Определение № 309 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6830/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д. ц. VІ София”Е. срещу решение от 11.08.2014г по в.гр.дело № 1470/2014г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната част е потвърдено решение от 09.09.2013г по гр.д.62243/2013г на Софийски районен съд ,в производство по чл.422 ал.1 ГПК и за установяване на неизплатено трудово възнаграждение в размер 8352,24 лв за период 01.11.2009г – 31.10.2012г ,в трудов спор по 128 т.2, чл.245 ал.2 КТ. Към жалбата е приложено изложение, сочи се основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се формулират въпроси, на които според защитата съдебната практика към настоящия момент не е дала отговор, а именно: представлява ли извънсъдебно признание за дължимост на трудово възнаграждение от страна на работодателя внасянето на осигурителни вноски по чл. 7 и чл. 9 КСО; длъжен ли е работодателят да внася осигурителни вноски и когато работникът не полага труд, но трудовото му правоотношение не е прекратено; има ли възможност работодателят да не внася осигурителни вноски в този случай; невнасянето на осигурителни вноски равнозначно ли е, че служителят не е полагал труд .Право или задължение е налагането на дисциплинарно наказание при трайно неполагане на труд; може ли да се приеме ,че липсата на наложено дисциплинарно наказание представлява извънсъдебно признание за полагане на труд; неполагането на труд освобождава ли работодателя от съставяне на ведомости и следва ли неположил труд служител да не бъде вписан от ведомостта за заплата за периода. Тезата в изложението се основава и на довода, отговора на горните въпроси обуславя изхода на делото затова е от съществено значение за точното прилагане на закона. В отговор ответната страна Х. Л. Б. се позовава на липсата на обстоятелства по смисъла на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, поставят се общи и теоретични, а не правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение. При настоящето съдържание на въпросите, не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК за формулиране на такъв правен въпрос разрешен с обжалваното въззивно решение, който да е от значение за изхода на делото. Въпросите са формулирани, с цел да се даде принципен отговор дали определени обстоятелства могат да предпоставят определени доказателствени изводи, но без да бъде посочена и обоснована връзката им с решението. При обективираната в конкретния случай решаваща дейност такава връзка очевидно липсва, а въпросите се условят на изводи, каквито съдът не е направил в рещаваща насока. Допълнителното съображение на въззивмния съд ,че плащането на осгурителни вноски съставлява извънсъдебно признание за това ,че се дължи възнаграждение е с пояснението ,че то може и да не е трудово и се касае за публично задължение по чл. 7, чл.9 КСО. Затова и какъвто отговор да се даде на поставените въпроси, това няма да промени правните изводи на съда в решаваща насока. В спора за неизплатено трудово възнаграждение внасянето на осигурителните вноски от работодателя за исковия период е косвено обстоятелство, което именно съдът е съобразил още като е разпределил доказателствената тежест, съобразявайки установената практика на ВКС по прилагането на чл. 128 т.2 КТ, по въпросите кои са относимите към спора обстоятелства и кой следва се ангажира с доказването им .При наличие на трудов договор ,в тежест на служителката-ищец в производството е било да установи ,че реално е полагала труд по трудовото си правоотношение ,че фактически е осъществявала трудовата си функция.Това е било установено и е преценявано решаващо, а доколкото работодателят се е позовавал на обстоятелства ,които могат да доведат до оборване презумпцията на чл. 8 ал.2 КТ, съдът решаващо е изтъкнал ,че обратно доказване по отношение на фактите не е проведено.С това въззивният съд не е дал основание за формулиране на въпроси, свързани с реализирането на дисциплинарна отговорност като право или задължение на работодателя.Абстрактни са и въпросите, свързан с осигурителните вноски и за какво може да свидетелства внасянето им, щом решението на съда се основава на пълното и главно доказване, че труд реално е бил полаган от ищцата за исковия период и същият безспорно не е бил заплащан. Правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски, установени в размер на 650 лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.