Определение № 60475 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца П. Ц. Т. срещу решение № 407 от 23.11.2020г. по в. гр. дело № 664/2020г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 140 от 05.06.2020г. на Горнооряховския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1- т. 3 КТ. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, като моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което уволнението му да бъде отменено като незаконно и да му бъде изплатено обезщетение за оставането без работа за периода 07.11.2019г. – 07.05.2020г.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при едновременното бланкетно позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да извежда какъвто и да било въпрос, касаторът цитира решение № 193 от 28.11.2019г. по гр.д. № 767/2019г. на ВКС, IV – то г.о., като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба - „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, т.е. тя е допустима. Исковото производство е образувано по исковата молба на П. Ц. Т., в която ищецът твърди, че със заповед № 2057/ 07.11.2019г., получена от него на 12.11.2019г., е прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като предхождащото я предизвестие на работодателя не съставлява основание за прекратяване на трудовоправната връзка, не е спазен срокът на предизвестието, защото то не му е връчвано, уволнителната заповед е немотивирана, поради което уволнението му е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а той да бъде възстановен на предишната работа, както и да му бъде изплатено обезщетение за оставането без работа за периода 07.11.2019г.-20.01.2020г.. За да потвърди решението на Горнооряховския районен съд, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ са отхвърлени, Великотърновски окръжен съд е приел за установено по делото, че ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор, сключен на 27.12.2018г., изпълнявайки длъжността „сътрудник охрана”, както и че към датата на сключване на трудовия договор служителят е бил придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Позовал се е на представените в първата инстанция документи, издадени от ТП – Велико Търново на НОИ, удостоверяващи отпускането на ищеца на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.01.2013г.. Приел е също, че ответникът е изпратил до ищеца предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като и в двата документа се е позовал на основанието по чл. 328, ал.1, т.10б КТ, като те са получени от ищеца с известия за доставяне, приложени по делото, съответно на 07.10.2019г. и на 12.11.2019г.. Въз основа на така установените правнорелевантни факти, въззивният съд е счел, че възрастта на ищеца, трудовият му стаж и упражненото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на сключване на процесния трудов договор (27.12.2018г.) са дали възможност на ответника правомерно да уволни служителя на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, при което когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят може да го прекрати с предизвестие. По доводите на ищеца, че уволнението му е незаконосъобразно, защото не е получил предизвестие и така не е спазен срокът на предизвестието, е приел освен, че твърдението за неполучаване се опровергава от доказателствата по делото (предизвестието е получено от ищеца), че неспазването на срока на предизвестието не може да се отрази на законността на уволнението. Посочил е, че всеки един от двата документа, материализиращи волеизявление на работодателя – предизвестието и заповедта за уволнение, е годно само по себе си да прекрати трудовоправната връзка. По довода за липсата на мотиви на уволнителната заповед е приел, че законът изисква излагането на мотиви само при заповед за дисциплинарно уволнение, а в останалите случаи е достатъчно в нея да е посочено правното основание за прекратяване. По оплакването, че ищецът не е допускан на работа от началото на октомври 2019г. е посочил, че този факт, дори ако е доказан, е без правно значение за законността на уволнението, а е само основание да се търси обезщетение за вреди, стига да са претърпени такива. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите му правни изводи по делото като обща предпоставка от една страна, и от друга страна изисква наличието на една от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК ( произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с актове на КС на РБ или на СЕС, или значимост за точното прилагане на закона и за развитие на правото). Съгласно приетото в т. 1 ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обуславящият изхода на делото правен въпрос, респективно въпроси, следва да са формулирани ясно и точно от касатора в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес не е в правомощията на ВКС сам да извежда правния въпрос, разрешен от въззивния съд и стоящ в основата на решаващия правен извод, обективиран в диспозитива на съдебния акт. По настоящото дело касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като липсва изобщо изведен от касатора правен въпрос, за който страната счита, че е обусловил изхода на делото пред въззивния съд. В изложението при позоваване едновременно на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, което е правно невъзможно, защото първото посочено по ред допълнително основание изключва осъществяването на второто посочено, е наведено единствено противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 193 от 28.11.2019г. по гр.д. № 767/2019г. на ВКС, IV – то г.о., но не е изведено по кой въпрос от разгледаните в цитираното решение атакуваното въззивно решение влиза в противоречие. Изложени са единствено оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, които не са логически последователни, за да може да бъде изведен ясен извод и досежно наличен конкретен довод като касационно основание по смисъла на чл. чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на формулиран от касатора въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол, като само за пълнота следва да бъде отбелязано, че цитираното от касатора решение на ВКС по чл. 290 ГПК е неотносимо към настоящия спор. Същото има за предмет заповед за прекратяване на трудово правоотношение от работодател на основание чл. 326, ал. 1 КТ – прекратяване с предизвестие от работника, която е счетена за незаконосъобразна поради това, че фактически е бил осъществен съставът за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Допускането на касационното обжалване в цитираното решение е по въпросите: „Как се отправя предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, необходимо ли е да се посочи срок на предизвестието, може ли искането за съгласие по чл.325, ал.1, т.1 КТ да се конвертира в предизвестие по чл.326, ал.1 КТ? Необходимо ли е работникът да е платил обезщетение за неспазено предизвестие, за да се прекрати договора в срока на предизвестието? Как се прекратява договора в срока за предизвестие? Може ли работникът да се позовава на дисциплинарно нарушение, за да се защити срещу уволнение по чл.326, ал.1 КТ? Какви са правните последици на възражението, че предизвестието е дадено под заплаха или при използване на сила?“, които не са били обсъждани в обжалваното понастоящем въззивно решение, тъй като са извън предмета на конкретния правен спор. Не са налице и служебните основания на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване - вероятни нищожност или недопустимост на атакуваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 360 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021г., приложен към отговора на касационната жалба. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,