Решение № 614 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „С. С.“ АД срещу въззивно решение № 128 от 10.02.2025 год., постановено по в. гр. дело № 42/2025 год. по описа на Окръжен съд – Варна, с което, като е отменено решение № 215 от 28.10.2024 год., постановено по гр. дело № 354/2024 год. по описа на Районен съд – Девня, е уважен предявения от И. Д. Х. срещу „С. С.“ АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 4 от 18.04.2024 год. на изпълнителния директор на „С. С.“ АД.

С определение № 178 от 15.01.2026 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: За фактическите състави на нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – „злоупотреба с доверието“ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 КТ – „уронване на доброто име на предприятието“, за които съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и по-конкретно – в случаите, когато са извършени от служител, който е натоварен с управленски функции?

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил отчел всички факти от значение за правилното решаване на спора. В обжалваното решение били възпроизведени единствено безспорно установените факти, изведени от доклада и решението на първоинстанционния съд, както и само някои от спорните между страните обстоятелства. Не бил взет предвид начина, по който ищецът бил придобил процесния багер – чрез посредничеството на „Н. к. с.“ ЕООД и съдействието на неговия управител; че след като бил организирал скрито придобиване и последваща продажба на багера със значителна печалба, ищецът – който заемал висша ръководна длъжност „Директор покупки и складово стопанство“ и отговарял за снабдяването на работодателя със стоки и услуги, участвал в процеса на вземане на решения относно доставчиците, с чиито работник и управител, бил изградил паралелни на служебните си лични отношения по повод на багера – на 21.08.2023 год. ищецът подписвал договор/поръчка за доставка с дружеството „** * *“ ЕООД, в което като бригадир/организатор строителство работел М. П. – управител на „Б. И. С.“ ЕООД – дружеството, което било първоначален собственик на багера, като освен това участвал в обсъждането на нов договор с „Н. К. С.“ ЕООД, след като последното било действало като подставено лице в първоначалното придобиване на багера и след като вече го бил прехвърлил на ищеца, а той от своя страна го бил препродал. Въззивният съд не бил изследвал въпроса за значението на етичните правила на работодателя, който бил установил такива не само по отношение на своите работници и служители /съгласно с приетия по делото Кодекс за бизнес интегритет на Solvay/, а също и спрямо своите доставчици, съгласно с Кодекса за бизнес интегритет на доставчика на Solvay, който отразявал етичните стандарти на Група Солвей и ангажимента й да интегрира икономическата, социална и екологична устойчивост в дейностите си. Показанията на свидетеля Д. били коментирани избирателно. Необсъдените от въззивния съд доказателства и свързаните с тях доводи на ответника били довели и до формирането на неправилни правни изводи по съществото на спора. Неправилно въззивният съд бил квалифицирал извършеното от ищеца нарушение единствено като друго нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, за което обаче при преценката си по чл. 189, ал. 1 КТ приел, че наложеното наказание е несъразмерно на нарушението. Счел бил, че не е установено ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя чрез извършените от него действия при конфликт на интереси – той бил действал като частно лице и бил заплатил покупната цена с лични средства, а не се бил възползвал от служебното си положение. Според практиката на ВКС, злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, т. 4 КТ била налице, когато работникът или служителят умишлено не изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес. В случая ищецът бил проявил нелоялност, тъй като не бил зачел етичните правила за работа в ситуация на конфликт на интереси, сам се бил поставял в нея, като паралелно със служебните си отношения с доставчиците развивал с тях и личните си отношения по повод багера, получавал съдействие от тях заради длъжността си при работодателя, продължавал да участва в процесите на вземане на решения за работата на предприятието с доставчиците, въпреки личните си отношения с тях и личния си интерес от получената от препродажбата на багера облага. Ищецът не бил купил общоупотребима вещ от пазара, а бил организирал поредица от действия и сделки, чрез които да придобие специализирана строителна машина от доставчици на работодателя на занижена цена, която впоследствие да препродаде със значителна печалба. Т.е. не се касаело за сключване на „сделка между колеги в лично качество“, а за сделки между работника, който действал в свой интерес и за свои цели на длъжността си, и доставчици на услуги на работодателя, за отношенията с които отговарял именно работникът. След създаването и реализиране на личния си интерес, ищецът не се бил отвел от работата си с доставчиците, от които придобил багера, а продължил да изпълнява ръководните си трудови функции и спрямо тях. Според практиката на ВКС, характерният белег на понятието „уронване на доброто име на предприятието“ е узнаването на неизпълнението от трети лица, което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. В частност сделките на ищеца с багера, при съществуващ за него конфликт на интереси, били узнати както от други работници и служители, така и от лица от дружествата доставчици на услуги, спрямо които ответното дружество имало същите етични изисквания за работа при конфликт на интереси съгласно с Кодекса за бизнес интегритет на доставчика на Solvay. Необоснован бил извода на въззивния съд, че неспазването от страна на ищеца на етичните правила не било засегнало съществено интересите на работодателя. Напротив авторитетът на работодателя бил сериозно засегнат, тъй като за неговите доставчици, както и за другите работници и служители ставало ясно, че прокламираните етични изисквания нямат никакво практическо значение. Правилата за конфликт на интереси били изключително важни в стопанските отношения. Чрез тях се създавали почтеност и доверие. Ситуациите на конфликт на интереси можело сериозно да навредят на репутацията на организацията. Правилата помагали да се гарантира, че решенията се вземат справедливо и обективно, като се укрепвало доверието сред заинтересованите страни, включително работниците и служителите, доставчиците, клиентите, кредиторите и инвеститорите. Предотвратявало се необективното вземане на решения. Когато личните интереси се намесвали в професионалните задължения, решенията можело да бъдат изкривени, което водело до резултати, които били от полза за отделни лица, а не за организацията и обществото като цяло. Правилата за конфликт на интереси намалявали този риск. Стабилните политики и процедури за конфликт на интереси били от решаващо значение за опазване на репутацията на всяка една организация, за осигуряване на справедливо и етично вземане на решения, за минимизиране на правните и финансовите рискове. Следователно касаело се за тежко нарушение на трудовата дисциплина, извършено от високопоставен кадър, заемащ висша ръководна длъжност, спрямо когото изискванията за лоялност били завишени в сравнение на тези към обикновените работници, като това обосновавало дисциплинарна санкция с най-висок интензитет. Значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на ищеца, била съществена. Като отговорен за снабдяването и за отношенията с доставчиците директор, ищецът не просто трябвало да се съобразява с утвърдените етични правила и стандарти за работа, а при спазването им следвало да ги развива и отстоява пред подчинените си, пред другите работници и служилите, пред доставчици и пред други външни лица, и да задава модел за поведение, който да служи за пример. Спазването на правилата за работа при конфликт на интереси било съществено за заеманата от ищеца длъжност – то било един от важните елементи в работата му, която му била възложена от работодателя с изключително високо доверие. Вмешателството на личните интереси на ищеца от сделките с багера в професионалните му задължения да управлява отношенията с доставчиците сривало доверието на работодателя у него. Отношението на ищеца към извършеното не било самокритично, като той дори отричал да вижда каквото и да било нарушение. Не го бил разкрил доброволно, а след като обстоятелства около нарушението станали известни на работодателя. В този смисъл наложеното наказание било съразмерно на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото за държавна такса.

Ответникът по касационната жалба И. Д. Х. счита, че въззивното решение е правилно. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора твърдения, факти и обстоятелства. В процесната заповед за уволнение нямало твърдения, че уволнението е във връзка с имотна облага на ищеца и че той е знаел за действия по издирването на селскостопански машини. Правилно въззивният съд бил приел, че участието на служителя като частно лице в гражданския оборот чрез разпоредителни сделки само по себе си не може да се окачестви като недобросъвестно поведение. Последователно в практиката си ВКС приемал, че при уронване на доброто име е необходимо да се действа от името на работодателя, а в случая не била налице подобна хипотеза. Нямало доказателства, че по някакъв начин до служители на дружеството или до трети лица била достигнала информация за действия на ищеца, която да може дори хипотетично да злепостави работодателя или да урони авторитета или името му. И до момента ответникът продължавал да работи с „Н. к. с.“ ЕООД и не били настъпили никакви репутационни вреди. Кодексът за бизнес интегритет повелявал на служителите на ответника да се оттеглят от всяка сделка, която би им попречила да действат в интерес на работодателя. В случая ищецът не бил действал срещу интересите на ответното дружество. Напротив, той изпълнявал задълженията си съвестно и в съответствие с длъжностната характеристика. Правилникът за вътрешния трудов ред предписвал служителите да информират прекия си ръководител за сделки, които биха могли да доведат до конфликт на интереси и да нанесат вреда на работодателя. В частност не били установени дори съмнения за нанесена вреда на ответника. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 1379 от 04.11.1999 год. на ВКС по гр. дело № 238/1999 год., III г. о., ГК, решение 80 от 26.10.2010 год. на ВКС по гр. дело № 4679/2008 год., ІІ г. о., ГК, решение № 86 от 25.05.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1734/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 242 от 21.05.2012 год. на ВКС по гр. дело № 932/2011 год., IV г. о., ГК, решение № 232 от 18.05.2012 год. на ВКС по гр. дело № 41/2012 год., ІV г. о., ГК, решение № 20 от 22.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3785/2015 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 229 от 30.10.2017 год. на ВКС по гр. дело № 215/2017 год., ІV г. о., ГК, решение № 214 от 15.03.2017 год. на ВКС по гр. дело № 112/2016 год., IV г. о., ГК, решение № 129 от 25.07.2019 год. на ВКС по гр. дело № 4280/2018 год., III г. о., ГК, решение № 94 от 26.06.2020 год. на ВКС по гр. дело № 4088/2019 год., III г. о., ГК, решение № 60162 от 15.07.2021 год. на ВКС по гр.д. № 2967/2020 г. на ВКС, III г. о., ГК, която се споделя от настоящия съдебен състав, дисциплинарните нарушения „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „уронване на доброто име на предприятието“ по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 и 2 КТ, макар и свързани, са самостоятелни, като могат да се проявят едновременно или поотделно в зависимост от конкретното поведение на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Трудовите правоотношения винаги се създават с оглед личността на работника или служителя /intuitu personae/. В основата на трудовото правоотношение стои доверието на работодателя в честността, лоялността и почтеността на работника или служителя.

Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. То може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да извлича имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица. Не е елемент от състава на нарушението причиняването на имуществена вреда на работодателя. Ако такава е настъпила, работникът или служителят носи и отговорност за обезщетение, но липсата на вреда не изключва дисциплинарната отговорност.

Когато работникът или служителят е натоварен с управленски функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на управленски функции предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците или служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с управленски функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, включително с приети за определена трудова функция етични правила за поведение, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

Доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкуретноспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател. Нарушението е формално и е съставомерно независимо от формата на вината /умисъл или небрежност/ – може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, включително досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на работодателя.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но се явява неправилно, с оглед така дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените касационни основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/.

Правилно въззивният съд е приел, че поведението на ищеца е в разрез с установените с вътрешни актове на работодателя етични правила, изискващи избягване на действителен или потенциален конфликт на интереси, доколкото не е уведомил ответното дружество за действията си по сключването на сделки с негови бивши и настоящи доставчици. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е формирал извода, че не са осъществени фактическите признаци на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд необосновано е приел, че не е налице неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя, тъй като при сключване на сделките, които имат за предмет процесния багер, не е било използвано служебното положение на ищеца – същият действал като частно лице и заплатил покупната цена с лични средства. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Директор покупки и складово стопанство“, като управлявал дейностите по закупуване, поръчка и складиране на всички стоки и услуги, необходими за дружеството, както и за доставката им, в съответствие с дефинираните условия; оправомощен бил да сключва договори до 100 000 лв., а над 300 000 лв. заедно с друг представител на висшето ръководство на „С. С.“АД; утвърждавал избора на доставчици и тяхното оценяване.

В утвърдения със заповед № 01-13-411 от 24.07.2008 год. на изпълнителния директор на „С. С.“ АД Правилник за вътрешния трудов ред /чл. 49, ал. 1, 3 и 4 и чл. 50, ал. 2/ и утвърдения със заповед № HR-SS-0003 от 21.01.2020 год. на изпълнителните директори на ответното дружество и на „С. Б.“ ЕАД Кодекс за бизнес интегритет на С., доведени до знанието на ищеца, са били установени конкретни изисквания към служителите, а именно: да прилагат честна обективна и безпристрастна оценка във всичките си професионални отношения, като поставят интересите на Solvay над личните си интереси по въпроси, свързани с дейността на Групата; да избягват всяка ситуация, която създава действителни или потенциални конфликти на интереси; да съобщават за всеки потенциален или действителен конфликт на интереси незабавно на началника си, на отдел „Човешки ресурси“ или на отдел „Етика и съответствие“ и да се оттеглят от всеки един процес на вземане на решения, който създава или би могъл да се възприеме като създаващ конфликт на интереси; да не участват в каквито и да било сделки, които са несъвместими с тяхната длъжност, функции и задължения.

Няма никакво съмнение, че задължението за спазване на горепосочените етични правила е свързано с изискването за лоялно отношение на служителите към работодателя, закрепено изрично в чл. 126, т. 9 КТ като основно задължение при възложената работа. Тези правила задължават служителите на ответното дружество да имат определено поведение с цел укрепване авторитета на работодателя, подобряване ефективността на работата, утвърждаване на професионалните взаимоотношения и работата с клиенти.

На 29.08.2023 год. между “Б. И. С.“ ЕООД, с управител М. С. П., представлявано от пълномощника Н. Д. Д. и „Н. К. С.“ ЕООД, с управител Н. Д. Д., е бил сключен договор за покупко-продажба на комбиниран багер марка * *, рама № ****, двигател № /**, за сумата от 9 800 лв., във връзка с който била издадена фактура № * от ..**** год. /няма спор по делото, че багерът бил закупен от „Б. И. С.“ ООД на 24.08.2022 год. за сумата от 186 000 лв./.

На 21.11.2023 год. между ищеца и „Н. К. С.“ ЕООД, представлявано от ищеца по силата на учредената му представителна власт с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № ** от .. год. на нотариус Д. В., с рег.№ * на НК, е бил сключен договор за покупко-продажба на процесния багер, за сумата от 8 166.67 лв. /без ДДС/, във връзка с който била издадена фактура № от ..**** год. за сумата от 9 800 лв. /с ДДС/.

Десет дни по-късно – на 01.12.2023 год., ищецът продал багера на „М. 1997“ ЕООД за сумата от 135 000 лв.

Безспорно е между страните, че „Н. К. С. ЕООД е доставчик на ответното дружество от 2020 год. /като ищецът е утвърждавал оценяването му/, а съществувалите между “Б. И. С.“ ЕООД и ответното дружество правоотношения, както и съществувалите между ответника и „Б. К.“ ЕООД правоотношения са били прекратени преди сключването на горепосочените договори.

Според представената по делото електронна кореспонденция ищецът е бил запознат с причините за прекратяване на сключените договори за доставка с „Б. К.“ ЕООД и с „Б. И. С.“ ЕООД л. 352 – 355/, както и с отправеното от „Б. К.“ ЕООД до ответника предложение за учредяване на договор за залог върху техника, който ще обезпечава изпълнението на задължения на дружеството-доставчик /л. 406 – 409 от първоинстанционното дело/.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. Д. Д. се установява, че първата от тези сделки била сключена по инициатива на ищеца, при заявен личен материален интерес /полза/, определена от него продажна цена, както и при съгласие на свидетеля за съдействие само поради високопоставената длъжност на ищеца /т.е. при използване от страна на последния на служебното положение за цели, които не са свързани с изпълнението на трудовите задължения/. Втората от посочените сделки също била сключена по искане на ищеца, за което свидетелят, в качеството си на управител на „Н. К. С. ЕООД“, му учредил представителна власт да договаря сам със себе си.

Тези действия на ищеца – които са и израз на нежеланието му да договоря пряко с „Б. К.“ ЕООД, намерението му да реализира по-висока препродажна цена на процесния багер и действията му по осъществяването на това намерение чрез сключването на останалите две сделки, макар сами по себе си да не са неправомерни, са от естество да породят основателни съмнения в начина, по който той осъществява трудовите си задължения. Ето защо съзнателното му бездействие да оповести риска от конфликт на интереси /още повече ако страните по трудовото правоотношение са кредитори на един и същ длъжник – бивш доставчик на ответника/, предвид възложените му ръководни трудови функции, спецификите на дейността на работодателя и установения от него стандарт за почтеност, накърнява изискването за лоялност и съставлява злоупотреба с доверие, съответно дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ. Без значение е обстоятелството дали частният интерес на ищеца в действителност е повлиял на служебното му поведение – достатъчно е да съществува възможност за влияние върху безпристрастното и обективно изпълнение на трудовите му задължения, респ. върху способността му да действа изцяло в интерес на работодателя. Ирелевантно е и дали ищецът е реализирал някаква облага, както и дали за ответника са настъпили реални вреди или негативни последици с оглед твърденията му, че разпореждането с процесния багер е пречка същият да бъде предмет на договор за залог върху техника, който ще обезпечи изпълнението на задължения на „Б. К.“ ЕООД.

При тези обстоятелства по делото, наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ е съобразено с тежестта на извършеното от него тежко дисциплинарно нарушение – чл. 190, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен.

Ето защо и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК – предвид допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и необосноваността на обжалваното въззивното решение, с което претенцията е уважена, същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо него трябва да се постанови ново решение за отхвърляне на предявения иск. Следва да бъде отменено и постановеното по реда на чл. 77 ГПК определение по делото на въззивния съд № 943 от 19.02.2025 год., с което ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съда дължимата държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на касатора /ответника/ направените разноски в касационното производство за държавна такса в размер на 35.79 евро.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение