Определение № 3195 от 24.06.2024 г. на ВКС по д. № 1786/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 ГПК. По жалбата на А. М. П. от [населено място] срещу протокол от заседание на комисията за провеждане на конкурс за длъжността „директор“ на Драматично-куклен театър – В., проведен на 26.10.2023 г. и утвърден от министъра на културата, пред Върховния административен съд, Трето отделение е образувано адм.д. № 2339/2024 г. С определение № 2963/12.03.2024 г. Върховният административен съд го е прекратил. Приел е, че Върховният административен съд е компетентен да се произнася като първа инстанция по спорове за законност на административни актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на функциите по ръководство и осъществяване на държавно управление. Оспореният акт е по конкурс за длъжността „директор“ на държавен културен институт и за обявяване на резултатите от конкурса. Министърът на културата участва в конкурсната процедура (глава V, раздел IV от КТ, вр. чл. 5, ал. 3 ЗЗРК), но не осъществява властнически правомощия. Делото е изпратено по компетентност на Административен съд – София град (чл. 133, ал. 2, изр. 2 АПК). С определение № 4233/22.04.2024 г. Административен съд – София град е прекратил образуваното пред него адм.д. № 2685/2024 г. Прието е, че оспореният акт не е изявление на административен орган при осъществяване на изпълнителната власт (чл. 21, ал. 1 АПК). Делото е трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ и в компетентност на Софийски районен съд (чл. 103 ГПК и аргумент от обратното по чл. 104 КТ), който следва да го разгледа по реда на ГПК. С определение № 19299/09.05.2024 г. Софийският районен съд е прекратил образуваното пред него гр.д. № 25130/2024 г. Прието е, че спорът на А. М. П. не е трудов (чл. 357 КТ), а делото по оспорената законносъобразност на конкурсната процедура, проведена при условията и реда в Наредба № Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институции, е в компетентност на Административен съд – София град, който е длъжен да го разгледа по реда на АПК. Повдигнат е спор за подсъдност. Настоящият състав намира, че заемането на длъжности по трудово правоотношение въз основа на конкурс е предвидено в глава V, раздел IV, чл. 89 – 97 КТ. При тези условия и ред възниква и трудовото правоотношение на директорите на държавни културни институции (чл. 90, ал. 1 КТ, вр. чл. 5, ал. 3 ЗЗРК). Правната уредба на проведения конкурс за длъжността „директор“ на Драматично-куклен театър – В. и възникването на трудовото правоотношение с класираното на първо място лице (чл. 96 КТ) не предвижда съдебен контрол на тази конкурсна процедура нито по реда на ГПК, по който общите съдилища разглеждат трудовите спорове, нито по реда на АПК от административните съдилища, които разглеждат споровете за законосъобразност на индивидуалните административни актове. По своя правен характер решението на комисията по чл. 8 от Наредба Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институции, издадена от министъра на културата в делегацията по чл. 5, ал. 3 ЗЗРК, не е разпореждане на орган на власт, т.е. то не е индивидуален административен акт в смисъла по чл. 21, ал. 1 АПК. Решението на конкурсната комисия е правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение за длъжността „директор“ на Драматично-куклен театър – В. между министъра на културата като работодател и лицето, класирано на първо място. Настоящият състав приема, че след като законът не предвижда съдебен контрол върху оспорената процедура от А. М. П. за конкурса за длъжността „директор“ на Драматично-куклен театър В., проведен на 26.10.2023 г. и утвърден от министъра на културата, компетентен да установи абсолютната пречка е първият допустимо сезиран съд. Това е Административен съд – София град. При тези мотиви, съдът