите по медицински пътеки, отбелязването в протокола, че при извършената проверка не са констатирани нарушения, и ненавеждането от ответника по иска на конкретни доводи във връзка с изявлението за оспорване на извършването на дейностите. Установил е, че в счетоводството на ищеца надлимитните дейности за м. май, юни и юли са надлежно осчетоводени от ищеца, вземанията са отразени и в годишния финансов отчет на дружеството, като сумата в размер 78 469 лв. е част от общия размер на вземанията за надлимитна дейност за 2017 г. 89 604 лв. и е включена в индивидуалния отчет за финансовото състояние на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД.

Въззивният съд е анализирал приложимата към спора нормативна уредба, съдържаща се в ЗЗО и НРД за 2017г., и въз основа на нея е направил изводи относно правната рамка на обществените отношения по повод възлагането и заплащането на болнична медицинска помощ от бюджета на НЗОК. Приел е, че осъществяването на медицинска помощ е възмездно /чл. 28, ал. 1 НРД за 2017 г./ и изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава 17, раздели VІІ и VІІІ, глава 18, раздел VІ и глава 19, раздели VІІІ и ІХ.

Въззивната инстанция е обсъдила отделните клаузи на подписания между НЗОК и ищцовото дружество индивидуален договор и е направила извод за наличие на вътрешно противоречие между някои от тях, а именно: от една страна, в договора е предвидено задължение на изпълнителя да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението за осъществяване на лечебната дейност, като изпълнителят няма възможност да поиска от здравно осигурения пациент да заплати медицинската помощ, която е включена в обхвата на здравното осигуряване, тъй като същата съгласно чл. 47 ЗЗО се закупува от РЗОК; от друга страна, в договора са включени клаузи, съгласно които изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месец, и даващи право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават определените стойности за съответния месец съгласно приложение № 2.

Въззивният съд е взел предвид уредените в чл. 5 ЗЗО основни принципи на задължителното здравно осигуряване, между които отговорност на осигурените за собственото им здраве, равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ, отчел е регламентираното в чл. 35 ЗЗО право на задължително осигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, както и закрепеното в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България право на здравно осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон. Съобразил е също разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗО, определяща пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, т. е. дължимия набор от медицински дейности и процедури на всяко едно здравно осигурено лице - определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Съдебният състав е възприел и формираната практика на Върховния касационен съд по въпросите във връзка със задължението на НЗОК за заплащане на медицинска дейност и вложени медицински изделия, надхвърлящи стойностите по приложение № 2 към индивидуален договор за оказване на болнична помощ, и валидността на клаузата в такъв договор, ограничаваща дължимите плащания до определените в посоченото приложение стойности, като се е позовал на решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т. о. Въз основа на изложените съображения и установеното изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за оказване на медицинска помощ въззивната инстанция е направила извод, че НЗОК дължи заплащане на осъществената дейност, поради което са налице предпоставките за уважаване на предявените претенции.

Възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност за задължението за м. май 2017 г. по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е прието за неоснователно по съображенията, изложени в решението на СГС, към които въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК. Съдебният състав е възприел мотивите на първоинстанционния съдебен акт, съгласно които НЗОК изпада в забава след изтичане на 30 дни от приключване на съответното календарно тримесечие - 31.07.2017 г. за изпълнените дейности през м. май и юни 2017 г. и 31.10.2017 г. за изпълнените дейности през м. юли 2017 г., което отнесено към датата на депозиране на исковата молба - 20.07.2020 г., обосновава извод, че не е изтекла предвидената в чл. 111 б. „в“ ЗЗД погасителна давност. Изложени са съображения, че изискуемостта на задълженията за заплащане на надлимитна дейност, която не е включена в предварително определените финансови параметри на договорите между страните, не се определя съобразно правилата на чл. 45 от договора, тъй като същите уреждат срочността на плащания към медицинската дейност, извършена в рамките на предвиденото стандартно развитие на договорните отношения. В конкретния случай се касае за медицинска дейност, която подлежи на заплащане след като се установи финансов ресурс, след съответната проверка на изпълнителя и в рамките на корекция на разпределените средства в обхвата на СЗОК или на национално ниво. Заплащането на надлимитната дейност се определя съобразно предвидената в Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБНЗОК за 2017 г. процедура за увеличаване на определената месечна стойност в приложение № 2, след анализ от СЗОК/НЗОК и решение за изменение на договора от НЗОК в края на всяко тримесечие, поради което падежът на задължението за заплащане се определя спрямо изтичане на всяко тримесечие, като срокът за заплащане на надлимитните дейности е 30 календарни дни след датата на приключване на тази процедура.

Претенцията за заплащане на лихва за забава върху дължимата главница по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е приета за основателна и доказана по размер съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, доколкото обезщетение за забава се претендира за периода след изтичане на тримесечния период, в който възложителят може да вземе решение за заплащане на извършените надлимитни дейности.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочения от касатора правен въпрос се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два формулирани въпроса се отнасят до преценката дали НЗОК дължи заплащане на стойността на извършените и отчетени т. нар. надлимитни медицински дейности. Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба, предвид формираната от ВКС практика относно заплащане от НЗОК, съответно РЗОК на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/ - Решение № 152 от 2.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 47 от 19.04.2022 г. по т. д. № 418/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Прието е, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите на Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО и съответства на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на НЗОК и Националния рамков договор. Тя обаче няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишение на месечния лимит. Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово – отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО. Наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва наличието на селективното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия правен въпрос е неоснователен, тъй като не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът се е позовал на противоречие на въззивния съдебен акт с решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, но в това решение не се съдържа произнасяне по формулираните в изложението въпроси във връзка със задължението на НЗОК да заплати на изпълнителите на медицинска помощ извършените медицински дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО, надвишаващи лимитите по приложение № 2 към сключените на основание чл. 59 ЗЗО индивидуални договори. Предмет на цитираното решение е конституционосъобразността на Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. и поставените от касатора въпроси не са разгледани в него. Решението не доказва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Четвъртия въпрос е процесуалноправен и се отнася до задължението на въззивния съд съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК в мотивите си да обсъди релевираните от страните твърдения, възражения и доводи. Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на изложените във въззивната жалба доводи за неизпълнение на договорни клаузи от страна на лечебното заведение по отношение на задължението за формиране листа на чакащите, за неизползване на предвидения механизъм за предоговаряне на месечни стойности по Приложение № 2 от процесните договори, както и доводи за специфичния правен характер на процесните договори. По този въпрос не е налице противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като в решението си въззивният съд е обсъдил своевременно въведените в процеса твърдения, възражения и доводи на страните, които е счел за относими, както и събраните във връзка с тях доказателства. Действително съдебният състав не е обсъдил възражението, че ищецът не е формирал листа на чакащите, но същото е следвало да бъде надлежно въведено от ответника /настоящ касатор/ в отговора на исковата молба, а не във въззивната жалба. Освен това е формирана константна практика на ВКС, че невключването на пациентите – здравноосигурени лица в листата на чакащите води до нарушаване на правата на пациента за своевременно и качествено лечение /чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ/ или до отказ от страна на пациента от направения избор на изпълнител на медицинска помощ, с което се нарушава гарантираната на здравноосигуреното лице свобода на избор на изпълнител на медицинска помощ /чл. 4, ал. 1 ЗЗО/, поради което не може да обоснове отказ от плащане на предоставените медицински дейности в рамките на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд по отношение на възражението за механизма за предоговаряне на месечните стойности по Приложение № 2 в смисъл, че процедурата за изменение на определената стойност на медицинската помощ, предвид надхвърляне на месечните стойности в Приложение № 2 към договора е предвидена в Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБНЗОК, съгласно които увеличаването на определената месечна стойност става след анализ на СЗОК/НЗОК и решение за изменение на договора от НЗОК, което става в края на всяко тримесечие и е относимо към падежа на задължението за заплащане на надлимитните дейности – 30 дни след приключване на съответната процедура. Във връзка с характера на процесните договори съдебният състав е съобразил основните приложими законови разпоредби. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от последния разноски за касационното производство в размер 6 420 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение