Определение № 3067 от 17.10.2023 г. на ВКС по д. № 1927/2023 г.

Производството е по чл.288,вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Х. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3302/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „София тех парк“ АД, гр. София искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „гл. експерт – инженер ОВиК“ в дирекция „Техническа“ на дружеството, извършено със заповед от 23.03.18 г. на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2/ съкращаване на щата/ КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени процесуалноправните въпроси за разпределението на доказателствената тежест във връзка с наведените от ищеца основания за незаконност на уволнението – че не е налице реално съкращаване на щата за заеманата от него длъжност, която продължава да съществува при ответника; за задължението на въззивния съд да изложи в мотивите си кои доказателства кредитира при формиране на изводите си за постановяване на крайния съдебен акт; за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на ищеца, които са от значение за изхода на делото, вкл. за вземането на решение за съкращаване на щата от некомпетентен орган, прилагането на бизнес програмата на дружеството и прилагането на ПРУПДТДДУК в случая; за броя на експертните длъжности, заети от инженери; за задължението на въззивния съд да обсъди св. показания по делото, свързани с основния довод на ищеца за нарушение на чл.8 КТ, както и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи мотиви по всички поддържани от страните възражения и доводи от предмета на спора. Поставя като решени в противоречие с цитираната практика на ВКС и материално правните въпроси: кой е органът на ответника, който може да извърши съкращаването на щата, предхождано от закриване на дирекции при отчитане, че дружеството е със 100 % държавно участие и уставът му препраща към ПРУПДТДДУК; може ли бизнес програмата приета от Общото събрание/ОС/, в която е уредена структурата на дружеството и числеността на служителите му да бъде пременена от управителния съвет/ УС/ или това е правомощие само на ОС; имал ли е задължение ответникът да извърши подбор при положение, че съкращението засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на длъжността на ищеца и решението за това е взето от компетентния орган на ответното дружество - СД. Поради съкращаване на всички щатни бройки за процесната длъжност за работодателя не е възникнало задължение за подбор. Според въззивния съд от щатното разписание от 2017 г. е премахната цялата дирекция, в която работил ищецът с всичките 6 длъжности, като в следващите щатни разписания от 31.01.18 г. и от 13.02.18 г., предхождащи уволнението на ищеца, тези длъжности не съществуват. Решението за съкращаване на щата е взето от компетентния орган – съвета на директорите, който е управителен орган на дружеството. Този орган приема организационно- управленската структура на дружеството, съгл. чл.4, т.3 от Правилника за работата на СД. В случая е неприложима разпоредбата на чл.12, ал.1,т.13 от ПРУПДТДДУК /Дв бр.40/20 г./, относима към правомощията на едноличния собственик на капитала в ЕАД с държавно участие, каквото ответното дружество не е. Разпоредбата на чл.329 КТ не е нарушена тъй като работодателят е длъжен да извърши подбор само между работниците и служителите, осъществяващи еднородни или сходни трудови функции в рамките на обособената структура, а ако тя се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в нея, както е в случая, подборът не е задължителен. След завеждане на исковете работодателят е предложил на ищеца с цел доброволно уреждане на спора да заеме друга длъжност в дирекция „Инвестиции и управление на собствеността“ със същите трудови функции. Съвпадането на трудовите функции за двете длъжности, които са с различен код по НКПД, обаче не е установено с категоричност по делото. Не се установява, според въззивния съд и злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на оспореното уволнение, с цел да бъдат уволнени само служителите, които не са се съгласили да подпишат допълнителни споразумения, с които се намаляват тр. им възнаграждения или да напуснат доброволно. Решението за съкращаване засяга дирекцията, в която е работил ищецът, но и още 4 дирекции. В тази връзка според въззивния съд ищецът не е представил достатъчно доказателства за оборване на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ. При данните по делото не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването по поставените процесуални въпроси: първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест с опр. от 7.08.20 г., в съответствие със закона и указаното в практиката на ВКС по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, на която се позовава касаторът/ р. по гр.д. №1184/10 г. на трето г.о. и др./; въззивният съд е изложил подробни мотиви по съществото на спора, обсъждайки наведените от ищеца основания за незаконност на уволнението след преценка на събраните и посочени от съда доказателства, вкл. на св. показания във връзка с оплакването за нарушение на чл.8 КТ. Затова въззивното решение не противоречи на сочената от касатора практика на ВКС / р. по гр.д. №2389/16 г. на четвърто г.о. и др./.Предложеното от касатора обсъждане на св. показания и изводите му за установените от тях факти са в подкрепа на защитната му теза по същество на спора и ВКС не ги разглежда и преценява в това производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Не е налице осн. за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по поставените материалноправни въпроси. Въззивният съд подробно е обосновал извода си, че решението за съкращаване на щата в случая е взето от компетентния орган на дружеството – СД, като се е позовал на закона, устава- чл.18 на дружеството и правилника за работа на СД. Затова изводите му не са формирани в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС- р. по гр.д. №2362/13 г. на четвърто г.о. и др. Съответни на закона и практиката на ВКС са и изводите на въззивният съд, че за работодателя в случая не е възникнало задължение за подбор – цитираните от въззивния съд р. по гр.д. №4168/14 г. на четвърто г.о. и постановеното за подобни случаи ТР №5/19 г. ОСГК. Предложената на ищеца в хода на процеса от работодателя длъжност с твърдение, че функциите й съвпадат със заеманата от него, както и дирекцията, в която е длъжността, не са сред упоменатите в щатното разписание от 13.02.18 г., действало към момента на уволнението. Не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.