Решение № 671 от 02.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 600/2009 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Р. П. като пълномощник на Е. С. К. от гр. П. срещу определение №1231/03.09.2009 год., постановено по гр.д. № 905/2009 год. на ІV г.о. на ВКС в частта, в която производството по делото е прекратено и касационната жалба е била върната поради необжалваемост на въззивното решение досежно исковете по чл. 220,ал.1 КТ и чл. 224,ал.1 КТ. Частната жалбоподателка твърди, че в тази част определението е недопустимо, доколкото въззивното решение постановено по гр.д. №41/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта досежно посочените искове, не е било предмет на касационно обжалване. Моли определението в тази част да бъде отменено като недопустимо. Ответникът по частната жалба „Т”А., гр. П., не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разп. на чл. 274,ал.2 във вр. ал.1,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: С определение №1231 от 03.09.2009 год., постановено по гр.д. №905/2009 год. на ВКС, ІV г.о. образувано по касационна жалба на Е. С. К. е допуснато касационно обжалване на решение №28/23.02.2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. №41/2009 год., в частта в която съдът се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 222 ,ал.1 КТ, обезщетението за забава върху това обезщетение и дължимите по този иск разноски и е постановено връщане на касационната жалба против решението в частта, в която съдът се е произнесъл по искове с пр. осн. чл. 220,ал.1 и чл. 224,ал.1 КТ и лихвата за забава върху тези обезщетения и е прекратил производството по делото в тази част. Определението, в частта, в която е върната касационната жалба на частната жалбоподателка и е прекратено производството по делото е процесуално недопустимо. Върховният касационен съд не е бил сезиран с касационна жалба досежно решението в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по предявените от Е. С. К. срещу „Т” А., гр. П. искове за присъждане на обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ и чл. 224,ал.1 КТ. Това изрично е посочено в самата касационна жалба. С оглед на това и на осн. чл. 278,ал.2 ГПК определението в обжалваната част следва да бъде отменено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.