Определение № 4019 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на 54-то Средно училище „Свети Иван Рилски“, [населено място], чрез адвокат Д. Ц., срещу въззивно решение № 6753 от 07.11.2025 г. по в.гр.д. № 7362/2025 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 17242 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 44245/2023 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Б. В. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ - уволнението на ищеца, извършено със заповед № 1738/05.07.2023 г. на директора на училището, е признато за незаконно и отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по изобразително изкуство“, като е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за пълния претендиран размер от 13 473,78 лв. обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.08.2023 г. до 05.02.2024 г., ведно с дължимата лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба Б. В. Д., [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор чрез процесуалния представител адвокат В. Т., с който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение въз основа на представения договор за правна защита и съдействие № 188710 от 16.02.2026 г.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ във връзка с уволнението на ищеца от длъжността „старши учител по изобразително изкуство“, поради намаляване обема на работата. Посочил е, че по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да установи при условията на пълно и главно доказване и при кумулативна даденост следните предпоставки: 1) намаляване на работата, която се изпълнява от служителя/работника с тази трудова функция; 2) работодателят да е извършил подбор и неговата законосъобразност, обусловена от обоснованост на дадените от работодателя оценки по законоустановените критерии за извършване на подбор. Във връзка с първата предпоставка е констатирал, че са ангажирани следните доказателства: проекто-образец за разпределение на часове за 2023/2024 г., утвърдени поименни щатни разписания в сила от 06.07.2023 г., от 09.08.2023 г. и от 25.08.2023 г., данни за годишната натовареност за 2022/2023 г. на ищеца и данни за годишната натовареност на другия, участвал в подбора, учител за 2022/2023 г., както и утвърден списък на учителите за 2023/2024 г. и списък за 2022/2023 г. От приетата счетоводна експертиза е установено, че предвидените часове по изобразително изкуство от 1442 за 2022/2023 г. са намалени на 1080 за 2023/2024 г. вследствие намаляване на броя на паралелките /по една паралелка по-малко от пети и от шести клас/. В съдебно заседание на 25.10.2023 г. от вещото лице е разяснено, че посочените 1080 учебни часа не включват факултативните часове, поради което след добавяне на същите, учебните часове стават 1156 учебни часа. Съдът е приел, че действително няма законово изискване, което да задължава работодателя-училище да допълва преподавателска норма с факултативни часове, но въпреки това не е доказано намаляването на работата, доколкото липсват доказателства, че са премахнати две от паралелките, което обстоятелство е обосновало намаления обем на работа. Аргументирал се е, че съобразно действащата правна уредба в Наредба № 10/01.06.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование и Закона за предучилищното и училищното образование училищният план-прием, утвърждаван от директора на училището преди началото на учебната година /до 30 март/, определя броя на паралелките в І и V клас, както и промяна броя на паралелките в останалите класове и свободните места в тях. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че доколкото до 30.03.2023 г. училището вече е имало действащ и утвърден училищен план прием за 2023/2024 г., а трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 05.08.2023 г., то не са представени доказателства, установяващи по несъмнен начин намаляване на обема на работа, поради намаляване броя на паралелките.

На следващо място съдът е разгледал възраженията във връзка с подбора. Посочил е, че не се спори, а и е установено от доказателствения материал, че подбор е действително осъществен. Като според е изведен въпросът дали същият е извършен законосъобразно. Съдът се е позовал на приетото в ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, че при проверката на законосъобразността на подбора съдът не е ограничен до формалната констатация, че такъв е извършен, а следва да провери същия съобразно изведените в закона критерии за законосъобразност –подборът да е в интерес на производството или службата да се запази правоотношението на работниците, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Установено е, че доколкото ищецът за пръв път се е запознал с картите за оценка от извършения подбор едва с получаване на препис от отговора на исковата молба и доказателства към него, възражението в исковата молба, че подборът е незаконосъобразен представлява достатъчно оспорване. Относно обстоятелствата, обусловили по-ниския брой точки, поставени на ищеца, съдът е посочил, че не са представени доказателства за подавани от родители жалби срещу ищеца, за участието му и създаването на конфликти с ученици, колеги и родители, за закъснения за работа, както и за уронване авторитета на ръководството. Отбелязано е, че за установяване законността на подбора са допустими свидетелските показания, но според съда по посочените критерии – жалби от родители, евентуално образувани дисциплинарни производства за закъснение за работа и уронване на престижа на работодателя, следва да са налице писмени доказателства, каквито не били представени по делото. Направен е извод, че работодателят не е обосновал по надлежния ред причините, поради които е поставил на ищеца по-ниски оценки по определените от самият него критерии за подбор.

Като неоснователни са отхвърлени и оплакванията във въззивната жалба срещу извода на първата инстанция, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността на работодателя се предполага, поради което ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че позоваването от страна на работодателя на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е израз на произволно и превратно упражняване на работодателска власт, т. е. че е извършено с единствената цел да се прекрати конкретно трудовото правоотношение с него. Прието е, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ противоречи на установения принцип, че трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, като позоваването на намаляване на обема на работа е имало за цел уволнението на ищеца без действително да е налице соченото основание. В подкрепа на този извод според съда е и обстоятелството, че няколко дни след уволнението на длъжността „учител по изобразително изкуство“ е назначен нов служител, макар и на непълен щат.

В заключение въззивният съд е споделил като правилни изводите на първата инстанция за незаконност на уволнение и съответно основателност на предявените от ищеца искове за отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „За установяване на законността на подбора по чл. 329 от КТ допустими ли са всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания?“;

2. „Отказът на въззивния съд да допусне свидетелски показания за установяване на законността на подбора представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила?“;

3. „Въззивният съд длъжен ли е да допусне своевременно поисканите от страните доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, които не са били допуснати от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила?“;

Поддържа се още наличието на самостоятелното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно – очевидна неправилност на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 6753 от 07.11.2025 г. по в.гр.д. № 7362/2025 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по първия въпрос относно доказателствените средства, допустими за установяване на законността на подбора по чл. 329 КТ, както и за проверка твърденията за очевидна неправилност на решението относно изводите за липса намаляване обема на работата и за злоупотреба с право от работодателя.

С оглед приетото, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, съдът намира, че производството по ч.гр.д. № 1619/2026 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., образувано по подадената от касатора 54-то Средно училище „Свети Иван Рилски“, частна жалба вх. № 17077 от 09.02.2026 г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 1104 от 16.01.2026г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, следва да се присъедини за общо разглеждане с настоящото дело.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 178.68 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.