Определение № 209 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Т.Т. – пълномощник на М. К. против въззивно решение № 2/ 4.01.2018 г., постановено от Окръжен съд - Ловеч ,по в.гр.д.№ 470/2017 г. ,с което е отменено решение № 179/ 9.06.2017 г. по гр.д.№ 178/2016 г. по описа на Троянски районен съд и са отхвърлени предявените от М. К. К. срещу Сдружение „Фабриката” обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.128 КТ,чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД.Присъдени са разноски. Касаторът се позовава на основанието по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280,ал.2,предложение трето ГПК /нова, ДВ, бр.87 от 2017 г./за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При наличие на такова искане и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно. С определение от 04.06.2018 г. по к.д.№ 10/2018 г., постановено на основание чл.17 от Закона за Конституционния съд, Конституционният съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК /обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „...както и при очевидна неправилност.“, което налага спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по него. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от ЗКС, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.