Определение № 712 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГД ПБЗН) на Министерството на вътрешните работи срещу решение № 66/13.02.2023 г. по в.гр.д. № 10/2023 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 906880 /01.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 3162/2019 г. на Благоевградския районен съд, с което е уважен предявеният от Р. К. С. срещу жалбоподателя ГД ПБЗН иск за неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016 г.– 29.11.2019 г. и ГД ПБЗН е осъдена да заплати на Р. К. С. разноски. Ответникът по касационната жалба Р. К. С. не е подал писмен отговор. Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ГД ПБЗН с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Р. К. С. не е подал отговор на въззивната жалба на ГД ПБЗН. Във въззивното производство не са събирани нови доказателства. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, който е приел следното: По делото не е спорно, че Р. К. С. е полагал е труд по служебно правоотношение като служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението – Б.“ на длъжността „Началник на дежурна смяна“, като за периода от 29.11.2016 г. до 29.11.2019 г. е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на работното време между 22:00 ч. и 06:00 ч.. От извършената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за процесния период ищецът е положил 1 674 часа нощен труд, за които е получил допълнително заплащане от 0.25 лева на час. Преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневното работно време, 1 674 часа възлизат на 1 913.38 часа, като разликата от 239.38 часа не е била отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези часове в размер на 1 685.24 лева не е била начислена. Първоинстанционният съд е приел, че в случая субсидиарно приложение трябва да намери нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Въззивният съд е формирал следните изводи: Възприемането на становището, че спрямо държавните служители в МВР не са приложими разпоредбите на НСОРЗ, означава същите да бъдат поставени в неравностойно положение. Неприлагането на правната уредба, касаеща преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т.е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. С цел избягване поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на справедлив резултат, в случая субсидиарно се прилага нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с което поставя правния въпрос, който уточнен и конкретизиран от касационната инстанция съобразно правомощията й съгласно т.1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свежда до това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, този въпрос е от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел извода, че в случая намира субсидиарно приложение нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Въпросът е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. С това е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За разглеждане на касационната му жалба жалбоподателят следва да представи доказателства за заплащане на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 33.70 лева на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Воден от изложеното съдът