Определение № 60628 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2015/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Инвест мениджмънт“ ООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ищецът – синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) – оспорва жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил частично обжалваното от ответника първоинстанционно решение, с което, след отхвърляне на главния иск по чл. 59, ал. 2 ЗБН, е уважен предявеният първи евентуален иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН и е оставен без разглеждане вторият евентуален иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. За да постанови решението си, въззивният съд, при липса на спор относно фактите, е приел от правна страна, че към процесното прихващане, извършено с изявление на ответника от 22.10.2014 г., нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН намира приложение в редакцията си в сила от 28.11.2014 г. (ДВ, бр. 98 от 2014 г.), на която впоследствие е придадено и обратно действие с § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22/2018 г., считано от 20.06.2014 г. Намерил е за неоснователни доводите на ответника за противоконституционност на същия § 8, както и за противоречие между него и конкретни разпоредби от Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Директива № 2014/59 и Регламент № 2015/848. Основание по чл. 280, ал. 2, пр. ГПК не е налице. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. За допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани три отделни въпроса. По първия от тях – относно редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приложима към прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. - са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК като пряко обусловил крайния извод на въззивния съд за недействителност на спорното прихващане съобразно редакцията след изменението в сила от 28.11.2014 г. Осъществена е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд противоконституционност на § 8 ЗИДЗБН от 2018 г. С тези мотиви съдът