Определение № 12 от 06.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу въззивно решение № 6647/21.12.2023 г. по в.гр.д. № 5549/2023 г. на Софийския градски съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 463/24.01.2024 г. по същото дело, с което е отменено решение № 936/20.01.2023 г. по гр.д. № 7439/2022 г. на Софийския районен съд в частта, с която са уважени предявените от М. К. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал., т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо това исковете са уважени. Ответникът М. К. С. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел, че възможността на чл.50, ал.2 КТ за уговаряне на клаузи, които са по-благоприятни за работниците и служителите от установените в закона се отнася само за диспозитивните правни норми (така решение от 11.07.2001 на III г.о. на ВКС), а клаузата на чл.18 КТД е недействителна, т.к. противоречи на повелителна разпоредба (на чл.328 КТ), доколкото предвижда ограничения в уредените основания за прекратяване на трудовия договор, за което е изложил следните мотиви: Разпоредбите на КТ относно уволнението на работниците и служителите имат императивен характер (ТР по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС).; по тази причина не е допустимо нито с КТД, нито при съгласие на страните по трудов договор да се уговори отклонение от предвидените в КТ разпоредби относно основанията и процедурата за прекратяване на трудовите правоотношения, в т.ч. едностранно от работодателя в хипотезата на чл.328 КТ. Недопустимо е по пътя на договарянето да се уговарят допълнителни ограничения и задължения за работодателя, които са в противоречие с императивната разпоредба на чл.328 КТ (така решение по гр.д. 213/2009 г. на IV г.о. и решение по гр.д. 4245/2021 г. на IV г.о. на ВКС). За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищцата твърди, че е уволнена незаконосъобразно, тъй като липсва уволнителното основание по чл.328, ал.1,т.2 КТ, тъй като се е присъединила към КТД, съгласно чл.18 от който работодателят няма право да я уволнява, тъй като е работила в предприятието повече от 10 г., а до настъпването на условията, необходими за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и остават по-малко от 24 месеца (7 месеца и 13 дни). Твърди, че работодателят е нарушил КТД. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че уговорката на чл.18 КТД е недействителна, тъй като ограничава правото на работодателя да прекрати трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ, респективно съставлява предварителен отказ от права и нарушава чл.60 вр. чл.333, ал.4 КТ. Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение на страните е прекратено със заповед № 5/07.01.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване в щата, считано от датата, следваща датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 07.01.2022 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 08.01.2022 г. От правна страна въззивният съд е приел следното: И в двете съдебни инстанции единственият спорен между страните въпрос е (за) действителността на процесната клауза от колективния трудов договор, в която е предвидено ограничение за работодателя да прекратява трудовия договор с работници и служители, отговарящи на посочените в чл.18 КТД условия, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. М. К. С. се е присъединила към КТД с декларация от 01.09.2020 г. по реда на чл.57, ал.2 КТ и че с неговия член 18 е регламентирано правило, с което работодателят е приел да не прекратява на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ трудовото правоотношение с работници /служители, отговарящи на следните изисквания: на които им остават 24 месеца до настъпване на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и които имат не по-малко от 10 години непрекъснат трудов стаж в предприятието, а за останалите 18 месеца. Въззивният съд е приел, че за извършване преценка дали посочената клауза противоречи на чл.328, ал.1, т.2 КТ е необходимо съдът да изследва и тълкува същата с оглед действителната воля на страните на основание чл.20 ЗЗД. Приел е, че нормата е несъмнено императивна. Прие е, че уволнението на това основание изисква няколко предпоставки, за които се е позовал на приетото с ТР №5/2019 г. на ОСГК на ВКС, основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Въззивният съд се е позовал на нормата на чл.329, ал.1 КТ и на приетото с ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ОСГК, че при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Въззивният съд се е позовал на приетото с ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС за това в кои случаи подборът е задължителен. Извършил е тълкуване на уговорката на чл.18 КТД според критериите на чл.20 ЗЗД, като е приел, че според него спорната клауза съдържа в себе си критерий за подбор, а същевременно се явява и уговорена закрила за лицата, които попадат в първите две групи работници/служители, т.е. са по-възрастни лица в т.нар „предпенсионна възраст“, доколкото им остават 24, респективно 18 месеца до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая не е налице противоречие, което въвежда допълнителен критерий при извършване на подбора, с който работодателят да се съобрази в името на работата и целия трудов процес. Така е защото квалификацията на работника или служителя е най-общо съвкупността от знания и умения, като в нея се включват не само знанията и уменията, придобити чрез образование, но и опитът, придобит в резултат на трудовия и професионалния стаж. Приел е, че допълнителните критерии за подбор, установени с КТД, са задължителни за работодателя, който извършва подбор по чл.329, КТ, тъй като са по-благоприятни за работниците. Приел е, че по същество, изразеното от работодателя съгласие да не уволнява на посочените основания визираните в нормата категории служители не съставлява налагане на ограничения във връзка с преценката на работодателя за прилагането на това уволнително основание, а му дават възможност да извърши преценка на качествата на служителите/работниците, съответно да постави под закрила онази група от тях, които са по-уязвими с оглед критерия възраст, като се постигане съчетание на икономическия и социален ефект при цялостното реализиране на предприетата процедура по уволнение, като същевременно се постига и баланс между интересите на пазара на труда. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по изведените от жалбоподателя правни въпроси, уточнени от съда по реда на т.1 от ТР 1 /2010 по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: Допустимо ли е уговаряне в колективния трудов договор на забрана за уволнение на дадена категория работници/ служители на основание съкращаване на щата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ извън предвидената закрила при уволнение в разпоредбата на чл.333 КТ? Представлява ли такава клауза абсолютна забрана за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ с тази категория работници/ служители? Такава клауза действителна ли е? Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросите са обуславящи. Въпросите са свързани с доводи на жалбоподателя, че в случая това, което въззивният съд е обсъждал като допълнителна закрила по чл.18 КТД, е всъщност абсолютна закрила при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а националната ни правна уредба не предвижда категория работници и служители, които изобщо да не могат да бъдат уволнявани на това основание; по изключение разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ допуска предварителна закрила, която практиката на ВКС тълкува ограничително, в рамките, предвидени изчерпателно в разпоредбата. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на приетото от въззивния съд и посочените и представени от жалбоподателя решение № 449/17.06.2010 г. по гр.д. № 113/2009 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 20/25.03.2020 г. по гр.д. № 2607/2019 г. на III г.о. на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК. В решение № 449/17.06.2010 г. по гр.д. № 113/2009 г. на IV г.о. на ВКС в отговор на правен въпрос е прието следното: Всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл.333 КТ са императивни. Следователно касае се до повелителна разпоредба на закона, която следва да бъде съобразена при колективното договаряне по силата на чл.50, ал.1 КТ. След като законодателят е предвидил в императивна разпоредба закрилата в случая да се изразява само в предварително съгласие на компетентния синдикален орган, то е недопустимо страните по КТД да уговарят допълнителни изисквания относно автономната воля на преценка, предоставена на синдикалната организация. Съобразно общия принцип клаузите от договора, включително и от КТД в разглеждания случай, с които е уговорено нещо различно /независимо дали по-благоприятно за служителя или не/, са нищожни, поради противоречие със закона – чл.60 КТ и чл.26, ал.1 ЗЗД. Нищожността на част от отделната клауза не води до нищожност на целия договор по аргумент на чл.60 КТ и чл.26, ал.4 ЗЗД. В решение № 20/25.03.2020 г. по гр.д. № 2607/2019 г. на III г.о. на ВКС в отговор на правен въпрос е прието следното: Предварителната закрила е уредена с императивни разпоредби и по аргумент за противното от чл.333, ал.4 КТ, който урежда единственото изключение, правилото което се извежда е, че е забранено разширяването на приложното и поле в КТД, включително чрез уговарянето на други хипотези и допълнителни задължения на работодателя при упражняване правото на уволнение. За разглеждане на касационната му жалба жалбоподателят следва да представи по делото доказателства за заплатена държавна такса в размер на 313.27 лева. Воден от изложеното съдът