Определение № 2426 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5073/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „КЛС Европа-БСС“ ООД [населено място], представлявано от управителя Б., чрез процесуалния представител адвокат М. касационна жалба против въззивно решение № 316 от 9.08.2023г. по в.гр.д.№ 311/2023г. на Окръжен съд Ямбол, с което е потвърдено решение № 229 от 23.05.2023г. по гр.д. № 2156/2022г. на Районен съд Ямбол като е уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н. Д. И., извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ със заповед № 038-6 от 13.05.2022г., като се присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ /поради “намаляване обема на работа“/ уволнение, с решаващ мотив за липса на осъществен подбор. Приел е, че не са спазени изискванията на чл.329 КТ, защото работодателят не е изпълнил задължението си да съпостави квалификацията и уменията на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции, като е извършил подбора само между двамата, заемащи длъжността „обслужващ работник в промишлеността“, без да е включил и петте работници, заемащи длъжностите със сходните трудови функции: „общ работник в промишлеността“ и „работник сглобяване детайли“. Изводът си за идентичност е обосновал със следните мотиви: Основните длъжностни задължения – така както са установени с ангажираните по делото писмени доказателства и съобразно показанията на разпитания по делото свидетел - при длъжностите „общ работник в промишлеността“ и „обслужващ работник в промишлеността“ са абсолютно еднакви, а тези с „работник сглобяване детайли“ се различават само в едни пункт, който не е от съществено значение. Касаторът се позова и на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следният поставен въпрос, които счита, че е разрешен в противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 954/2009г.на ІV г.о.: Между кои работници и служители се извършва преценка за квалификация и ниво на справяне с възложената работа – между изпълняващите идентични трудови функции или в подбора се включват и работници, изпълняващи сходни трудови функции? Позовава се и на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, без да излага доводи защо счита, че е налице „очевидна неправилност“. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. Д. И., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Желае съдът да определи адвокатско възнаграждение, пред вид обстоятелството, че защитата се осъществява по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията: Основанието по чл.280, ал.2 ГПК не е налице, защото критерият за преценката му не покрива изискванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, на която касаторът се позовава.Очевидната неправилност предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая – видно от гореизложените мотиви на въззивния съд никой от така изброените пороци не се установява. Не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо, че в съгласие с приетото в т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, е идентичен с поставения в решението на което се позовава касаторът, настоящият съдебен състав не счита, че даденото му разрешение от въззивния съд противоречи на приетото в цитираното решение гр.д.№ 954/2009г.на ІV г.о. В същото е посочено, че подборът се извършва между лица, заемащи идентични трудови функции. Преценката обаче за тази идентичност е винаги конкретна и тя произтича от естеството на възложената работа. Изводът не може да се извежда само от наименованието на длъжността и от механичното съпоставяне на задълженията по трудова характеристика. В случая – видно от горецитираните мотивите – въззивният съд се е ръководил от така установената практика, извеждайки своя правен извод. Доколкото настоящата инстанция – в производството по допустимост – не може да извършва проверка за правилност, от значение е изложеното в мотивите му, че от естеството на възложената работа на всички седем човека, които са заемали длъжностите общ работник в промишлеността“, „обслужващ работник в промишлеността“и „работник сглобяване детайли“, следва че те са изпълнявали идентични трудови функции и преценката кой има по-висока квалификация и работи по-добре, е следвало да се извърши между тях / а не само измежду двама от тях/. С оглед изхода на спора, направеното искане и като съобрази, че съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2023г. /вж.стр.20/, процесуалното представителство е осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. следващото се адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор в размер на 780лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение