Определение № 383 от 21.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 540/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Н. Й. С. и Д. Й. С., чрез процесуален представител, против Решение № 121 от 03.12.2021г. по в.гр.д. № 503/21г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която след отмяна на Решение № 16 от 05.08.2021г., постановено по т.д. № 64/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, са отхвърлени исковете на Н. Й. С. и Д. Й. С. срещу Гаранционен фонд, предявени на основание чл.558, ал.5 КЗ за заплащане на всеки от ищците на суми от по 25 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им Р. Й. З., настъпила в резултат на ПТП на 24.07.2019г., причинено от М. Х. М. при управление на МПС л.а. „Рено 19“, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговор- ност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.11.2019г. до окончателното им изплащане. Решението е постановено при участието на страната на ответника Гаранционен фонд на трето лице-помагач М. Х. М.. В касационната жалба се излага, че решението е недопустимо, поради произнасяне на съда извън предмета на въззивната жалба, и неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Оспорва се като необоснован изводът на въззивния съд, че по делото не е доказана изключителност на отношенията между починалия и неговите сестра и брат. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат уважени в размер на по 25 000 лв. за всеки ищец. Претендират се разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: І. Процесуалноправни въпроси: 1. „При наличие на прието от съда “непрецизен петитум“ може ли съдът да прецизира този петитум или един- ственият правен ред е да даде указания на страната да отстрани конста- тирани от съда нередовности - неясен петитум?“ 2.“Какво е решението на съда, произнесено при непрецизен петитум и при вероятно отклонение от петитума на страната?“ Позовава се на допълнителното селективно осно- вание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като въвежда и самостоятелното основание на чл.280, ал.2 ГПК поради необоснованост. ІІ. Материалноправни въпроси: 1. „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претен- диращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?“; 2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик?“; 3. „Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и получат обезщетение за морални вреди като членове на семейство и предвид изричното им признаване и на право да встъпят и в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР №1/ 2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК, относно посоченото в същото във връзка с разширения кръг правоимащи „в наказателното производство и това са „членове на семейството“ – съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братя и сестри, възходящите и низходящите до втора степен….Други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес“, трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“ да се въвеждат нови различни от вече устано- вените критерии за прилагане принципа на справедливост, при определяне кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди?“; 4. „Какво се включва в понятието „изключителен интензитет“ на търпените морални вреди и кога последните следва да се квалифицират като „нормални, обичайни“ и кога като „изключителни“ и кога е налице „формална“ родствена връзка и кога такава, надхвърляща обичайната – трябва ли да се очертаят традиционните отношения и на база на тях да се оценят надхвърлящите такива и какви са критериите за всяка от тези категории и какво включва понятието „изключителен интензитет“ на търпените и на „обичайни“ такива и съответно „специална“ връзка – какви са критериите за оценка на една връзка като такава?“ 5. „ Необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни от установените в ППВС 4/68 критерии?“; 6. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?; 7. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС №4/68г. и сочене на обстоятелства, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?; 8 .За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?“; 9. „Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение?“; 10. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ обществено-икономическите и социални условия в страната?“ Твърди се, че постановеното въззивно решение обхваща посочените въпроси и те са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/68г., ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, както и с практика на ВКС по чл.290 ГПК, съответно цитирана, като по първите три въпроса се позовава и на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради необходимост от точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като относно братя и сестри и низходящи, възходящи от втора степен няма изградени ясни критерии нито нормативно, нито по реда на постоянната съдебна практика. Във връзка твърдените допуснати от въззивния съд процесуални нарушения са формулирани следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?“ и 2. Липсата на обсъждане в пълнота на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?“ Допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е основана на цитирана практика на ВКС. Ответникът по касация – Гаранционен фонд не депозира писмен отговор. Такъв не е депозиран и от третото лице-помагач. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По спорния въпрос относно легитимацията на ищците, съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, е приел, че в конкретния случай не се установяват други отношения, извън традиционните такива за семейството в българското общество. Според показанията на разпитаните свидетели, като деца ищците и починалият живеели заедно с общата им майка. Р. бил най-малкият и имал различен баща. Най-големият, ищецът Н., прибирал по-малките от детската градина, грижел се за тях, когато родителите работили. Загубата на майка им през 2016г. ги сплотила още повече, за всичко си помагали и се подкрепяли, нищо не деляли. Ищцата заминала да работи в чужбина около 2011-2012г., но често говорела с братята си по телефона, а когато имала възможност се прибирала в [населено място] за лятната отпуска и за Нова година. Към датата на инцидента била бременна с първото си дете и след раждането му го кръстила на брат си Р.. След загубата тя се променила, била срината, нямала желание за нищо, станала по-сурова, по-студена и по – „дръпната“ към хората. Последните две години и Н. бил в Германия, откъдето също пращал пари на близките си. Купил кола първо за Р., а после за себе си. Двамата братя имали общи интереси към мотоциклети и автомобили, ходели заедно на риба. Много тежко приел новината за смъртта на брат си, променил се, отпуснал се физически и психически, започнали проблеми с алкохола, от една година се преместил и в друго населено място, татуирал образа на Р. на гърдите си, често посещавал и скърбял на гроба му. След инцидента спрял да се занимава с мотори – напомняли му за Р. и му било тежко, затова ги разпродал. Според свидетелите и двамата ищци не са преживяли загубата на брат си, направили паметници на гроба и на мястото на инцидента и често ходили там. На основата на така установените факти въззивният състав е приел, че ищците са претърпели неимуществени вреди от причинената смърт на брат им с оглед на съществувалата между тях силна емоционална връзка, изгра- дена от взаимна обич, грижа и съпричастност. Изложено е, че тези отноше- ния са типични и обичайни за родствените отношения между братя и брат и сестра, както и че не са налице специфични житейски ситуации, които да са трансформирали тези традиционни отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. Акцентирано е на разясненията, дадените с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и формираната по чл.290 ГПК по повод на същото практика, според които обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение, предпоставки за което са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Съобразено е, че за да се приеме, че между тези роднини е налице особено близка връзка, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, необходимо е да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите е например – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. Неустановяването на такива специфични обстоятелства е обусловило отхвърлянето на претенциите. Преди произнасянето по предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване настоящият състав на ВКС следва да извърши преценка дали съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, като следва да се отбележи, че според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за допустимостта на решението Върховният касационен съд следи служебно и в производството по чл.288 ГПК. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдения на касаторите, че въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на Гаранционния фонд с „непрецизна формулировка в петитума“ / според съда/, като вместо да се произнесе по въведения петитум, който е за отмяна на решенето за присъдени суми над 5 000 лв., е отменил решението изцяло и е отхвърлил исковете за присъж- дане на обезщетения, включително и в необжалваната от Гаранционния фонд част. Възражението на касаторите за произнасяне от въззивния съд „свръх петитум“ е неоснователно. Обективираната в мотивационната част на въз- зивната жалба на Гаранционен фонд воля е за обжалване в цялост на първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е осъден да заплати обезщетения по 25 000 лв. на всеки ищец, и върху която обжалваема част от общо 50 000 лв. е внесена д.т. за въззивното производство в размер на 1 000лв., след указания на съда. В определението от 20.10.2021г. по чл. 267 ГПК въззивният съд е приел, че предмет на въззивната жалба на Гаранционен фонд е осъдителната част на първоинстанционното решение в цялост, евентуално за намаляване на размера на обезщетенията до 5 000 лв. за всеки ищец. По делото няма данни за постъпили от страните възражения срещу така очертания от съда предмет на въззивната жалба, като с молба от 29.11.2021г., преди съдебно заседания, процесуалният представител на жалбоподателя отново е заявил искането си за отхвърляне на исковете изцяло. В отговора на въззивната жалба са развити съображения за нейната неоснователност, включително и досежно оплакванията срещу присъдения размер на обезщетенията / по 25 000 лв./. Следователно, искането в пети- тума на въззивната жалба за отхвърляне на предявените искове „за сумата от по 5 000 лв.“, а не „над 5000лв.“, според заявеното от касаторите, съста- влява техническа грешка, в който смисъл следва да се разбира и определянето на петитума като непрецизен от въззивния съд в акта по чл.267 ГПК. Като е отменил обжалваното първоинстанционно решение в осъдителната част изцяло, респективно е отхвърлил исковете за сумата от по 25 000 лв., въззивният съд се е произнесъл в рамките на заявения предмет на жалбата. Поради разглеждане на възражението за недопустимост по същество, касационният съд не дължи произнасяне по поставените в тази връзка процесуалноправни въпроси. При така изложените от въззивния съд в обжалваното решение мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията на закона за допускане на решението до касационна проверка. С формулираните материалноправни въпроси под номер 1,2 и 4 от раздел ІІ /относно критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и почи- налия му родственик, като дълбока и трайна, както и за определяне ин- тензитета на търпяните болки и страдания, като изключителен, надхвърлящ обичайните такива/ всъщност се пита, какви факти биха изпълнили горното условие, поради което въпросите не притежават изискуемия съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК правен характер. Според ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, когато поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации привързаността между родстве- ниците е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, на преживелия родственик е справедливо – по изключение - да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, макар да е извън кръга, посочен в постановления № 4/1961г. и № 5/ 1969г. на Пленума на ВС. Следователно – критериите са посочени в достатъчна степен в горецитира- ното тълкувателно решение, а с оглед приетите за установени по делото факти липсват данни съдът да се е отклонил от същото. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетото от съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е налице близост над обичайната. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. и решение № 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, II т.о., за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерна ситуация за възникване на такава връзка между братя и сестри може да се посочи израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).В случая, въззивният съд не е отрекъл близостта в отношенията между ищците и починалия брат, както и проявлението на неимуществените вреди в правната им сфера вследствие на загубата, а въз основа на събраните по делото доказателства е формирал извод, че съществувалата житейска връзка и интензитетът на вредите не покриват изискването за изключителност, с което е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В случая касато- рите оспорват крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти. Предвид изложеното, дори да се приеме, че въпросите съответстват на общото основание за достъп до касация, не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което касаторите се позовават. При наличие на задължителна съдебна практика по въпросите, обусловили резултата от делото, няма причина решението да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси под № 3 и 5 не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК със съдържание, изяснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и касационно обжалване по повод на същите не може да се допусне. Въпросите са зададени общо, непрецизно, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на исковете по чл.432, ал.1 КЗ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е дефинирал съдържането на родствените връзки и междуличностните отношения, предпоставящи присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица извън кръга на най-близките, като „членове на семейството“, като третият въпрос е проява на неразбиране на цитираното тълкувателно решение и смесване на въпроса за легитимацията на участниците в наказателното производство, каквато е отречена за лица извън посочения кръг на семейството, и установяване предпоставките за присъждане на обезщетение на лицата, извън кръга на тези по ППВС № 4/61г. и ППВС№ 5/69г. Формулираните въпроси под № 6,7,8,9 и 10 не съответстват на право- раздавателната воля на въззивния съд и направените от него фактически и правни изводи в обжалваното решение, поради което не удовлетворяват общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 1/2009 г. по приложението на тази процесуалноправна норма. С обжалваното решение не е обсъждан размер на обезщетенията, поради което въпросите по приложението на чл.52 ЗЗД са ирелевантни. Процесуалните въпроси досежно задължението на съда да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи изпълняват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същата е в смисъл, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички допустими доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото, доводите и възраженията на страните, като изгради въз основа на тях свои собствени фактически и правни изводи. Противно на оплакванията на касатора, които по своето съдържание са такива по правилността на обжалваното решение, въззивният съд подробно е обсъдил показанията на изслушаните свидетели по отношение на релевантните за делото обстоятелства и ги е оценил в съвкупност с останалите доказателства. В тази връзка, вторият въпрос е и бланкетен, поради непосочване на допуснат от въззивния съд пропуск да обсъди релевантно за спора доказателство. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като основание за достъп до касационно обжалване и чл.280, ал.2 ГПК с аргумент, че решението е явно необосновано. Според цитираната разпоредбата въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение