Определение № 5153 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1653/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. М., против въззивно решение № 469/24.01.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. № 6814/2023 г. С последното след частична отмяна на решение № 3198/28.02.2023 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №66315/2021 г., предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата от 13 373,64 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са уважени предявените от Л. Б. К. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението му и възстановяването му на работа, както и за отхвърляне на претендираното обезщетение за оставането му без работа за разликата над 13 373,64 лева до пълния предявен размер. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ Възниква ли за работодателя задължение да извърши подбор между две длъжности, чиито трудови функции са сходни, но не идентични? Сочи противоречие с решение №249/18.10.2017 г. по гр.д. №540/2017 г., решение №7/01.04.2011 г. по гр.д. №954/2009 г., решение №76/06.03.2015 г. по гр.д. №3768/2014 г., решение №282/01.09.2011 г. по гр.д. №110/2010 г., решение №436/28.12.2012 г. по гр.д.1086/2011 г., решение №131/26.10.2023 г. по гр.д. №4929/2022 г. 2/ Може ли съдът да приеме за недоказани факти, за които са представени частни свидетелстващи документи, които не са оспорени от насрещната страна и за които не е открито производство по реда на чл. 193 ГПК? 3/ Може ли въззивният съд да постанови решение, изцяло въз основа на доказателства, представени от него, след настъпила преклузия? 4/ Носи ли доказателствената тежест ищецът в първоинстанционното производство във връзка с предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ? Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Л. Б. К., чрез адв. А. П., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът Л. К. е заемал длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“ в управление „Административно“, отдел „Транспортно обслужване“ на „Булгартрансгаз“ ЕАД - гр. София. Същото е прекратено едностранно от работодателя с предизвестие № БТГ-ЧР-изх.80/11.10.2021 г. на основание чл.328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 01.11.2021 г. Приел е, че прекратителният ефект на процесната уволнителна заповед е настъпил на 01.11.2021 г., към която дата действително са били извършени промени в действащото в „Булгартрангаз“ ЕАД длъжностно щатно разписание с оглед на представеното по делото решение на Управителния съвет от 17.09.2021 г. Предвид това е приел, че в процесното дружество е извършено реално съкращаване на щата, а не фиктивно. Извел е от правна страна, че правото на подбор се превръща в задължение за извършването му, когато съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лица и не се съкращават всички щатни бройки. Посочил е, че в случая спорно между страните е било дали са включени всички необходими участници в подбора. При проверка на законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ въззивният съд е приел за основателен доводът на К. за незаконност на уволнението му. За да стигне до този извод, съдът обстойно е анализирал събрания доказателствен материал, включително и свидетелските показания, за установяване на действителните трудови функции на включените в протокола за подбор единадесет служители, заемащи длъжността „шофьор, лек автомобил“, както и на останалите трима, изключени от подбора служители, заемащи сходни длъжности: „шофьор, товарен автомобил“ и „шофьор, автобус“. Установил е, че последните, макар и да са заемали длъжности с различни наименования, по същество са изпълнявали трудови функции като шофьори на лек автомобил, каквато е и длъжността, заемана от К. в ответното дружество. Въззивният съд се е позовал и на допълнителното заключение по изслушаната в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, според която, независимо от длъжността, на която са били назначени, всички служители на „Булгартрангаз“ ЕАД са управлявали единствено леки автомобили, като част от тях и микробуси /в незначителен в съотношение с изминатите километри при управление на лек автомобил процент/. При тези съображения съдът е приел за ирелевантни разликите в условията за заемане на длъжността /категория свидетелство за управление на МПС/, както и обстоятелството, че на шофьорите на лек автомобил не може да се възлага управлението на товарен автомобил и автобус, доколкото фактически изпълняваните от посочените служители трудови функции и естеството на възложената им работа са същите. Във връзка с горното съдът е приел, че и посочените трима служители е следвало да бъдат включени в кръга от лицата, спрямо които работодателят следва да извърши подбор. При тези обстоятелства съдът е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си да съпостави подлежащите на подбор служители и тази съпоставка да е извършена по законоустановените критерии- квалификация и ниво на изпълнение на работата, поради което предявеният от К. иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. За основателен е приел и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на К. на заеманата от него длъжност. Въззивният съд е уважил и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с оглед на представеното във въззивното производство доказателство – заверени копия от страници на трудовата книжка на ищеца, прието като неоспорено от касатора - ответник, за установяване на факта, че К. е останал без работа през процесния период. При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, и вместо него е уважил предявения иск за сумата от 13 373, 64 лева. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Първият въпрос е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. В трайната практика на ВКС, включително и цитираната от касатора, е прието, че когато работодателят е длъжен да извърши подбор, той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват същите или други несъществено различаващи се трудови функции. При определяне на кръга от лицата, които следва да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия. Това е така, тъй като две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции. Затова преценката за идентичност на трудовите задължения трябва да се извършва с оглед на действително възложените трудови функции, естеството на работата, присъщите за длъжността задължения и от това има ли разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа, като от значение е това дали различията са съществени. В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената практика. При анализ на събраните доказателства, е приел, че тримата служители, макар и да са заемали длъжности с различни наименования, по същество са изпълнявали трудови функции като шофьори на лек автомобил, каквато е и длъжността, заемана от ищеца, поради което необосновано се явява изключването им от процедурата по подбор. С оглед на изложеното, допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изключена. По втория въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не е във връзка с направените от въззивния съд изводи. Следва да се посочи, че касаторът не е посочил за кои частни свидетелстващи документи се отнася питането му. Освен това не отговаря на фактите по делото съдържащото се във въпроса твърдение, че с оглед на представени частни свидетелстващи документи въззивният съд е установил наличието на определен факт, но въпреки това е направил извод за недоказаност на този факт. Изводите на съда са, че при съвкупна преценка на събраните доказателства, извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен. Дали изводите на въззивния съд отговарят на събрания по делото доказателствен материал не може да бъде проверено в рамките на производството по чл. 288 ГПК, а едва след допускане на делото до касационно производство. Третият въпрос също не отговаря на изискването за формулиране на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е така поставен, че съдържа твърдения, които не отговарят на приетото от въззивния съд. Следва да се отбележи също така, че касаторът не е цитирал практика в изложението към касационната жалба, с която да обоснове наличието на претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество въпросът представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения, което е неотносимо за фазата по допускане на касационния контрол. По четвъртия въпрос е налице Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма, и няма законова опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК. В случая правилно и в съответствие с указанията на Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. е разпределила доказателствената тежест, поради което са изключени допълнителните предпоставки. Неоснователно се явява искането за допускане на касационното обжалване по същите поставени въпроси на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че е недопустимо касаторът да се позовава по едни и същи въпроси едновременно на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото се касае за самостоятелни основания, които се прилагат при определени предпоставки и имат свое самостоятелно приложно поле. След като по въпроса се твърди отклонение с практика на ВКС, не е допустимо същото питане да се отнася за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която намира приложение, когато по правния въпрос е създадена неправилна съдебна практика, която се нуждае от промяна или от осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. когато е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба – за да се създаде съдебна практика по прилагането ѝ или да бъде тя осъвременена. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи да заплати на ответника по касация Л. Б. К. направените разноски в размер на 3 600 лв. за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, за които е представен договор за правна защита и съдействие, с разписка за заплащането им. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.