Определение № 4822 от 24.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1850/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н., подадена чрез пълномощника адв.Д.М., против решение № 222 от 22.11.2024г., постановено по в.гр.дело №424/2024г. на Апелативен съд-Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение №73/22.04.2024г. по гр.д.№ 377/2023г. на Ловешкия окръжен съд за отхвърляне иска на касатора с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен против Прокуратурата на РБ, за разликата над 5 000 лева до 100 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, предл.последно НК и по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1 НК, за времето от привличането му като обвиняем на 14.01.2020г. до прекратяване на наказателното производство с постановление на ОП-Ловеч от 14.07.2022г., влязло в сила на 29.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2022г. до окончателното плащане. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следния въпрос: 1. За съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ. Поддържа противоречие по този въпрос с ППВС №4/1968г., както и с решение № 344/ 24.11.2014г. по гр.д.№ 2378/2014г. на ІV ГО и решение № 319/17.11.2015г. по гр.д.№ 2829/2015г. на ІV ГО. Поставя и въпросите: 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по ЗОДОВ следва ли съдът да съобразява обстоятелството, че лицето е било осъждано и 3. При определяне размера на обезщетението по ЗОДОВ следва ли съдът да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение. Не на последно място касаторът счита, че в обжалваната част решението е очевидно неправилно, тъй като явно противоречи на принципа на справедливостта. В предвидения в процесуалния закон срок, Прокуратурата на РБ не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По предварителния въпрос относно допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното: Разгледан е иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лева, причинени на ищеца от незаконно повдигнато и поддържано в периода от 14.01.2020г. до 14.07.2022г. незаконно обвинение за извършване на престъпление, наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила постановление на Прокуратурата на РБ. Първоинстанционният съд е намерил иска за частично основателен, присъдил е обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лева и е отхвърлил иска за разликата до 100 000 лева. Сезиран с въззивна жалба от ищеца Апелативният съд е приел от фактическа страна, че на 11.01.2020г. срещу И. Д. Н. е било образувано ДП № 15/2020г. на РУ на МВР - Тетевен (обединено в ДП 14/2020г. на РУ на МВР-Тетевен, образувано срещу Х. Х.); със заповед от 10.01.2020г. на МВР-Тетевен ищецът е задържан за 24 часа; с постановление от 11.01.2020г. на РП-Тетевен е задържан за 72 часа; с определение № 12/14.01.2020г. по чнд № 19/2020г. на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 08.06.2020г. Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 16, ал. 1 и ал.3 и чл. 30 от НЗНВП. С постановление от 08.09.2020г. на ОП-Ловеч е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“, считано от 10.09.2020г. На 12.10.2020г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление и по чл. 354а, ал.3, предл.2, т.1 от НК. Въз основа на изготвения на 04.01.2021г. обвинителен акт в ОС-Ловеч било образувано нохд № 1/2021г., което с протоколно определение от 05.02.2021г. е прекратено и делото е върнато на ОП-Ловеч за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Определението е потвърдено с определение №98/15.03.2021г. по вчнд № 92/2021г. на АС- В.Търново. С постановление от 16.04.2021г. ОП-Ловеч е върнала досъдебното производство на разследващия орган за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия. С постановление от 14.07.2022г. ОП-Ловеч е прекратила наказателното производство срещу Н., поради недоказаност на обвинението и е отменила взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е влязло в сила на 29.09.2022г. Според приетата и неоспорената електронна справка за съдимост, ищецът И. Д. Н. е осъждан седем пъти, четири от които за престъпления по чл. 354а от НК. Със заповед № 27/14.01.2020г. на „Мотормакс“ ЕООД трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ (по взаимно съгласие), считано от 13.01.2020г. Съдът е обобщил, че наказателното преследване срещу Н. е продължило за периода от 11.01.2020г. до 29.09.2022г., т. е. почти 2 години и 8 месеца; ищецът е търпял най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 14.01.2020г. до 10.09.2020г. (почти 8 месеца), която впоследствие е била изменена в „подписка“ за периода от 10.09.2020г. до 29.09.2022г. От правна страна съдът е взел предвид, че обжалваното пред него решение е влязло в сила в частта, с която искът за обезщетяване на причинените неимуществени вреди е уважен за сумата 5 000 лева и е приел, че основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорният въпрос пренесен във въззивното производство е за правилното приложение на критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. За да сподели изводите на ОС-Ловеч относно размера на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е посочил, че установените от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства промени в социалното общуване на ищеца и в психичното му състояние са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за извършване на тежки престъпления, за които се предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 2 000 до 10 000 лева (за първото) и от 5 до 15 години лишаване от свобода и глоба от 20 000 лева до 100 000 лева (за второто) и е приел, че изживеният стрес, психическо напрежение, емоционална потиснатост и чувство за професионална неудовлетвореност са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение. Ищецът е претърпял неимуществени вреди по време на цялото наказателно производство, като проведените следствени действия са го ангажирали емоционално; изпитвал е притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за неизвършени деяния, и несигурност от това по какъв начин ще приключи делото, което се е отразило негативно върху психиката му; уронени са били неговата чест и достойнство. В същото време съдът е отчел като релевантно за спора обремененото съдебно минало на ищеца-осъждан седем пъти, четири от които за престъпления по чл. 354а от НК. С оглед естеството на неимуществените вреди, техния вид и характер, продължителността на наказателното производство (почти 2 години и 8 месеца), повдигнатите обвинения (и двете за „тежко“ престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК) и внесения обвинителен акт, съдебното минало на Н. преди да бъде привлечен като обвиняем, обстоятелството, че по отношение на него е взета най-тежката мярка на процесуална принуда „задържане под стража“, която е търпял почти 8 месеца, довело до значително ограничаването на правото му на свободно придвижване, съдът е приел, че Прокуратурата дължи на ищеца за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер 5 000 лева. Според въззивния съд не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в по-голям размер. Като база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди съдът е отчел и икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Върховният касационен съд намира, че решението на Великотърновския апелативен съд в атакуваната от касатора част не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно, както се поддържа, тъй като от съдържанието на мотивите не се установява съдът да е приложил закона в неговия обратен смисъл, да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Наведените от касатора доводи за очевидно неправилно приложение на правилото на чл.52 ЗЗД представляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част и не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и по поставените въпроси, които макар да са обуславящи, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Според тази практика, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления-умишлени или по непредпазливост; продължителността на наказателното производство, вкл. нарушен ли е принципът за разглеждане на делото в разумен срок; продължителността на наказателното производство; наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; има ли разгласа и публичност на обвинението; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; обществено-икономическите условия в страната и стандарта на живот. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд, който е анализирал всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице вреди и е присъдил обезщетение за тези болки и страдания, които са в причинна връзка с повдигнатото спрямо ищеца незаконно обвинение, поддържано 2 години и 8 месеца, по което той е оправдан. Преценката на въззивния съд, че сумата 5 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от Н. морални вреди от незаконното обвинение не е абстрактна, а е с оглед конкретната фактическа обстановка по делото. Трябва да се допълни, че както ППВС № 4/23.12.1968г., така и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС дават общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Затова и твърдяното противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, не може да се извлича от определения в различните решения размер на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на втория въпрос следва да се допълни, че предишните осъждания на ищеца, въззивният съд е взел предвид при определяне размера на обезщетението в пълно съответствие с разясненията, дадени в ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 112/2011г. по гр. д № 372/2010г. на ІV ГО и решение № 270/2018г. по гр. д 284/2017г. на ІV ГО на ВКС, според които съдебното минало и наличието други предишни осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение. По изложените съображения решението на АС-Велико Търново в атакуваната отхвърлителна част не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО