Решение № 544 от 6.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2010 г.

Решение № 544 от 6.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт Ц. М., срещу въззивно решение № 356 от 30.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр. д. № 549/2010 г., с което е отменено решение № 776 от 03.05.2010 г. по гр. дело № 7246/2009 г. на Русенския районен съд и са уважени предявените от Ч. П. Т. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като с писмото, с което се искат обяснения, нарушението на трудовата дисциплина не е описано изцяло, така както в самата заповед за уволнение, а и тя не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Ответникът по касационната жалба Ч. П. Т., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 910 от 04.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 356 от 30.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр. д. № 549/2010 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за това дали е необходимо формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, следва да се приеме следното: Разпоредбата на чл. 193 КТ е императивна. Дисциплинарното наказание, наложено без изслушване, респ. без поискване на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Не е необходимо обаче да има специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение. В КТ не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Оттук следва, че не е задължително и формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като "специалист енергиен контрол". Дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 2619 от 08.10.2009 г., е незаконно. Това е така, защото не е спазена процедурата по чл. 193 КТ. С писмото, с което се искат обяснения нарушението на трудовата дисциплина не е описано по начина, по който това е направено впоследствие в самата заповед за уволнение. Освен това заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Според изложеното по-горе не е необходимо формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Задължението пък на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. В случая заповедта е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ според изложеното по-горе, тъй като виновното неизпълнение на трудовите задължения е индивидуализирано чрез двата обекта - Фурнари ФФ "Е. - механа Чифлика", [населено място], и [фирма], [населено място], на които е била извършена подмяна на електромери при неспазване на технологичните правила и в нарушение на вътрешните правила за техническа проверка на дружеството - работодател. Освен това има и изрично препращане към доклада от 28.09.2009 г. на директора на "Контрол по ефикасността на експлоатацията Запад". Установено е по делото от показанията на свидетелите Х. Ф. и Я. Н., че процесните нарушения са извършени. Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1047.30 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.