Определение № 552 от 28.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1429/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. И. П., подадена чрез адв. С. Д. и адв. К. И., против въззивно решение № 5187/29.11.2019 г. по гр. д. № 722/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 3796/08.08.2019 г. по гр. д. № 1412/2018 г. на Районен съд - Разлог, с което са отхвърлени предявените от К. И. П. против Разложката професионална гимназия „Никола Стойчев” искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 0123 от 26.10.2018 г. на директора на Разложката професионална гимназия „Никола Стойчев“ уволнение поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор по учебната дейност“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за срок от 6 месеца, считано от 26.10.2018 г. в размер на 6600 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяната на решението и връщане на делото за събиране на доказателства от въззивния съд или решаване на спора по същество и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Формулирала е следните въпроси: 1. „Може ли да се потвърди заповед за прекратяване на трудово правоотношение, неподписана от овластено лице?”, като твърди, че е налице основание за допълване, поясняване и създаване на изрична практика; 2. „При поискване на оригинала на писмено доказателство, по реда на чл. 183 от ГПК длъжен ли е съдът да задължи другата страна да представи оригинала и да приложи последиците, предвидени в закона при непредставянето му?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 231/08.08.2012 г. по т. д. № 325/2010 г. на ВКС, II т. о.; 3. „Длъжен ли е съдът да назначи вещо лице служебно или по искане на страната, при необходимост от специални знания и изследване на сложен кръг въпроси?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 314/22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ВКС, II г. о. и решение № 608/01.12.2010 г. по гр. д. № 1548/2009 г. на ВКС, III г. о.; 4. „Може ли съдът да замести специалните знания със собствени такива?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 314/22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ВКС, II г. о. и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 5. „Налице ли е преклузия, когато доказателственото искане или твърдението, уточняващо основанието на иска е направено във второ по ред съдебно заседание, във връзка с факти установени за пръв път в това заседание?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 74/25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на ВКС, IV г. о.; 6. „Осуетено ли е правото на страната по чл. 190 да изиска от другата страна находящ се у нея документ от предхождащо процеса връчване на същия на страната, която го е искала?“, за който твърди, че липсва практика; 7. „Откога текат срокове за становище по писмено доказателство, представено във вид на електронен носител, изискващ специално разчитане?“, за който също твърди, че е решен в противоречие с решение № 74/25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на ВКС, IV г. о.; 8. „Налице ли е преклузия, когато съдът даде отделен срок за становище по постъпили доказателства, който е по-дълъг от установения в закона?“, за който също твърди, че е решен в противоречие с решение № 74/25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 8/03.01.2014 г. по ч. т. д. № 4727/2013 г. на ВКС, II т. о. и определение № 181/20.03.2017 г. по ч. т. д. № 2387/2016 г. на ВКС, II т. о.; 9. „Налице ли е основание за съкращаване на щата, когато липсва премахване на част от трудовата функция на съкратения?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 163/04.07.2012 г. по гр. д. № 1062/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 159/19.07.2013 г. по гр. д. № 770/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 760/16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. на ВКС, III г. о. и решение № 126/02.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г. на ВКС, II г. о.; 10. „Когато съкращаваната длъжност се състои от две или повече части (две или повече групи или видове служебни задължения) и едната от тях съвпада с дейността на останалия персонал, следва ли съдът да установи обема на тази част, за да прецени дали е имало или не задължение на работодателя за подбор?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 314/22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ВКС, II г. о. и решение № 608/01.12.2010 г. по гр. д. № 1548/2009 г. на ВКС, III г. о., както и че, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 11. „Налице ли е намаляване на обема на работата при намаляване на броя на паралелките в учебното заведение?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 608/01.12.2010 г. по гр. д. № 1548/2009 г. на ВКС, III г. о.; 12. „Чия е доказателствената тежест за доказване на законността на уволнението?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 282/01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 273/04.06.2012 г. по гр. д. № 1566/2010 г. на ВКС, IV г. о.; 13. „Противоречат ли на чл. 50, ал. 1 и 2 и чл. 329 от КТ нормите на чл. 10 от КТД в системата на образованието?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 1237/17.06.2005 г. по гр. д. № 769/2003 г. на ВКС, I г. о. и решение № 113/23.04.2012 г. по гр. д. № 1267/2010 г. на ВКС, III г. о.; и 14. „Фиктивно или реално е съкращението, в случаите, когато съществена част от длъжността на ищцата се запазва в лицето на друг служител?“, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 126/02.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г. на ВКС, II г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Разложка професионална гимназия „Никола Стойчев”, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и е изложил собствени мотиви, че уволнението на ищцата е законосъобразно и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ. За да постанови този резултат от фактическа страна, съдът е приел, че между страните не се спори, а и от представените доказателства е видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответното училище, като към датата на прекратяване на трудовия договор е заемала длъжността „заместник-директор по учебната дейност”. Приел е, че е извършено съкращаване на единствената щатна бройка на длъжност заместник-директор по учебната дейност. Същото е установено от приложеното длъжностно щатно разписание от 01.07.2018 г. - длъжностите за педагогически специалисти с ръководни функции са директор, заместник-директор по учебно-производствената дейност и заместник-директор по учебната дейност, а в утвърденото поименно щатно разписание от същата дата се сочи, че длъжностите за педагогически специалисти с ръководни функции са директор /В. И. П./, заместник-директор по учебно-производствената дейност /инж. М. И. К./ и заместник-директор по учебната дейност /К. И. П./. Със заповед № 1366/14.09.2018 г. е утвърдено ново щатно разписание на персонала в училището, в което длъжностите за педагогически специалисти с ръководни функции са единствено директор и заместник-директор по учебно-производствената дейност. В новото поименно щатно разписание от 14.09.2018 г. също е отбелязано, че длъжностите за педагогически специалисти с ръководни функции са директор /В. И. П./ и заместник-директор по учебно-производствената дейност /инж. М. И. К./. По твърденията на ищцата, че работодателят е следвало да извърши подбор между заместник-директора по учебно-производствената дейност и заместник-директора по учебната дейност и учителите, съдът е посочил, че при съпоставка на длъжностните характеристики на учителите и длъжностните характеристики на двамата заместник-директори е видно, че заместник-директорите, наред с някои правомощия, които са характерни за всяко лице от педагогическия персонал, са имали и по-широк кръг от задължения, които са непосредствено свързани с упражняване на контрол върху образователния процес и върху училищния персонал. Изложил е, че трудовите функции на учителите и заместник-директорите се различават съществено. По-конкретно заместник-директорът по учебната дейност, съгласно длъжностната си характеристика е имал и по-широк кръг от задължения, различаващи се от тези на учителите, като например: участие в разработването на стратегия за развитие на училището и на Етичен кодекс, участие в разработването на Списък-образец 1 на училището, организиране и контролиране спазването на седмичното разписание, участие в дейностите по училищен прием, държавен план-прием и допълнителен прием, системен контрол върху образователния процес. Освен това от длъжностните характеристики на двамата заместник-директори се прави извод и за това, че в служебните им задължения има съществени различия. Например заместник-директорът по учебно-производствената дейност разполага с правомощията по контролиране и организиране работата на помощния персонал в училището, организиране и планиране на материали и продукти, сключването на договори с фирми партньори за провеждане на практическо обучение на учениците и съхраняване на тези договори и други, каквито правомощия не са предоставени на заместник-директора по учебната дейност. Въззивният съд е приел, че процедурата за уволнение е била спазена, тъй като ищцата е посочила, че се ползва от закрилата по чл. 333 КТ, доколкото е синдикален член. Няма нарушения на колективния трудов договор. Съдът е посочил, че съгласно чл. 50 от КТ колективният трудов договор урежда въпроси на трудовите и осигурителните отношения, които въпроси не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Разпоредбите в Кодекса на труда, касаещи основанията и процедурите за прекратяване на трудовото правоотношения, в това число и чл. 328 от КТ, се отличават със строго императивен характер, тоест, същите са повелителни и затова е недопустимо, включително и посредством индивидуален или колективен трудов договор, отклонение от съдържащите се в тях лимитативно определени правила за уволнение. Посочил е, че в чл. 10, т. 1 от Колективния трудов договор, с който гимназията ответник е обвързана е уредено, че при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ работодателите следва да уведомят синдикатите за: а) причините и необходимостта от намаляване числеността на персонала; б) броя и длъжностите, подлежащи на съкращение по категории персонал, професии и специалности и в) възможностите за пренасочване на освободения персонал. В чл. 10, т. 2 е посочено, че не се прекратяват трудовите правоотношения на работници и служители в трудоспособна възраст, ако по същите специалности има работни места, които се заемат от пенсионери. Съгласно чл. 10, т. 3 от колективния трудов договор прекратяването на трудови правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикалните организации – страна по договора, става след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. С писмо с изх. № 1206/14.09.2018 г., писмо с изх. № 1192/10.09.2018 г., директорът на ответното училище е уведомило съответните синдикални организации за изготвеното ново щатно разписание и е поискало консултиране и представяне на същото. От протокол от 14.09.2018 г. се установява, че е проведена среща между работодателя и представители на синдикалните организации. С писмо с изх. № 2518 от 14.09.2018 г. е поискано, от синдикалната организация, към която членува ищцата, предварително съгласие за уволнението й, поради съкращаване на заеманата от нея длъжност. Посредством писмо с изх. № 2518 от 14.09.2018 г. председателят на синдикалната организация е уведомил работодателя, че е дадено съгласие ищцата, заемаща длъжността заместник директор по учебната дейност и синдикален член на организацията, да бъде освободена поради съкращаване в щата и по този начин е изпълнено изискването на чл. 333, ал. 4 от КТ. Със заповед № 0123 от 26.10.2018 г. на директора на Разложка професионална гимназия „Никола Стойчев“ и на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено, считано от 26.10.2018 г., трудовото правоотношение с К. И. П., поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена лично на ищцата на 26.10.2018 г. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението във въззивната жалба, според което съкращаването на щата е фиктивно и, че реалната причина за прекратяването на трудовия договор с ищцата е намаляване обема на работа, което не е установено по делото. Освен това в едноседмичен срок от получаване на доклада по делото или най-късно в първото открито съдебно заседание пред Районен съд – Разлог ищцата е трябвало да въведе новото основание за незаконност на уволнението, определено от нея като фиктивно съкращаване на щата, но не го е сторила. За неоснователно е прието и възражението във въззвивната жалба, че районният съд е извършил процесуално нарушение, недопускайки съдебно-икономическа експертиза. Действително още с исковата молба е поискано назначаване на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която да даде отговор на въпроса дали е възможно в предприятието на работодателя формиране на норматив от часове, за които ищцата притежава преподавателска правоспособност,но въпросите в исковата молба са правни, а останалите са заявени за пръв път във въззивната жалба. Необосновано е и искането за назначаване на съдебно-графическа експертиза, с предмет на изследване подписа на директора върху процесната заповед за уволнение. Въззивният съд е посочил, че правилно това доказателствено искане не е било допуснато от първостепенния съд, тъй като в исковата молба не е направено възражение и за това, че заповедта за уволнение не е връчена на адресата или че екземпляр от същата не е предаден на ищцата в момента на връчването. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Въпросите не могат да се отнесат към решаващите мотиви на въззивния съд. Основният аргумент за отхвърляне на исковете от въззивния съд е бил, че е съкратена единствената щатна бройка на съответната длъжност - „заместник-директор по учебната дейност”. Константна е практика на ВКС, че в този случай, работодателят не е задължен да извършва подбор по чл. 329 КТ при уволнението на служителя. Отделно от това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по въпросите не се разкриват и поддържаните допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС по въпросите за потвърждаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, подписана от лице, което не е било овластено, за прилагане на последиците за непредставяне на оригинала на документ, за задължението на съда да назначи служебно експертиза, включително и когато има специални знания, за преклузивния срок за доказателствено искане или уточняване на основанието на иска, за правото на страната да иска представяне на документ по чл. 190 ГПК, откога тече срокът за становище по представен документ на електронен носител, за преклузията в случай, че съдът даде срок за становище по-дълъг от установения в закона, за съкращаването на щата, когато липсва премахване на част от трудовата функция на съкратения и когато съкращаваната длъжност се състой от две или повече групи служебни задължения и едната съвпада с дейността на останалия персонал, за намаляването на обема на работа при съкращаване на паралелки в учебно заведение, доказателствената тежест за доказване на законността на уволнението, противоречието на чл. 50, ал. 1 и 2 и чл. 329 КТ ,на чл. 10 от Колективния трудов договор в системата на образованието и фиктивно или реално е съкращението, ако съществена част от длъжността се запазва в лицето на друг служител. Решението на въззивния съд е обосновано и постановено в съответствие с константната практика по поставените в изложението въпроси, поради което не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. По поставените първи, четвърти, шести и десети въпроси не се обоснова и наличието на бланкетно посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е налице, когато приложимата към казуса норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. Нормата на чл. 329 КТ е ясна и не се налага тълкуването й, а по нея има и постановена многобройна и безпротиворечива съдебна практика. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставените въпроси. При този изход на спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат възложени и сторените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.