Определение № 4156 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2024 г.

ВКСIV гражданско отделение19.09.2024 г.докладчик Геника Михайлова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2457/13.06.2024 г. по гр. д. № 336/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 2457/13.06.2024 г. по гр.д. 3336/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на касационната жалба на Б. Д. Б. срещу решение № 457/04.04.2024 г. по същото дело на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпореждането се обжалва от Б. Б., а доводът за незаконосъобразност жалбоподателят извежда с твърдения, че въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд като очевидно неправилно и по колективен иск. От ответника „Елезиум“ ЕООД, ответник и по частната жалба, не е постъпил отговор. С въззивното решение са отхвърлени исковете на Б. Д. Б. срещу „Елезиум“ ЕООД, както следва: по чл. 128, т. 2 КТ за сумата над 228.17 лв. до пълния предявен размер от 800.00 и по чл. 245, ал. 2 КТ за сумата над 9.39 лв. до пълния предявен размер от 39.33 лв. Частично уважените искове са с цена под 5 000 лв., т.е. въззивното решение не достига прага за касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбата се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК преодолява предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК Върховният касационен съд установява само за въззивно решение, за което законът предвижда да е обжалваемо. В частен, а не в колективен интерес в смисъла, дефиниран с чл. 379, ал. 3 ГПК, са частично уважените искове с въззивното решение. Различен аргумент не следва от твърденията в частната жалба за едновременна висящност на множество дела по искове за незаплатени трудови възнаграждения, предявени от различни работници и служители на един и същ работодател. Неоснователен е и вторият довод, с който жалбоподателят обосновава допустимостта на касационната си жалба, върната с обжалваното разпореждане. Настоящата инстанция е длъжна да го потвърди. При тези мотиви, съдът

Цитирани разпоредби

8