Определение № 862 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1267/11.02.2020 г. на Д. Р. Х., чрез адв. Ц. С., срещу въззивно решение № 19/13.01.2019 г., поправено с решение № 60/14.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 488/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд. С обжалваното решение по иска по чл.200 КТ на Д. Х. срещу „ММоторс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г., представляващи разликата в размера на нереализираното трудово възнаграждение за длъжността „шлайфист” и получаваната пенсия за инвалидност в размер на 228 лв., както и за разходи за лечение, е постановено следното:

• обезсилено е като недопустимо (произнесено свръх петитум) решение от 16.06.2017 г., поправено с решение от 29.12.2017 г. по гр. д. № 211/2016 г. на Районен съд – ... в частта, с която претенцията за разликата между пенсията и трудовото възнаграждение за длъжността „шлайфист” е уважена над сумата от 13 616 лева до размера на сумата 14 003.13 лв. и е прекратено производството в тази част;

• отменено е първоинстанционното решение в частта, с която „ММоторс” АД е осъдено да заплати на жалбоподателката обезщетение за имуществени вреди от разликата между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение за длъжността „шлайфист” в размер на 13 616 лв. и за тази сума искът по чл.200 КТ е отхвърлен;

• първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, с които претенците (за разликата от неполучено трудово възнаграждение и разходи за лечение) са отхвърлени над размера на сумата 14 003.13 лв. до общо предявения размер от 14 416 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос за задължението на съда в спора по чл.200 КТ да зачете решението на ТЕЛК/НЕЛК относно професионалния характер на заболяването на работника/служителя. Твърди се също, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, при заявена от ищцата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Изложени са доводи, че при наличието на висящо пред НЕЛК административно производство по обжалване на решението на ТЕЛК, с което е признат професионалния характер на заболяването на ищцата, в нарушение на основно процесуално правило въззивният съд е отказал да спре делото до произнасянето на НЕЛК и по този начин е нарушил правото на страната на справедлив процес, съгласно чл. 6 и чл. 8 ЕКЗПЧОС.

Ответната страна по жалбата – „ММоторс“ АД, чрез адв. Б. Д., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Д. Х. е работила в „ММоторс“ АД на длъжността „шлайфист” повече от 23 години. С допълнително споразумение от 01.01.2011 г. трудовото й правоотношение е изменено, като работничката е преназначена на длъжността „пазач” с основно трудово възнаграждение - 264 лв. С влязло в сила решение на ТЕЛК № 0396/11.03.2009 г. ищцата е освидетелствана с диагноза „вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен”, определена й е 40 % нетрудоспособност и е признат професионален характер на заболяването. С експертно решение на ТЕЛК №1026/12.06.2013 г. същата е преосвидетелствана и е продължен с 3 години срока на инвалидизация за посоченото заболяване (и други) до 01.06.2016 г. С експертно решение на НЕЛК № 0528/01.06.2016 г. решението на ТЕЛК е отменено в частта за признатите за професионални заболявания - „ХОББ, бронхитна форма, ХДН 0-1 стадий” и е определен нов процент (60%) трайно намалена работоспособност; потвърден е професионалният характер на заболяването „вегетативна полиневропатия на горните крайници – средна степен” и определеният срок на инвалидизация до 01.06.2016 г.

На 24.02.2015 г. трудовият договор с ищцата за длъжността „пазач” е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнението му от страна на работодателя – липса на лиценз по чл. 13, ал. 2 ЗЧОД за самоохрана на собственото имущество чрез наети на трудов договор служители. С влязло в сила решение по гр.д. № 244/2014 г. на РС – ... Д. Х. е била възстановена на длъжността „дневен пазач“ в „ММоторс“ АД, но тъй като посочената длъжност е била закрита, на страната е предложено заемането на някоя от длъжностите - общ работник, бобиньор или бандажор, които според работодателя не са били противопоказни за заболяването й.

С ЕР на ТЕЛК № 1047/29.09.2016 г. е признато за професионално заболяването „идиопатична периферна вегетативна невропатия“ със срок на инвалидизация до 01.09.2019 г. С решение на НЕЛК № 0015/ 08.01.2018г. същото е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ЕР на ТЕЛК № 0427/08.06.2018 г. е признато за професионално заболяването „вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен”, със срок на инвалидизация три години – до 01.06.2021 г. С решение на НЕЛК № 0439/21.03.2019 г. това решение също е отменено и върнато за ново освидетелстване на лицето. С ЕР № 0552/ 12.06.2019 г. на ТЕЛК на ищцата е определена 40 % трайно намалена работоспособност за професионалното заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници” със срок на инвалидизацията до 01.06.2022 г. Решението е обжалвано от двете страни, като до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция липсват данни то да е влязло в сила.

Въззивният съд е съобразил постановеното решение № 132/11.07.2019 г. по гр. д. № 3496/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., с което е обезсилено предходното въззивно решение и е приел, че е сезиран с два иска по чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ, както следва: 1) иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 13 616 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала в ответното дружество на длъжността „шлайфист” и пенсията й за инвалидност за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г.; и 2) иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1200 лева - разходи за лечение за периода от 01.06.2016 г. до 21.11.2018 г. При така конкретизираните претенции, въззивният съд е намерил за недопустимо решението на районния съд в частта, с която първият иск е разгледан и уважен над размера на сумата 13 616 лв. и го е обезсилил. По втория иск е посочил, че с първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията за сумата 1 200 лв. - обезщетение за направени разходи за лечение и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е счел за изцяло неоснователна претенцията за заплащане на сумата 13 616 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата в размера на трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала в ответното дружество на длъжността „шлайфист” и пенсията й за инвалидност за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г. Крайният си извод е обосновал с липсата на данни за влязло в сила решение на компетентните органи на експертизата на работоспособността (ТЕЛК и НЕЛК), установяващо професионалния характер на заболяването на ищцата за периода от 01.06.2016 г. до 21.11.2018 г.

Приел е още, че макар за периода от 24.02.2015 г. до 01.06.2016 г. да е установена по надлежния ред трайната неработоспособност на ищцата в резултат на професионалното заболяване „вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен”, обезщетение също не се дължи. В тази връзка е посочил, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, същата не е заемала длъжността „шлайфист”, а длъжността „пазач”, като назначаването й на последната не е в резултат на трудоустрояване по реда на чл. 314 и сл. КТ. След това трудовият договор на Х. е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ - поради обективна невъзможност за неговото изпълнение от страна на работодателя, а не поради професионалното й заболяване. При тези данни, съдът е направил извод, че не е налице причинна връзка между намалената работоспособност на ищцата и доходите, които същата не е могла да е реализира поради прекратяването на трудовия й договор. Намерил е за недопустимо претендирането на обезщетение за претърпени имуществени вреди от разликата в размера на трудовото възнаграждение за длъжността „шлайфист” и пенсията за инвалидност на работничката за процесния период при данните, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение тя не е заемала тази длъжност, а друга - длъжността „пазач“.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения въпрос за задължението на съда в спора по чл.200 КТ да съобрази и зачете влязло в сила решение на компетентния медицински орган по експертизата на работоспособността относно професионалния характер на заболяването на работника или служителя. По този въпрос е създадена константна практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав (вж. - решение № 462/09.01.2012 г. по гр. д. № 1304/2010 г., IV г. о., решение № 42/20.02.2012 г. по гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., решение № 134/29.04.2013 г. по гр. д. № 709/2012 г., IV г. о., решение № 74/05.07.2019 г. по гр. д. № 2813/2018 г., III г.о. на ВКС и др.) и въззивното решение следва да се допусне за проверка за противоречие с приетите в тази практика правни разрешения.

Доводите в изложението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вместо за претендираните имуществени вреди, не кореспондират със съдържанието и формираната воля на съда в мотивите на въззивното решение. Допуснатата в диспозитива очевидна фактическа грешка е поправена по реда на чл.247 ГПК с постановеното решение № 60/14.02.2020 г. Въззивният съд служебно е констатирал и отстранил грешката при изписване вида на вредите, предмет на иска по чл.200 КТ. Посочил е, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и в мотивите на решението е разгледал основателността на претенцията за сумата 13 616 лв. имуществени вреди, претендирани като разликата между нереализираното от ищцата трудово възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност, но погрешно в диспозитива на решението е записано, че се отхвърля иск за посочената сума за неимуществени вреди.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение