Определение № 107 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6102/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № І-117 от 30.10.2014г. по в.гр.д.№ 1202/14г. на Бургаския окръжен съд, поправено и допълнено по реда на чл.247 и чл.250 ГПК с решения №19/13.01.2015г. и №1-146/17.02.2015г., е потвърдено решение №22/10.02.2014г. по гр.д.№833/2013г. на Несебърския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Н. С., Д. И. М., Г. М. Н. и Н. С. Н. срещу собствениците в Етажна собственост „Златна дюна“, [населено място], искове за отмяна решенията по протокол №6/16.08.2013г. на ОС на ЕС - т.3 и т.7-І, в частта й относно прието решение за изменение и допълване на Правилника за вътрешния ред. След постановяване на решението е починал ищецът Н. С. Н. и е заместен в процеса от правоприемниците си Г. М. Н. /съпруга/ и Д. Н. С. /дъщеря/.

Въззивният съд е приел, че решението на ОС на ЕС по т.3, с което е приет отчет на Контролния съвет за финансовото състояние на етажната собственост за периода 01.05.2012г. – 30.04.2013г. и поименна справка за длъжниците, е законосъобразно. Въззивниците не са правили довод по чл.24, ал.9 ЗУЕС, че са поискали отчета на КС и той не им е бил представен, а и законът не предвижда санкционна норма при неспазване на това изискване. Законосъобразността на решението за приемането на отчета зависи само от законосъобразното свикване и провеждане на Общото събрание, а във въззивната жалба няма оплаквания за нарушаване на този ред. Решението е взето с мнозинството по чл.17, ал.3 ЗУЕС - повече от 50% от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Законосъобразно е и решението по т.7 в първата му част, с която е внесено допълнение в Правилника за вътрешния ред, свързано с правилата за експлоатация на басейна, съоръженията около него и запазването на спокойна атмосфера в комплекса. Във въззивната жалба не се изтъкват ясни и конкретни доводи за недоволство от това решение. То е прието с мнозинство от 62,49% от идеалните части, което е достатъчно.

Касационни жалби срещу основното решение № І-117 от 30.10.2014г., в посочените по-горе части по т.3 и т.7-І, както и срещу решението по чл.247 и чл.250 ГПК - №19/13.01.2015г., са подадени от ищците Д. Н. С., Д. И. М. и Г. М. Н..

В касационната жалба срещу основното решение се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Обосновава се виждането на жалбоподателите, че Контролният съвет е следвало да изготви писмен доклад, който да им предостави при поискване – чл.24, ал.9 ЗУЕС; че в представения отчет не се съдържа информация за начина, по който са изразходвани събраните средства за поддръжка на общите части на сградата; че бил одобрен отчет, в който са заложени незаконосъобразно определени такси за поддържане на общите части в размер на 700лв. за апартамент и 400лв. за ателие, които са в нарушение на чл.51, ал.1 ЗУЕС; че неправилно са изразходвани събраните суми и в приетия отчет неправилно са определени съществуващите задължения на отделните етажни собственици. По т.7-І се поддържа, че правилата за използване на басейна и съоръженията около него не следвало да се включват в Правилника за вътрешния ред, тъй като не се касаело за комплекс от затворен тип, а за две самостоятелни етажни собствености – вход А и вход Б, като земята, в която била построена жилищната сграда, съответно – басейнът и съоръженията около него, не били обща част, а съсобствени между част от етажните собственици и трети лица. Обжалва се и „непроизнасянето” на БОС по оплакването им, че ОС на ЕС е отхвърлило направеното от Г. Н. предложение за изменение на Правилника.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. „Следва ли да се приеме, че е законно Общо събрание на ЕС, когато решенията са взети от собственици на обекти, находящи се в две отделни сгради, въведени в експлоатация с отделни актове, и с различни административни адреси, построени в един и същ урегулиран поземлен имот, който е съсобствен само между част от етажните собственици и външни лица?”.

2. „Когато липсва писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, вписан в Агенция по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС, как следва да се управляват общите части на сгради в режим на етажна собственост в жилищен комплекс от затворен тип?”.

3. „При липса на изрично упълномощаване за участие в Общото събрание на ЕС, по отношение на две сгради с различни административни адреси, следва ли да се приеме, че е налице кворум за вземане на решенията, при положение, че упълномощаването е само за провеждане на ОС на ЕС на една от сградите?“.

4. „Когато пълномощното за вземане на участие в Общо събрание на ЕС не е изрично, т. е. няма вписан дневен ред и по какъв начин следва да бъде гласувано, може ли да се приеме, че е налице редовно упълномощаване за участие в конкретното ОС?”.

5. Следва ли Общото събрание на ЕС да взема решения по отношение на такси за поддръжка на басейн, построен в УПИ, който е съсобствен между някои от етажните собственици и други външни лица?

По първите два въпроса се поддържа твърдение за противоречие на приетото по настоящото дело с определение №425 от 08.05.2014г. по гр.д.№793/2013г. на Несебърския районен съд. Обосновано е и противоречие с практиката на ВКС по прилагане на чл.51 от ЗУЕС - определение №1097/17.11.11г. по гр. д. № 630/2011г. на ВКС, I г.о.

В касационната жалба срещу решението по чл.247 и чл.250 ГПК се поддържат оплаквания, че съдът не уважил следните искания: в диспозитива на основното решение да се впише защо се отменят решенията по т.2 и т.7-ІІ, т.е. че те са незаконосъобразни; да се посочи точният адрес на жилищната сграда „Златна дюна”; да се отрази становището на съда по искането „за допълване на решението по т.7-ІІ от Протокол на ОС на ЕС по повод предложение на Г. Н. за изменение на П. по повод незаконосъобразни такси по 700лв. за апартамент и 400 лв. за мазета, като се събират такси за управление и поддръжка по чл.51 ЗУЕС”; да се отмени т. 7-ІІ не само във връзка с чл.33 П., но най-вече незаконосъобразния чл.35.

В изложение към касационната жалба срещу решението по чл. 247 и 250 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. По реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК, въззивният съд следва ли да се произнесе точно и мотивирано по всички искания на страната за поправка и допълване на съдебното решение?

2. Отказът на въззивната инстанция да допълни решението си във връзка с пропуск да се произнесе по всички искания, формулирани в петитума на исковата молба и въззивната жалба, съставлява ли отказ от правосъдие и нарушен ли е принципът на диспозитивното начало?

3. Легитимно ли е общо събрание на етажната собственост с участието на собствениците на две самостоятелни сгради, с отделни идентификационни номера, с отделни удостоверения за въвеждане в експлоатация, с отделни административни адреси, със статут на етажна собственост, съгласно чл. 1 ЗУЕС, построени в един и същ урегулиран поземлен имот, който е съсобствен само между част от тези етажни собственици и външни лица? Законен ли е кворумът за вземане на решения от ОС на ЕС, образуван на базата на идеални части от общите части на две самостоятелни сгради, в режим на две отделни съсобствености, съгласно чл. 1 от ЗУЕС и тези решения имат ли законна сила? Не следва ли на това основание всички взети решения да бъдат обявени от съда за незаконосъобразни и нищожни?“.

4. Отказът за отмяна от съда на незаконосъобразната такса за управление и поддръжка, определена на апартамент и на мазе, независимо от времето на обитаването им, в противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, не води ли до приемането на абсурдни решения от Общото събрание на етажната собственост, при прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал.6 и ал. 7 от ЗУЕС и до невъзможност от законосъобразното им прилагане?

5. Законно ли е таксата за управление и поддържане на общите части на една самостоятелна жилищна сграда в режим на етажна собственост да покрива разходи и за поддръжка и управление на други самостоятелни сгради, на чужди дворни места, на басейни и паркинги, разположени в тях, които не са общи части на етажната собственост?“.

6. Има ли законна сила Правилник за вътрешния ред на етажната собственост, който не е приет на Общо събрание на етажната собственост и който включва правила и норми, касаещи чужди на етажната собственост обекти / двор, паркинг и др./ и те не са общи части на етажната собственост?“.

7. Не противоречи ли на логическите и правни норми съдебно решение, с което се отменя като незаконосъобразна таксата за управление и поддръжка на общите части на ЕС по ал. 5 и ал. 6 на чл. 51 от ЗУЕС, определена на база апартамент, а не брой обитатели, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, като в същото време тази противоречаща на императивните разпоредби на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС такса, съдът не я отменя, въпреки направено предложение от собствениците на етажната собственост да бъде обявена за незаконосъобразна и таксите за управление и поддръжка да се събират, съгласно чл. 51,ал.1 и 2 ЗУЕС? Какъв е начинът за прилагането в такива случаи на върховенството на закона и преустановяване на незаконосъобразната практика за управление на етажната собственост в продължение на седем години?

8. Съгласно чл. 6, ал.1, т.10 ЗУЕС „задължение на всеки собственик, ползвател, обитател е да заплаща разходите за поддръжка и управление на общите части на ЕС, съгласно чл. 51, ал.1 ЗУЕС“. В случай, че общото събрание приеме решение таксата да се определи на апартамент, независимо от броя на обитателите и времето на обитаване, как добросъвестният собственик да разреши това противоречие? Да се подчини на закона, приет от Народното събрание, или на незаконосъобразното решение на общото събрание на етажната собственост?

9. След като срокът за възражения и поправки на протокола от Общото събрание на етажната собственост е 30-дневен, което съвпада с 30-дневния срок за обжалване на решения по чл. 40 ЗУЕС по съдебен ред, това не е ли противоречие в ЗУЕС и не трябва ли да се отстрани?

10. Не се ли нарушават правата на гражданите със съдържанието на чл. 40, ал. 2 и 3 от ЗУЕС, като след 30-дневен срок, решения, приети от ОС на ЕС, в противоречие с императивни правни норми, влизат в сила? Не е ли крайно време този чл. 40, ал. 2 и 3 ЗУЕС да бъде преразгледан? Как ще постъпи собственик и семейството му, за които е прието незаконосъобразно решение от ОС на ЕС да бъдат изселени от основното им жилище, ако по обективни или субективни причини е пропуснал 30-дневния срок за оспорване на това решение по съдебен ред?

По поставените въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с Определение № 1097 от 17.11.2011г. по гр. д. № 630/2011г., I г.о., Определение № 425/08.05.2014г. на Н. по гр. д. № 793/2013г., Решение от 16.12.2013г. на Н. по гр. д. № 459/2013г., Решение № 129/ 18.07.2014г. на РС - Чепеларе по гр. д. № 60/2014г., Решение № 6032/ 22.12.2013г. на РС - Варна по гр. д. № 5556/2013г., Решение № 249/ 10.12.2013г. на РС - Поморие по гр. д. № 558/2012г., Решение № 113/ 12.07.2013г. на РС - Чепеларе по гр. д. № 46/2013г., Решение № 75/ 29.08.2011г. на РС - Каварна по гр. д. № 232/2010г. и Решение от 09.04.2012г. на РС - Несебър по гр. д. № 902/2011г.,

Ответниците в производството – собствениците на обекти в ЕС „Златна дюна“, не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

По касационната жалба срещу решение №І-117 от 30.10.2014г. по в.гр.д.№1202/14г. на Бургаския окръжен съд:

Първият въпрос съдържа в себе си питането дали представлява единна етажна собственост жилищна сграда, която се състои от два самостоятелни входа. Този въпрос е обуславящ за изхода на делото, но по него не са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва да има противоречие по конкретен правен въпрос между обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение или определение. В настоящия случай това условие не е налице, тъй като няма данни посоченото от жалбоподателите определение №425 от 08.05.14г. по гр.д.№793/2013г. на Несебърския районен съд да е влязло в сила. Освен това във въпросното определение се разглежда хипотеза, различна от настоящата - за т.нар. хоризонтална етажна собственост, при която в едно дворно място има изградени две или повече сгради. В настоящия случай сградата е една, но с два отделни входа. Разликата в хипотезите по двете дела води и до различни правни разрешения по поставения въпрос. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В законодателството няма легално определение на понятието „етажна собственост”, но то се извлича от съответните текстове в ЗС и ЗУЕС. Етажната собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица. Когато сградата се състои от няколко отделни входа, всеки вход може да образува отделна етажна собственост. Това обаче е само една възможност, която се извлича от текстове на ЗУЕС – чл.7, ал.1, чл.8, ал.2 ЗУЕС, §54 ПЗР на ЗУЕС и др. Когато сградата е с няколко отделни входа, тя може да функционира и като единна етажна собственост, ако бъде избрана една форма на управлението и, има единни органи, общ правилник за вътрешния ред и обща книга по чл.7, ал.1 ЗУЕС. Наличието на правна уредба и липса на противоречие в съдебната практика по тези въпроси изключва възможността те да бъдат поставени за разглеждане по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Вторият въпрос е за начина на управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип. Този въпрос не се поставя по настоящото дело, тъй като нито в исковата молба и отговора по нея, нито в обжалваното въззивно решение се приема, че са взети решения за управление на комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗУЕС.

Третият въпрос отново съдържа в себе си предпоставката, че в сградата са формирани отделни етажни собствености за всеки отделен вход. Тази предпоставка в случая не е налице, затова въпросът не е определящ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Четвъртият въпрос е за съдържанието на пълномощното по чл.14, ал.3 ЗУЕС. По този въпрос има задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №54 от 27.04.2015г. по гр.д.№5237/14г. на ВКС, І ГО. Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика, което изключва възможността то да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос.

Петият въпрос е за правомощието на ОС на ЕС да взема решения за въвеждане на такси за поддръжка на басейн, който не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Въпросът не е обуславящ за изхода на делото, тъй като нито в т.3, нито в т.7-І на протокол №6/16.08.2013г. е взето такова решение. Посоченото от жалбоподателите определение по чл.288 ГПК №1097/17.11.11г. по гр. д. № 630/2011г. на ВКС, I г.о. не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не представлява влязло в сила решение, а освен това разглежда въпрос по прилагането на чл.51 ЗУЕС, който не се поставя по настоящото дело, тъй като решенията по в т.3 и т.7-І на протокол №6/16.08.2013г. не съдържат определяне на суми за разходи за поддръжка и управление на общите части. Следва да бъде посочено и това, че предмет на отмяна по реда на чл.40 ЗУЕС може да бъде само позитивно решение на ОС на ЕС, но не и отказ да се вземе такова решение, т.е. липсата на решение – в този смисъл решение №39/19.02.2013г. по гр.д.№657/12г. на ВКС, І ГО. Ето защо в случая изобщо не може да се обсъжда неприетото от ОС на ЕС предложение на жалбоподателката Г. Н. да се промени т.35 от Правилника за вътрешния ред, в който са предвидени суми от по 700л. за апартамент и 400лв. за ателие като такси за поддръжка на общите части.

По касационната жалба срещу решение №19/13.01.2015г. по в.гр.д.№1202/14г. на Бургаския окръжен съд:

Първите два въпроса съдържат питането дали съдът е длъжен да се произнесе по всички искания на страната за поправка и допълване на съдебното решение. Съдебната практика дава позитивен отговор на този въпрос. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а е в пълно съответствие с тази практика, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Следва да се има предвид това, че не всяко изискване на страната за съдържанието на съдебното решение може да се квалифицира като грешка или непълнота в него и съответно – до бъде удовлетворено. Няма изискване в закона, според което в диспозитива по чл.40 ЗУЕС изрично да се вписва причината за отмяната на решение на ОС на ЕС – че е незаконосъобразно. На следващо място – индивидуализацията на етажната собственост, по отношение на която се извършва проверка на решенията на ОС на ЕС, е удовлетворено чрез посочване на адрес – „гр.Н., [улица]”, а предлаганата от жалбоподателите формулировка „гр.Н.,[жк], №33 и №34” не внася съществена разлика, още повече като се има предвид, че етажната собственост не е страна по делото и неточностите в адреса не водят до порок в постановеното решение. Не представлява порок на решението и непроизнасянето на съда по оплакването, че не е прието от ОС на ЕС на предложение от Г. Н. за изменение на чл.35 от

Правилника за вътрешния ред. Съображения за това са изложени по-горе в настоящото определение.

Останалите въпроси са свързани с материалноправния спор за законосъобразността на оспорените решения на ОС на ЕС, а не с предмета на настоящата касационна жалба, който е ограничен само до това дали има допусната очевидна фактическа грешка или непълнота в основното решение № І-117 от 30.10.2014г. по в.гр.д.№ 1202/14г. на Бургаския окръжен съд. Тези въпроси не са обуславящи за изхода на производствата по чл.247 и чл.250 ГПК, затова по тях не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1, вр. т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,