Определение № 143 от 06.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. чрез пълномощник адв. Н. А. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 22.01.2014г. по в. гр. дело № 13439/2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.07.2013г. по гр. дело № 658/2013г. на Софийски районен съд и вместо него са отхвърлени исковете на М. П. Д. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос - съществено нарушение на трудовите задължения ли е неизпълнение на трудово задължение, което не е основно в трудовата характеристика и по същество има инцидентен характер с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ като се поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил обстоятелствата, при които е извършено нарушението на трудовата дисциплина, поведението на дисциплинарно уволненото лице, неговото дисциплинарно минало, както и обстоятелствата в каква степен са засегнати и нарушени интересите на работодателя по повод на нарушението. Представя съдебна практика - решение по гр. дело № 1102/2012г., четвърто г. о. ВКС, решение по гр. дело № 626/2009г., трето г. о., ВКС и решение по гр. дело № 876/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, всички по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, чрез които се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че съдът е извършил преценка на законността на наложеното дисциплинарно наказание с оглед критериите заложени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Изложени са съображение й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено от работодателя със Заповед № 1889/21.12.2012г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ изразяващо се в неизпълнение на възложена задача поставена от пряк ръководител (чл. 187, т. 3 КТ) - извършване на 194 бр. анкети за държавата Гърция за м. декември 2012г., от които 22 са фиктивно проведени в разрез с инструкциите съгласно процеса за провеждане на анкети с клиенти на „Нокия”, което е грубо нарушение на договорни отношения между [фирма] и Нокия. Прието е с обжалваното решение, че възложената от работодателя задача е свързана с основните трудови функции на ищеца по длъжностна характеристика. Неизпълнението или лошото изпълнение на задължение свързано с основната трудова функция по длъжностна характеристика е тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга съществено основните функции по трудовия договор. Прието е, че от субективна страна ищецът е знаел, че провежда неуспешни анкети, несъобразени с Инструкцията за провеждане на анкети, и при наличието от обективна страна на съществено неизпълнение на трудово задължение от страна на ищеца, съдът е направил извод за съответствие между тежестта на наказанието и тежестта на нарушението, с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Поставения в изложението материалноправен въпрос касае законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението - процесуалноправна част от въпроса. Въпросите са включени в предмета на делото и имат отношение към решаващите мотиви на съда по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, поради което, и с оглед на представената съдебна практика, ще следва да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.