Определение № 1983 от 17.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 123/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Х. чрез нейния пълномощник адв. П. Х., срещу въззивно решение № 173 от 13.10.2023 г. по в.гр.д. № 267/2023 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и не е изложил съображения по релевираните от нея твърдения. Излязъл е извън доклада на първата инстанция, променил е фактическите твърдения на ищцата и е отхвърлил иска, като е приел за недоказани факти извън предмета на делото. Игнорирал е свидетелските показания, установяващи, че средствата за закупуване на офиса са дарени от родителите на ищцата и са вложени в придобиването му. Изразява несъгласие със становището на въззивния съд, че придобиването на имот на името само на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. Счита, че този извод е в противоречие с приетото в ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и други решения на ВКС. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички твърдения на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно; следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК. 2. Може ли въззивният съд да изяснява фактически въпроси извън приетите фактически основания на исковете, определени от доклада на първоинстанционния съд. 3. Може ли да се твърди и доказва трансформация на лични средства в имот от единия съпруг, ако придобивната сделка е сключена на името на другия съпруг по време на брака. В писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. Т. П. като пълномощник на ответника П. Д. Я. е изразено становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260003 от 09.03.2023 г. по гр. д. № 967/2019 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от М. С. Х. против П. Д. Я. искове с правно основание чл. 23, ал.2 СК за признаване за установено, че на основание частична трансформация на лично имущество М. С. Х. е собственик на 9/10 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] представляващ апартамент № ***, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и входно антре с площ от 79. 98 кв. м, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение с площ от 8. 71 кв. м, както и 1, 2342 % ид. ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на [населено място]; както и че на основание частична трансформация на лично имущество М. С. Х. е собственик на 9/10 ид. части от офис 1, част от апартамент 1, с одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № *** по кадастрална скица, одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на [улица] [населено място], със застроена площ 39. 12 кв. м, състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3. 55 % идеални части от общите части на сградата под № 1 и правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ***, стар идентификатор УПИ ***, кв. ***, *** микрорайон по плана на [населено място], целият с площ от 242 кв. м. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са сключили граждански брак на 27.10.1991 г., който е прекратен с решение № 2040/15.04.2014 г. на Районен съд - Варна по гр. дело № 17402/2013 година. Не е установено, а и няма твърдения страните да са избрали законов режим на разделност, нито да са сключили брачен договор по реда на СК от 2009 г. С договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 90, том X., дело № 4389 от 1996 г. на нотариус О. Стефанов, Ю. Е. Ц. и Д. К. Ц. продали на ответника П. Я. по време на брака му с ищцата М. Х. апартамент № *** в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Страните не спорят, че заплатената цена по сделката е в размер на 21 000 германски марки, /равняващи се на 1 722 000 лева неденоминирани/ и 400 000 лв. /неденоминирани/. С договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 79, том V, рег. № 9962, дело № 867/2009 г. на нотариус О. Шарабански Д. Д. А. е продала на М. Х. по време на брака й с ответника недвижим имот, представляващ офис № 1 на партерен етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица]. Страните не спорят, че действително уговорената и платена по сделката цена е в размер на 26 500 евро. Твърденията на ищцата са били, че двата имота са закупени с изцяло нейни лични средства, дарени от родителите й. Предвид направените пред брачния съд отстъпки по повод постигнатото споразумение за съсобственост на придобитото по време на брака имущество, е претендирала за установяване на частична трансформация в придобиването на двата имота до размер на 90 % от тях. По отношение на апартамента въззивният съд е приел, че той е придобит през време на брака на страните чрез договор за покупко-продажба, купувач по който е само ответникът. Приел е, че в тази хипотеза установяването на трансформация на лично имущество на другия съпруг, който не е страна по сделката, е изключено. Върху имота възниква или съпружеска имуществена общност, или е налице трансформация на лични средства на съпруга – купувач. При формиране на този извод се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение № 172 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 71/2019 г., I г. о.; решение № 45 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г., II г. о.; решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г., решение № 88 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г. на ВКС, II г. о, решение № 828 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1477/2010, на ВКС, IV г., решение № 129 от 04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2010 г., IV г., които са в посочения смисъл. По тези съображения е отхвърлил предявения от М. Х. иск по чл. 23, ал.2 СК за установяване на частична трансформация на лично имущество в придобиването на апартамента. Искът по чл. 23, ал.2 СК за установяване на частична трансформация по отношение на закупения през 2009 г. офис е отхвърлен като неоснователен, тъй като съдът е приел, че ищцата М. Х. не е доказала при условията на пълно и главно доказване влагането на лични средства, дарени от нейните родители, за придобиване на този имот. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че на 12.08.2009 г. е сключен предварителен договор от ищцата за закупуване на този имот. В него е уговорено сключването на окончателен договор до 30.01.2010 г. при цена 26 500 евро, от която 2 500 евро са били платени при подписването му, 12 500 евро е следвало да бъдат платени до края на м. 08. 2009 г., а останалите и 11 500 евро - до 30 01. 2010 г. при изповядване на сделката. Окончателният договор е сключен на 06.11.2009 г. и купувач по него е ищцата. Приел е за доказано, че в периода от 10.07.2009 г. до 20.08.2009 г. от банковите сметки на ищцата в три банки са изтеглени сумите, посочени в приложената таблица, но е посочил, че не се установява тези суми да са набрани от средства, дарени на ищцата от нейните родители в период от 3-4 години преди това, каквито са били нейните твърдения. Обстоятелството, че след изтеглянето им тези суми са били предадени на родителите й да ги пазят, не доказва, че произхождат от дарение. Именно защото сумите са с произход от нейните сметки в банки и няма данни за друг произход, съдът е намерил за недоказано твърдението в последната уточнителна молба, че дарението е направено от родителите й в деня преди сделката с върнатите им пари. По отношение на сумата от 8 012.06 евро, изтеглена на 12.08.2009 г. от сметката й в „СЖЕкспресбанк“ е установено, че е изтеглена неправомерно, без наличност по сметката, и ищцата е била осъдена да я върне на банката с влязло в сила решение по гр.д. № 2872/2010 г. на Шуменския районен съд. Затова съдът е приел, че това е сума на банката, а не дарена на ищцата от родителите й. В деня на сделката - 05.11.2009 г. ищцата е изтеглила от сметката на своята майка сумата 4 000 евро по силата на упълномощаването й да борави с тези сметки, но въззивният съд е приел, че няма доказателства за изразена воля за надаряване с тази сума. Съдът е обсъдил показанията на свидетеля Г., приятел на ищцата, който е заявил пред съда, че в деня, предхождащ сделката, по молба на ищцата заедно с нейния син посетил дома на родителите й в [населено място] и взел от баща й сума около 22 000 евро. Според свидетеля, цялата сума, платена при сделката, заедно с взетите от бащата на ищцата и изтеглените от сметката на майка й пари, била около 27 000 евро, които той лично преброил. Съдът не е дал вяра на показанията на този свидетел относно платените в деня на сделката средства в размер на 27 000 евро, като е посочил, че в тази част противоречат на останалите доказателства по делото, от които се установява, че част от цената на имота в размер на 2 500 евро е била платена още при подписване на предварителния договор. В обобщение е направил извод, че искът по чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация и собственост за 9/10 от офиса не е доказан и следва да бъде отхвърлен. Първият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касае задължението на съда да изложи мотиви по всички твърдения на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, както и да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд не е обсъдил довода й за липса на конкретика и лични впечатления на разпитаните по делото свидетели на ответника, които нямат лични впечатления за всяка от сделките; не е взел предвид конкретните твърдения на ищцата, че средствата за двете сделки са дарени от нейните родители; че средствата за закупуване на офиса са дарени от родителите й ден преди сделката; че средствата, с които е оперирала преди сделката, са изцяло дарени от родителите й, като по тези сметки не е имало семейни средства, и че тези суми са изтеглени и върнати в патримониума на родителите й, които са и ги дарили отново в деня преди сделката; че не са обсъдени гласните доказателства, установяващи, че родителите са дарили средствата на ищцата, за да й осигурят офис, в който да работи. Тези твърдения не кореспондират със съдържанието на мотивите на обжалвания съдебен акт. Тезата на ищцата е била, че в продължение на около 3-4 години родителите й са й дарявали различни суми, които тя внасяла по свои сметки в банка, и че през лятото на 2009 г. изтеглила набраните от даренията и лихви суми, за да извърши плащане по сделка, която не се осъществила. Затова тя върнала тези суми в размер на 20 000 евро на родителите си, които в деня преди сделката за закупуване на офиса отново й ги дарили, като добавили към тях и още 2 500 евро. Тези твърдения са обсъдени от въззивния съд, който е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява сумите по банковите сметки на ищцата, които тя изтеглила и върнала на родителите си, да произхождат от дарение, за да се приеме за доказан извънсемейния произход на средствата за придобиване, доколкото се твърди, че сумата, която отново й е била дарена и е послужила за закупуване на офиса, е същата, която тя е изтеглила от сметките си. Въззивният съд е изяснил и произхода на сумата 8 012 евро, изтеглена от ищцата на 12.08.2009 г. от нейна сметка в „СЖЕкспресбанк“, и е приел за доказано, че това не са средства, дарени от родителите й, а са средства на банката, които ищцата е получила без основание, тъй като по сметката й към посочената дата не е имало такава наличност. По отношение на сумата 4 000 евро, изтеглена от ищцата от сметката на нейната майка на 05.11.2009 г., съдът е приел за недоказано наличието на дарствено намерение от страна на упълномощителката. Изложеното налага извод, че всички твърдения на ищцата, свързани с произхода на средствата, с които тя е платила цената на офиса, и относимите към тях доказателства са обсъдени от въззивния съд, поради което не се констатира противоречие с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос с практиката на ВКС. Несъгласието на жалбоподателката с направените от въззивния съд фактически и правни изводи по естеството си представлява оплакване за необоснованост на обжалваното решение, което не е основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втория въпрос - може ли въззивният съд да изяснява фактически въпроси извън приетите фактически основания на исковете, определени от доклада на първоинстанционния съд. Въпросът се основава на обстоятелството, че в определение № 380 от 10.07.2023 г., постановено на основание чл. 267, ал.1 ГПК, въззивният съд е констатирал липсата на ясни твърдения във връзка със сумата 20 000 евро, за която е твърдяла да е била дарена от родителите й за закупуване на офиса, доколкото в исковата молба и в хода на производството по делото пред първата инстанция е поддържала, че това са средства, получавани през годините като дарение от нейните родители, които тя е внасяла по свои сметки и с които е оперирала, а през лятото на 2009 г. изтеглила набраната сума и я върнала на родителите си, след което те отново й дарили същата сума в деня преди сделката за закупуване на офиса, като прибавили към нея и още 2 500 евро. Въззивният съд е дал указания на ищцата да конкретизира твърденията си, като посочи на коя дата родителите й са й дарили сумата от 20 000 евро; кой е внесъл същата, евентуално какви части от нея, по кои сметки на ищцата и в кои банки; от кои сметки на ищцата е изтеглена сумата 20 000 евро, съответно части от нея и кога тези суми са върнати на родителите й. Във връзка с тези указания ищцата е пояснила, че дарението на средствата за придобиване на офиса е станало в деня преди сделката; че в период от 3-4 години родителите й са дарявали средства, които тя е внасяла по свои банкови сметки и с които е оперирала, като крайната набрана сума от даренията и лихвите е в размер на 20 000 евро, която тя е изтеглила и върнала в патримониума на родителите си, след което те отново са й дарили същата сума в деня преди сделката. По същество това са същите фактически твърдения, които ищцата е навела още в исковата си молба. Самата тя твърди, че сумата 20 000 евро, представляваща част от общо дарените й от родителите 22 500 евро в деня преди сключване на сделката за закупуване на офиса, са средства от дарения, които тя е изтеглила от банковите си сметки през лятото на 2009 г. и върнала на родителите си. В рамките на тези твърдения се е произнесъл и въззивния съд, като е изследвал произхода на изтеглените от ищцата средства от банковите й сметки и е направил извод, че не се установява сумите по тях да имат личен характер като набрани от дарения от нейните родители. Не се установяват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по третия въпрос - може ли да се твърди и доказва трансформация на лични средства в имот от единия съпруг, ако придобивната сделка е сключена на името на другия съпруг по време на брака. Становището на въззивния съд по този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 172 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 71/2019 г., I г. о.; решение № 45 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г., II г. о.; решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г., решение № 88 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г. на ВКС, II г. о, решение № 828 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1477/2010, на ВКС, IV г., решение № 129 от 04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2010 г., IV г., на които се е позовал въззивния съд, е прието, че придобиването на имот на името само на единия съпруг, какъвто е настоящия случай, изключва трансформацията на лично имущество за другия. В тази хипотеза може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. Соченото от жалбоподателката решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр.д. № 2411/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., не дава друго разрешение на този въпрос. Решението не е постановено по сходен с настоящия казус. С него съдът се е произнесъл по иск за установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал.1 или 2 СК, предявен от съпруга, който е бил страна по сделката и на чието име е придобит имота, като е приел, че в този случай е допустимо установяването на пълна или частична трансформация. Тълкувателно решение № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС дава отговор на въпроса допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал.1 и 2 СК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. С него е преодоляна съществуващата дотогава противоречива практика по поставения за тълкуване въпрос. Въпросът допустима ли е трансформация на лично имущество на основание чл. 23 СК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба, сключен от единия съпруг, не е стоял на вниманието на ОСГТК и на него не е даден отговор. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед този изход на делото жалбоподателката М. С. Х. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на П. Д. Я. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 4 000 лв., присъждането на които е поискано с отговора на касационната жалба, към който е приложен Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2024 г., видно от който това възнаграждение е договорено и заплатено. Водим от гореизложеното съдът