Определение № 358 от 04.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от В. Х. чрез пълномощника му адв.Т.С. срещу решение № 3/25.01.2013 г. по гр.д.№1054/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу решение № 5181/ 25.06.2012 г. по гр.д.№3238/2012 г. на Благоевградски районен съд и производството по нея е прекратено. Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно въззивният съд е прекратил производството по подадената от него въззивна жалба приемайки, че не е налице правен интерес от нея. Твърди, че намаляването на размера на предявените искове е било обусловено от неравнопоставеното му положение спрямо ответната страна и независимо,че са били уважени изцяло в редуцирания размер от първоинстанционния съд, има интерес от разглеждането на въззивната жалба. Обосновава го с необходимост от събиране на нови доказателства –назначаване на тройна графологична експертиза и отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на недопустими свидетелски показания, с оглед забраната на чл.164 ал.2 вр. с ал.1 т.3 ГПК.Отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част и делото да бъде върнато за разглеждането на въззивната жалба по същество. Ответникът по частната жалба „Музикален център И.”-О., представлявано от управителя Т. И. в писмен отговор я оспорва и намира, че правилно производството е било прекратено. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото решение, в обжалваната част с характер на определение. С решение №5181/25.06.2012 г. по гр.д.№3238/2011 г. на Благоевградския районен съд са уважени изцяло предявените от частния жалбоподател -ищец в първоинстанционното производство, искове въз основа на чл.128 ал.1 т.2 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД, като са му присъдени сумите: 340,59 лв. ,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 02.06.2008 г.-31.12.2009 г.; 71,67 лв. обезщетение за забава в плащането на тази сума за периода 01.10.2009 г.-09.11.2011 г.; 1436,24 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 69 дни за периода 01.03.2006 г.-31.12.2009 г., 329,39 лв. и обезщетение за забава в плащането на тази сума за периода 01.01.2010 г.-09.11.2011 г.В проведеното заседание на 29.05.2012 г. частният жалбоподател е направил изменение в размерите на предявените искове на основание чл.214 ГПК, като е претендирал присъдените суми, посочени по-горе и с протоколно определение изменението е допуснато.Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от частния жалбоподател с въззивна жалба, в която твърди,че е намалил размерите на исковите си претенции,за да не бъде осъден да заплаща разноски по делото на насрещната страна.Мотивирал се е с обстоятелството,че не са били уважени доказателствените му искания за събиране на доказателства, с оглед установяване основателността на предявените искове в по-голям размер. Поискал е решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане или да бъде отменено и да му се присъдят първоначално претендираните суми от 7 888,69 лв. за неизплатено трудово възнаграждение,ведно с 2 212,95 лв. обезщетение за забава и 1 491,48 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,ведно с 286,35 лв. обезщетение за забава. С обжалваното решение по въззивна жалба на ответната страна е отменено решението на първоинстанционния съд в осъдителните му части и исковете са отхвърлени изцяло.Въззивната жалба подадена от частния жалбоподател е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес и производството по нея е прекратено.Тази част от решението си въззивният съд е аргументирал, като е приел въззивната жалба за недопустима с оглед изцяло уважените от първоинстанционния съд предявените искове. ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че решението в обжалваната му част е правилно. Правото на обжалване следва да е предпоставено от интерес от него.За всяка от страните такъв е налице, когато решението, което се обжалва е изцяло или частично неизгодно за нея. В случая постановеното от първоинстанционния съд решение е изцяло изгодно за частния жалбоподател, тъй като с него предявените искове са били изцяло уважени, в съответствие с направеното изменение в размера им, изразяващо се в намаляването им. Страната е предприела това изменение в резултат на самостоятелна преценка и с оглед конкретните интереси на защитата си.Тъй като то се съчетава с частично оттегляне на иска, изменението е допуснато след съгласие и на насрещната страна в съответствие с чл.232 ГПК. Без правно значение е ,че в хода на делото не са уважени доказателствени искания, направени от частния жалбоподател.След като при наличните доказателства исковете са изцяло уважени, то те не са били необходими. Без правно значение са и аргументите за допуснати процесуални нарушения, при положение,че те не са дали отражение при уважаването на исковете. Правен интерес от обжалване страната би имала и когато исковете предявени от нея са уважени, ако решението е нищожно или недопустимо. Оплаквания по допустимостта не са направени, а при служебната проверка не се установява решението да не е валидно. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о.