Определение № 1299 от 21.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № VІ-33 от 14.04.2014 година по гр.д. № 361/2014 година на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 252, ал.1 ЗМВР, предявен от Т. Ж. П. [населено място] против М. .. – Г. „.”, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 9969,60 лева. В решението е прието за установено, че ищецът е работил като „водолаз” в продължение на петнадесет години, един месец и двадесет и седем дни, от които три години, два месеца и два дни по служебно правоотношение в системата на МВР, а в останалия период към служби „Гражданска защита” при областна управа и М. на държавната политика при бедствия и аварии. За работата му като служител на МВР му е било изплатено обезщетение по чл. 252 ЗМВР. Искът за обезщетение за останалите години, работени на длъжността „водолаз” е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че обезщетение по чл. 252 ЗМВР се дължи само за прослужените години по служебно правоотношение с М.., че нормата на § 57 ПЗР ЗИД ЗМВР следва да се прилага стриктно – само за служебния стаж, придобит при условията на ЗМВР; че с § 64 ПЗР ЗМВР не е уредено правоприемство между М. на вътрешните работи и закритото М. на извънредните ситуации, както и че разпоредбата на чл. 123 КТ не е приложима по отношение на служителите от закритото министерство, изпълнявали функции, свързани със защита при бедствия. Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от Т. Ж. П. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът налице ли е правоприемство по смисъла на чл. 123 КТ между М. на вътрешните работи и закритото М. на извънредните ситуации е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 353 от 01.10.2012 г. по гр.д. № 1343/2011 г. ІV г.о. и решение № 99 от 26.03.2013 г. по гр.д. № 631/2012 г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по касационната жалба М.. – Г.., [населено място], не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия в касационната жалба въпрос по приложението на 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/ 24. 11. 2009 г. / и § 57 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., във връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР е основателен, поради което