Определение № 3170 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1150/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на «Трейс БГ» ЕООД (универсален правоприемник на на «Трейс БГ» ЕАД) чрез ю.к. М.Р., срещу решение №351 от 21.11.2022г по в.гр.д № 573/2022 г на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяната на решение №628 от 07.07.2022г г на РС –Стара Загора, трудовият спор е разрешешен с отмяна на уволнението,предприето по отношение на А. Д. Г. на основание чл.328, ал.1 т.4 КТ ,поради спиране за повече от 15 дни на работата,изпълнявана от ищеца .Работодателят се е позовал на обявената в страната извънредна епидемична обстановка, със заповед по чл.120в,ал.1 КТ от 24.01.2022г.Преустановена е била работата единствено на ищеца, който е трудоустроен работник, заемал длъжност «шофьор на тежкотоварен камион в звено Автотранспорт.Спряна е само неговата работа която не се отличава от тази на другите шофьори в звеното и в исковата молба е наведен довод за злоупотреба с правото на уволнение ,приет от въззивния съд за основатеилен и доказан.За заповедта по чл.120в ,ал. 1КТ, с която за периода от 26.01.2022г до 16.02.2022г е била преустановена работата на ищеца Г., не са били изтъкнати и установени причини от икономически, организационен, технологичен или др.характер. Въззивният съд е съобразил пределите на съдебен контрол,след като работодателят е прибегнал до уволнителното основание на чл.328, ал.1 т.4 КТ, както в случая. При тълкуването на чл. 120в КТ в двете законови хипотези Въззивният съд е възприел разрешението, дадено в постановеното междувременно решение№109/2022г по гр.д № 2271/2021г на 4-то г.о на ВКС. Не е имало и спор ,че за преиода в звено Автронспорт е имало и други назначени работници на същата длъжност ,както и че мнозина за ползвали отпуск за временна нетрудоспособност ,но този изтъкнат от ответника факт не обяснява,нито обосоновава персоналната насоченост на заповедта по чл.120вКТ,както и документираното в трудовото досие на ищеца разрешение същият да ползва платен годишен отпуск от 18.02.2022г до 18.03.2022г .Обяснява го, според въззивния съд, единствено антидатиране на представените от работодателя документи,който фактически е прекратил трудовото правоотношение с трудоустроен работник на основание ,при което последният не се ползва от предварителна закрила при уволнение.При тези обстоятелства въззивният съд е приел,че целта на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца свидетелства за нарушаване на принципа в чл.8 ал.1 КТ.Постановено е възстановяване на работа с присъждане на обезщетение. Решението се оспорва от касатора като материално и процесуално незаконосъобразно, изтъква се и очевидна неправилност по чл. 280, ал.2 ГПК поради решаващи изводи в противоречие с фактическата обстановка, Полагаем годишен отпуск е бил разрешен и ползван в срока на предизвестието и няма никакво антидатиране на документи. В изложение касаторът е поставил три въпроса с изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.3 КТ: за съдебния контрол спрямо избора на работодателя да приложи мерките ,приети с изменението на Кодекса на труда в пар.4,т.1-4, от ПЗР на Закона за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13.03.2020г на НСРБ (обн ДВ бр.28/2020г ); за невъзможността работодателя да организира по алтернативен начин изпълнение на трудовата функция на работника като причина за заповедта по чл.120в,ал.1 КТ; подлежи ли на съдебен контрол изборът на работодателя за начина на организация на изпълнението на основната му дейност по време на обявеното извънредно положение /епидемична обстановка ,с оглед доказване преустановяване работата на конкретен работник по причени, призтичащи от обявеното извънредно положение /епидемична обстановка. Отговор е постъпил от А. Д. Г. ,чрез адв. Г. И..Оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване,тъй като в жалбата и изложението се преповтарят аргументите на ответника за законност на заповедта. Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение намира ,че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване. Въззивният съд решаващо е изтъкнал като основание за отмяна на уволението оборена презумпция за добросъвестност по чл. 8, ал.2 КТ ,т.е. чрез допустими от закона средства – в случая заповед по чл.120в ,ал.1КТ, работодателят е целял окончателно прекратяване на правоотношението с определен работник по облекчен за него начин. В случая с ищеца ,който е трудоустроен (с ЕР на ТЕЛК при 80%трайно намалена трудоспособност), за установена е приета целта да се преодолеят трудовоправни гаранции при защита на неговото право на труд и императивни законови норми за закрила при уволнение, което съставлява злоупотреба с право. При наведен от ищеца довод за злоупотреба с право и факти като изтъкнатите в решението на въззивната инстанция ,отговорът на формулираните въпроси за допустимостта ,пределите и насоките на съдебния контрол като засягащ актове и избор на действие ,за което законът е предоставил на работодателя преценка по целесъобразност ;в тази връзка и избор на мерки ,с които се създават и обективират пведпоставки за прилагане на предвидено в закона прекратително основание с работник или служител при условията на обявена епидемична обстановка, няма да обусловят други рашаващи изводи по разрешениите правни въпроси, различни от оспорваните. Неотносимо е поставя и втория формулиран в изложението въпрос .Изтъкнатата като условие причина – работодателят да не е могъл да организира по алтернативен начин изпълнението на трудовата функция на работника, не е необходимо да се установява в процеса при оспорване на уволнението ,тя се предполага ,защото не се предполага злоупотребата с право на уволнение .Злоупотреба се доказва от ищеца в трудовия спор,с факти от естеството на обсъдените в решението.Никоя предполагаема причина работодателят да прибегне до прекратяване на трудовото правоотношение /включително причина като изтъкнатата във въпроса/не е „достатъчна”,за да изключи доказване,че с конкретното уволнение е бил нарушен чл.8 КТ, при наведено от ищеца твърдение за злоупотреба с право. Решаващите съображения на съда за нарушение на чл.8,ал.1 КТ поради проява на недобросъвествост са в съответствие с ясно установени в практиката на ВКС предпоставки кога е налице нарушение на принципа .Въззивният съд е постановил решението си в съгласие с практиката на ВКС по чл. 8 ал.1, ал.2 от КТ,формирана с реш. № 71 от 2013г по гр.д №284/2013г ІV. г.о, решение № 232 от 2011г по гр.д № 781/2010ІV г.о ,реш.№ 239 от 2012г гр.д №799/2011 ІV г.о и реш.№231/2011г на ІІІ г.о Тази константна практика е доразвита и в решение№109/2022г по гр.д № 2271/2021г на 4-то г.о на ВКС. При изведени в пракиката на ВКС критерии свързани с целта, недобросъвеството управжяване на права от работодателя в трудовото правоотношение засяга, при това най-често, правото да се прекати трудовото правоотношение с работник едностранно и при облекчени за работодателя условия.В тази своя проявна форма, недобросъвестнотта е изводима от една противоправна цел,а обстоятелствата които я прикриват могат да бъдат най-разнообразни ,включително при обстоятелства и с действия от естеството на установените и обсъдени от въззивния съд в решението. Съобразява се целта, с която работодателят е предприел оспорваното уволнение ,в който смисъл са указанията по решение № 71 от 2013г по гр.д №284/2013г ІV г.о и реш.№192 от 2013г на ІV г.о на ВКС и много други. Не е налице изтъкваната от касатора очевидна неправилност на решението,поради обстоятелството, че от въззивната инстанция не е зачетена датата, от която работодателя изявява прекратяване на трудовото правоотношение (20.03.2022г),а в мотивите въззивния съд е посочил датата на заповедта(11.03.2022г), Тази заповед в случая е издаденапреди да изтече едномесечния срокна предизвестието(връчено на 17.02.2022г) ,но в нея е обявено прекратяването да настъпи в по-късен момент. Проверка по обосноваността на направения и оспорван от касатора извод ,че за период от три дни работникът се е оказал в разрешен отпуск при вече прекратено ТПО,което е индиция за антидатиране на документи, би могъл да се осъществи при разглеждане на касационната жалба по същество,тъй като представлява касационна проверка на решението. Не е налице обаче основанието на чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК.Въззивното решение не е основано на фактическа обстановка от значение за приложимия закон каквато не е установена изобщо по делото ,или е възприета при изопачаване на фактите, в нарушение на основополагащи процесуални правила. Ответникът по касационната жалба А. Д. Г. е установил разноски в размер на 700 лева за адвокатска защита пред настоящата инстанция, които следва да се присъдят от настощия съд. Искането на защитата в депозирания отговор на касационната жалба е да се присъдят разноски за всички инстанции ,така е представен и списъка по чл. 80 ГПК.Разноски на ищеца пред първа и въззивна инстанция са присъдени при постановяване на въззивното решение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.